Жал ми е за всичко, което се случи
Георги, сериозно ли си взел всичко? Не искаш ли да провериш още веднъж? извиках, спряна пред затворената врата на банята.
Марийка, остави ме намира! Взех си всичко един куфар пълен, видя го отвърна той през шума на душа. Но гласът му гласът му се разтрепери. Или ми се стори?
Куфара го видях. Какво си сложил в него не, прошепнах, отстъпвайки.
Марийка, направи ми кафе, моля те! Силно. Без мляко добави той спокойно, затваряйки водата.
Отидох в кухнята, извадих джезвето без да кажа нищо, налих вода, сипнах смляно кафе, щипка сол както обича. Имаме кафемашина, но Георги обожава кафето, направено от мен. Толкова си грижовна, ми казваше онзи ден, връщайки се късно от работа и виждайки как, по навика на баба си, бях опаковала вечерята в кърпа, за да не изстине.
Напоследък все закъсняваше предполагах, че е на работа. Градеше си кариерата. Готвеше се за повишение. А аз стоях в сянката. Готвех, гладех, търпях.
Каква божествена аромата на този нектар! каза Георги, влизайки в кухнята и запращал мократа си коса от челото. Седна на масата, протегна ръка за чашата.
Марийка, днес идва куриерът поръчах покривка за колата. Приеми я, моля те. Плащане при доставка каза той, сипвайки лъжичка захар в кафето.
Разбира се. Всичко както обикновено отвърнах, сядайки срещу него.
Тази командировка не дойде в подходящ момент продължи той, въздъхвайки. Но не мога да откажа. Разбираш ли това е шанс, може би единственият. Старши мениджър не е шега работа.
Така е Не съм си представяла, че на такава позиция ще трябва да обикаляш из провинцията.
Капризите на шефовете. Е, имам още половин час, ще работя от телефона.
Стана, отиде в другата стая. Не си събра чашата. Няма проблем. Какво да искам напрегнат е.
Протегнах се за чашата му, когато телефонът вибрира съобщение. Отворих го.
*Марийка, Георги лъже. Няма командировка. Лети за Италия с Ралица Димитрова. Спри го, преди да е късно. Ще си съсипе живота.*
Антония. По-малката му сестра.
Нещо се чупи в главата ми. Той с Ралица? Не може да бъде. Шега ли? Но Антония не е от хората, които се шегуват с такива неща. И със сигурност не лъже.
Всичко се завъртя пред очите ми. Въздухът се сгъсти като от бетон. Едва дишах, станах с мъка, налих си вода и пак се повалих на стол
