Цял живот исках да съм на мястото на брат ми, но скоро всичко се промени.
Майка ми забременя с мен, когато беше на деветнадесет. Баща ми ни изостави веднага. Не искаше да поеме отговорностите на семейство животът му беше пълен с купони и приятели. Дядо ми беше ядосан на майка ми, защото смяташе, че е срамно да имаш дете без да си омъжена. Изхвърли я от вкъщи, като каза, че не иска “неотговорна” дъщеря.
Майка ми премина през тежки времена, но успя да се изправи. Записа се на вечерни курсове и намери работа. Настаниха я в малка стая в студентско общежитие. Аз трябваше да стана самостоятелен още от малък. Вършех пазаруването, почиствах и загрявах храната. Нямах време за игри откакто си спомням, винаги бях зает да помагам на майка ми.
Не се оплаквах, защото знаех, че съм единственият мъж в семейството, въпреки че бях още дете.
След време майка ми започна да се вижда с Александър. Хареса ми веднага носеше ми бонбони и храна за вкъщи. Майка ми беше щастлива. Един ден ми каза, че ще се омъжи за него и ще се преместим в голяма къща. Радвах се много, защото исках да имам баща и надявах се, че Александър ще заеме това място.
Отначало всичко изглеждаше добре. Отпочинах си от ежедневните задачи, слушах музика и четях книги. Имах собствена стая. Александър помагаше на майка ми, а тя изглеждаше много доволна.
След няколко месеца майка ми ми каза, че ще имаме брат или сестра. Скоро след това Александър ми съобщи, че трябва да се преместя в една много малка стая, която преди беше склад, защото моята ще стане детската. Не разбирах защо трябва да се местя, особено след като в къщата имаше други свободни стаи.
На следващия ден всичките ми вещи бяха пренесени в новата стая. Знаех, че е несправедливо, но не казах нищо.
Когато се роди Явор, нощите ми се превърнаха в кошмар. Той плачеше постоянно, а в училище започнах да имам проблеми. Учителите ме гневеха, а майка ми се ядосваше на мен.
Трябва да си пример за брат си! Вместо това, само си мързелив и ни срамуваш! викаше тя всеки път, когато имах слаби оценки.
Явор порасна, а аз трябваше да го гледам. Водях го на разходка с детската количка, червенейки от срам. Момчетата от квартала се подиграваха с мен, но не можех да направя нищо.
Всичко най-хубаво се купуваше за Явор. Когато исках нещо за себе си, Александър винаги отвръщаше: “Сега нямаме пари.” Водях Явор на детска градина сутрин и го прибирах следобед. После го хранех и почиствах вкъщи. Само чаках да порасне.
Когато Явор започна училище, майка ми ми каза, че сега трябва да му помагам с домашните. Той беше разглезен и своенравен. Колкото и да се опитвах, винаги имаше слаби оценки. Ако го смъмрях, тичаше при майка ми, а тя винаги го защитаваше и гневеше мен.
Явор се преместваше от едно училище в друго, но никъде не се адаптира. Накрая го записаха в частно училище, където високите оценки бяха гарантирани срещу висока цена.
Аз се записах в техникум и избрах механика. Не ме интересуваше, но исках да избягам от вкъщи.
По-късно влязох в университет и си намерих работа. Работех ден и нощ, за да спестя пари и си купя собствен апартамент. След няколко години се ожених.
Явор получи апартамент от Александър, но все още живее с нашите родители. Не иска да работи и живее от наемите.
На новогодишна вечеря цялото семейство се събра вкъщи при родителите ми. Дойде и приятелката на Явор. Минавайки покрай кухнята, случайно чух разговор. Той винаги е бил по-обичаният прошепнах си аз, гледайки през вратата как майка ми слага още храна в чинията на Явор, докато аз стоях с празна чиния в ръка.
В този миг разбрах, че никога няма да заема мястото, за което толкова дълго съм копнял и че най-после съм свободен от желанието да го правя.
Обърнах се тихо и излязох на балкона, където студеният въздух облекчи горчивия вкус в устата ми. За пръв път след дълго време се почувствах лек.
