Мария Иванова извика ясно и рязко: Слушай, този апартамент няма да го получиш! Свекърва ми беше най-шумната от всички, заглуши всички с рева си: Чу ли, няма да видиш този апартамент! Не знам как си грижила за дядо каква измама си използвала, за да го накараш да ти го препише, но няма да го получиш. Освен това, ще изчезнеш от живота на сина ми. Най-сетне срещна хубаво момиче от почтено семейство. Затова ти и децата ще изчезнете от нашия хоризонт. Разбра ли всичко?
Десет години се грижих за съпруга ми дядо, живееки в нает апартамент с децата. Сестрата на съпруга ми, Елица, живееше при същия дядо. Свекърва също нямаше време за собствения си мъж не можеха да намерят общ език. Нямах висше образование, не създадох кариера. Цялото си свободно време посвещавах на възрастния и децата.
Съпругът ми постоянно ме изневеряваше, семейната му ситуация го напрегна до крайност. Другите жени нямаха сериозни намерения мъж с деца и без имущество, затова винаги се връщаше при мен. Аз прощавах заради децата. Не си купихме собствен апартамент по-голямата част от доходите отиваше за наем и грижи за дядо. Ако Елица идваше, беше само да поиска част от пенсията му, оплаквайки се от лошото си финансово състояние. Но въпреки трудностите, тази ситуация им позволяваше всяка година да ходят на почивка и понякога да сменят семейната кола.
Преди пет години дядо ми преписа апартамента. Той ми каза:
Ти си станала по-близка до мен от цялото ми семейство, взето заедно. Внукът ми е предател, той ще предаде апартамента на майка си или сестра си. Нека правнуците ми живеят по-добре. За труда ти ще получиш своеобразна награда. За да не казваш после, че си пропиляла живота си.
Никой не знаеше за завещанието: колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре спят. Когато дядо почна да се разболява още повече, семейството стана активно. Започнаха да го посещават, да се интересуват от здравето му. Дори предложиха помощ в грижите за него за първи път след толкова години! Дядо не беше глупав и знаеше добре какво очакват от него. Приемаше интереса им с усмивка, подмигвайки ми.
Най-сетне имах свободно време. Не можете да си представите какво означава да се разхождате сама из града без деца и без инвалидната количка на дядо. Радвах се на свободата си. Дядо не живее дълго. Искрено съжалявах за смелия старец. Разделбата на наследството започна почти веднага. Свекърва и Елица почнаха да притискат съпруга ми:
Ще предадеш апартамента на дядо си на Елица. Тя вече години живее там, това са й домът. После ще получиш апартамента на майка си. Просто трябва да се откажеш от наследството. Ще имаш всичко, но по-късно.
Съпругът повярва на обещанията на майка си и се съгласи да не претендира за апартамента. Обещанията на свекърва, че ще остави апартамент
