**ДНЕВНИК НА ЕДНА ЖЕНА**
Бракът на Иван и Дарина бе венчан. В деня на сватбата, когато шествието вече се приближаваше към църквата, изведнъж се нахвърли лятна буря. Сякаш дошла от нищото, безмилостно отнесе булката вейката. Тя се изви високо като балон, завъртя се в вихъра и, изнемощяла, падна в кална локва. Всички гости само въздъхнаха. Бурята внезапно престана. Иван се втурна да хване вейката, но не успя.
Белоснежната вейка лежеше в черната кал. Дарина, объркана, извика на младоженеца си:
Ваньо, не я вдигай! Няма да я облека!
Бабките, които вечно седят пред църквата, започнаха да шепнат. Мол, животът на младите ще е пълен с бури и неволи
В най-близкия магазин купиха изкуствен бял цвят и го закачили на косата ѝ. Нямаше време за нова вейка не може да закъснят за собственото си венчаване!
Новобранците стояха пред олтара, държаха сватбените свещи, даваха клетви под венци. За Бога. Но преди Таинството се бяха регистрирали в общината и прекарали хубава сватба. За хората
След три години брак вече имаха две деца дъщеря Стефания и син Борис. Живееха спокойно, безгрижни.
А след десет години в къщата на Иван и Дарина се появи едно момиче. Дарина винаги бе радушна с гостите поканени или не. Всички бяха добре посрещнати, нахранени, утешени с чай и сърдечни разговори. Но този път бе друго. Гостенката дойде, когато Иван го нямаше вкъщи.
Дарина я прегледа с женско око добре сложена, приветлива, много красива и млада.
Здравейте, Дарина. Аз съм Милена. Бъдещата съпруга на вашия мъж, представи се непознатата.
Колко интересно! изненада се Дарина.
Отдавна ли Иван е вашият годеник? продължи тя странния разговор.
Отдавна. Но вече не мога да чакам. Очакваме дете, отговори Милена без да се смущава.
Хм Класически сюжет! Съпруга, любовница, извънбрачно дете
Знаете ли, че ние с Иван сме венчани за цял живот? Имаме деца, опита се Дарина да я вразуми.
Знам всичко. Но между нас има любов! И тя е завинаги! Разбирате ли? А вие можете да се разведете. Той вече не ви обича. Може така, убеждаваше я Милена.
Е, момиче, искрено ви съветвам да не се месите в чуждата фамилия! Ние ще се оправим без вас! започна да се ядосва Дарина. Сбогом!
Момичето си тръгна, сякаш казваше: Аз си казах. Дарина затвори вратата с трясък.
Разбрала всичко Ех, пъстроглава! Няма да видиш Ваня! мислеше тя.
Започна да си припомня как Иван отскоро бе странен с децата и с нея. Закъсняваше от работа, имаше неочаквани командировки, внезапно се запали по риболов и лов Макар че преди не беше имел такива интереси. Жената винаги усеща лъжата. Помирисва присъствието на друга. Въздухът става тежък, нещата остават неказани
Но Дарина изтласкваше мрачните мисли. Може би си е измислила всичко, а той е невинен?
Вечерта, когато Иван се прибра, тя го покани на вечеря. Знаеше, че първо трябва да нахрани мъжа си, после да решават проблемите.
След като той се нахвали за яденето, Дарина атакува:
Ваньо, влюбен ли си? започна тя трудния разговор.
Влюбен съм, отговори той, вече нащрек.
Днес дойде твоята зазноба. Сериозно ли е между вас? попита Дарина, страхувайки се от отговора.
Подлец съм! Не мога да живея без Милена! Опитвах се да прекъсна, но не стана! Пусни ме, Дари! измоли се Иван.
Пускам те тя разбра, че няма смисъл да го убеждава. Животът ще ги съди.
Иван отиде при любимата си. Дарина пък отиде при поп да потърси съвет. Свещеникът я изслуша и се опита да я утеши:
Щерко, любовта търпи дълго, не престава! Това е от Писането. Имаш право да се разведеш, защото мъжът ти е изпаднал в греха. Но можеш и да простиш, да се молиш и да чакаш. Пътищата Господни са неисповедими
След два месеца Дарина усети, че носи дете. То бе на Иван. Тя се зарадва, помисли, че е знак той ще се върне. С тази мисъл живееше до раждането.
Роди се синчо. Майката на Дарина предложи да го кръстят Йоан. Може би, щерко, твоят Ваньо ще се върне. В живота всичко е възможно
Майката помагаше на Дарина гледаше децата, хранеше ги, учеше ги.
Иван не забравяше Стефания и Борис. Купуваше им играчки, ги заведе на море, пращаше пари за Дарина.
Тя забрани на децата да казват на баща си за Йоан. Но децата ли слушат?
Стефания разказа всичко, когато го посети. Иван рече, че Дарина най-после уредила живота си. Сърцето го заболя, спомените за миналото щурмуваха Не могъл да си представи, че това е негово дете!
А междувременно новата му съпруга, Милена, лежеше в болница. Иван тичаше за плодове, за солени краставички, дори за вкусна тебеширена прах тя хапеше, защото ѝ липсваше калций. Но всичко свърши зле Милена роди мъртво момиченце.
Следващият път пак спонтанно абортира.
Тя, разбита от скръбта, искаше да почака с деца. Но съдбата имаше други планове
Иван беше до нея. Смяташе себе си за виновен. Всеки си носи своята тежест.
А при Дарина започна да идва бившият и състудент Валери. В студентските години той беше я ухажвал, а след дипломирането дори я молил за ръка. Но тя не го виждала за мъж прекалено натрапчив, без чувство за хумор, мамин син. Въпреки че другите момичета се бореха за вниманието му.
Когато Дарина срещна Иван, Валери беше отстранен. Но не за дълго
Един ден, дъждовен и тъжен, тя се возеше в автобуса. Някой седна до нея.
Дадохте ли си сметка? попита мъжът. Дадохте ли си сметка, че цял живот ви нямаше, а аз пак седя до вас? каза Валери, гледайки я с очи, пълни с тъга и надежда. Дарина го погледна същият неловък, същият верен, същият човек, когото някога отблъсна. А сега подаваше ѝ чадър, който беше донесъл за двама. И тя, без да казва нищо, кимна. Навън вали, но в сърцето ѝ проникна топлина. Вейката, изгубена в калта, никога не беше имала значение. Животът я връщаше там, където никога не беше трябвало да напуска.
