**Дневник на Анна Иванова**
Мамо, запознай се, каза Коста и избута напред едно момиче. Това е Радка. Моята годеница.
Анна Иванова падна на стола, защото краката ѝ се подкосиха. За щастие, столът беше точно зад нея. Нейното малко момченце, нейният Костачко, изглеждаше като ученик до учителката си в сравнение с годеницата му.
Здрасти! Радка стоеше с ръце в джобовете на дънките си и дъвчеше дъвка, сякаш цялата къща ѝ принадлежи.
Здравейте, пробормота изненаданата майка. Как така вие Кога?
Ма, всичко е наред! Коста си събутва обувките и с кимване покани Радка да направи същото. Ще живеем при Радка, нали, Раде?
Мхм, кимна тя, без да спира да дъвче.
Синко, може ли за минута? Анна Иванова стана и потегли към кухнята.
Говорете пред мен, каза Радка, като се настани в креслото, кръстоса крака и почна да превърта телевизионните канали с дистанционното. Аз и Коста нямаме тайни помежду си. Така ли е, слончето?
Така е, мамо, Коста покрасна и кимна.
Добре, майката се опита да се съвземе. Синко, сигурен ли си, че това момиче те устройва? Тя е поне на десет години по-голяма от теб.
На осем! коригира Радка. И това няма значение. Имате ли нещо против? Аз съм самостоятелна, издържаща се, зряла жена
Ето, точно! Жена! А на моето момченце току-що удариха двайсет! Анна Иванова хвана главата си.
Някой трябва да го направи мъж, след като до сега никой не е успял, отвърна Радка с усмивка.
Анна Иванова дори не намери какво да отвърне. Само си отваряше и затваряше устата като риба на сухо.
Мамо, най-посе Коста намери думите си, дойдохме, защото ни трябват пари за сватбата.
А аз какво общо имам? изръмжа майката, шокирана от нахълствостта на бъдещата снаха.
Как така нямате общо? възмути се Радка. От векове родителите на младоженеца плащат сватбата. И моите са на същото мнение.
Ех, удобно сте си го измислили! Анна Иванова плесна с ръце. Раздавате залежала стока и искате и пари! На мен би трябвало да ми плащат, че отдавам кръвта си на стара кокошка. Няма да дам нищо!
Ха-ха, Радка стана и се приближи до бъдещата свекърва. Кукувичай си, кукувице. Хайде, слончето, ще се справим без нея!
Тя излезе в коридора и вече отваряше входната врата. Коста я последва. Минавайки покрай майка си, той я погледна с надежда може би ще се размисли. Но тя обърна гръб. Само попита:
Защо слончето?
Защото има големи уши! извика Радка от вратата и избута годеника си на площадката.
Чао, мамо! успя да изрече синът ѝ, преди вратата да се затвори.
Господи, къде съм съгрешила?! Анна Иванова се разплака на кухненската маса, залавяйки се за вафли. Не беше очаквала синът ѝ да попадне в ръцете на такава хищница. Нейният нежен, добър Костенцо
Ушите му са нормални! извика тя към вратата, късно осъзнавайки, че никой не я чува.
Какво ще правим? Радка се почеса по тила, излизайки от къщата на бъдещата свекърва. Нямаме достатъчно пари за ресторант, тамада и приличен стол. Моите не искат да дават.
Може би на нашата вила? После пътуваме някъде? Коста я погледна с надежда. Той също нямаше пари току-що беше започнал работа.
Защо не ми каза, че имате вила? Радка го плесна по рамото. Върни се при майка си, поискай ключовете. Ще те чакам тук, да не плаша старата със своя модерен вид.
Анна Иванова тъкмо се беше успокоила, когато звънецът отново прозвуча.
Кой ли дявол идва сега? просмърка тя и отиде да отвори.
На прага стоеше синът ѝ.
Мамо, сам съм, той се огъваше от срам.
Не би ли тя да те е зарязала?! майката почти се зарадва.
Мамо, какво говориш?! Обичаме се!
Тогава какво искаш? тя се обърна и тръгна към кухнята вафлите я бяха направили жадена.
Мамо, дай ни ключовете от вилата. Ще направим сватбата там.
Какво?! Анна Иванова се втренчи. Да ви разпиля там всичко?! Кой ще чисти после?
Ние ще почистим, обещавам! Коста се засили. Всички ще помогнат. Нали искаш щастието ми?
Той знаеше как да я натисне. Анна Иванова се преглътна.
Аз искам щастието ти, а не това безобразие!
С Радка съм щастлив, мамо. Тя е добра.
Не ми изглежда така майката въздъхна. Ех, какво да ти правя Добре.
Тя извади ключовете и ги подаде на сина си.
Дано почистите!
Мамо, ти си злато! той я целуна и избяга, преди да се размисли.
Раде, виж! развя ключовете навън.
Ето, можеш и да умееш. Радка изплю дъвката и го целуна страстно.
Анна Иванова беше поканена на сватбата. Това малко я изненада.
Как ще се усмихвам? оплакваше се на съседката. Искам да я удавя в салата, а трябва да пия за тяхното щастие!
Не си прави труда, махна й ръка съседката. Днес се женят, утре се развеждат. Моята трети път. Важното е да нямат деца.
Как без деца? За какво е семейството?
Всеки си знае.
Сватбата беше в хубав, топъл ден. Гостите се радваха на времето. Дойдоха и родителите на Радка важни и надути като пауни. Майка ѝ не излизаше навън там има комари и мравки!
Какво е видяла в него? майката на Радка се оплака на Анна Иванова. Толкова хубави момчета я сваляха!
Аз пък не съм във възторг от дъщеря ви, отвърна Анна Иванова и се отдръпна.
Сватбата беше пълна с хаос. Гости пияха и ядяха, газеха градинките, ползваха дървата за баня за скара.
Тоалетната е там! викаше Анна Иванова към гостите, които се крияха зад дърветата.
Знаем, майко! смееха се и продължаваха.
Късно вечерта всички заспаха. Анна Иванова се разхождаше из опустошената вила. В спалнята на младоженците тя забеляза конверт с пари сватбените подаръци.
Колко щедри! учуди се тя.
Взе телефона и се обади на клининг фирма.
Искам почистване на вилата. Да, тази сума е достатъчна.
Сложи конверта обратно и се усмихна.
Приятно пътуване, деца.
Напи си кафето и отхапа вафла.
