Когато каза на любимия си, че чака дете, Гергана видя всичко по лицето на Светослав. Ясно се вижда, че той нито е очаквал това, нито някога е желал да се ожени толкова рано…
Гергана беше влюбена още преди да навърши 18 години. Отдавна ѝ харесваше момчето от тяхното село, и цяла пролет прекарваха заедно, разхождайки се из околните поля, ходеха до реката и се наслаждаваха на залеза.
Предстоеше ѝ да кандидатства в техникума в Пловдив. Един ден Гергана разбра, че е бременна. Не знаеше какво да прави.
Какво ще кажат мама, сестра ми, съседите? замисли се Гергана.
Изпадна в истинско объркване…
Реши твърдо няма да ражда това дете. Разказа всичко на майка си и със сълзи замина за града. Майка ѝ не я задържа…
В тяхното малко домакинство растеше и нейната по-малка сестра, а майка им едва се справяше, а сега и голямата дъщеря донесе такъв подарък…
В Пловдив всичко мина бързо. Гергана прекъсна всички контакти със Светослав. Той така и не прояви особено желание да я търси.
Горчиво разочарование и празнота се настаниха в душата ѝ. Не можеше да се върне към учене, защото не разчиташе на никаква помощ от страна на майка си, която все още ѝ беше ядосана.
Трябваше да намери работа и квартира, за да остане в Пловдив. Не искаше да се връща обратно в селото там всички шепнеха зад гърба ѝ.
Сякаш съдбата я доведе до един уличен пано с обяви за работа. С почерка на българската деловитост бе изписано ново съобщение: търси се бавачка за тригодишно момченце, с осигурена квартира и храна. Идеално!
Гергана започна работа в семейството на университетски преподаватели. Малкият Радко, късна и единствена рожба за тази двойка, моментално я хареса и все я търсеше, когато тя от време на време се прибираше до селото при майка си и сестра си.
Минаха години и Гергана свикна с живота в семейството на Никола и Милена. Постепенно пое всички домакински грижи: тя переше и гладеше, подреждаше къщата, помагаше на Радко с уроците, пазаруваше и готвеше чудесно.
Когато Радко порасна и вече не се нуждаеше от бавачка, Гергана остана като домашна помощница.
Заплатата ѝ беше малка получаваше около 850 лева, но заради безплатна квартира и храна, за нея това беше достатъчно. При това намери закрила, спокойствие и добро отношение.
Единственото, което я натъжаваше, беше, че преди няколко месеца беше срещнала Ивайло от съседния вход. Вечерните им срещи бързо прераснаха в нещо повече.
Двамата се сближиха, макар Гергана не можеше вече да има деца…
Не скри тази истина от Ивайло. Още веднъж бе изоставена. Още веднъж остана сама, с болка в сърцето.
Работата ѝ в това семейство остана единственият ѝ пристан. Грижеше се за Милена и Никола така, както би се грижила за собствените си родители.
Така Гергана стана истински член на семейството. След поредното разочарование, сърцето ѝ намери покой. Спря да се надява, че някога ще се омъжи.
Изминаха още няколко мирни, спокойни години. Радко завърши университета, научи английски и получи добри предложения за работа избра място в чужбина.
Но Милена се разболя тежко. Гергана се грижеше за нея неуморно. През цялото време Никола работеше ден и нощ, за да помага на семейството и на Радко.
Това продължи, докато Милена не си отиде. В последните си мигове тя прошепна на Гергана:
Моля те, не напускай Никола, остани при него…
След смъртта на Милена къщата стана мрачна. Никола мълчеше, вечер гледаше безмълвно в чинията си.
Гергана вече се чувстваше излишна, самотна. Реши, че трябва да промени нещо или да си потърси нова работа, а тя почти нищо не умееше, или да се върне при близките си, макар и там да нямаше кой знае какви перспективи.
Една вечер, след вечеря, Гергана събра смелост и каза тихо на Никола:
Време е да си тръгна, Никола. Вече няма защо да оставам. Благодаря ви за всичко.
Изглежда, Никола се събуди от дълъг сън. Подигна глава и я изгледа с недоумение:
Какво? Къде ще отидеш? Защо? Всички искате просто да си тръгнете? Така, отведнъж? Да ме оставите сам?
Гергана само въздъхна. Никола се изправи, приближи се, хвана ръката ѝ и за пръв път я целуна.
Виж какво, Гергано. Ти не си само работничка за нас, ти си истински член на нашето семейство. Не мога да те пусна. Разбираш ли?
Гергана кимна, разчувствана.
Освен това, продължи Никола, Милена ми каза да се погрижим за теб, да останеш тук. Защото с годините свикнахме един с друг. Остани, Гергано, не ме изоставяй. Нека всичко да бъде, както досега. Добре ли е? Ти ще се грижиш за мен, аз за теб.
Стояха дълго, прегърнати до прозореца в кухнята, и плакаха. Но след това и двамата сякаш намериха утеха.
Дните се изнизваха тихо и спокойно. Гергана очакваше Никола вечер, прибираше, чистеше, понякога Радко се обаждаше и обещаваше да ги посети…
Изминаха година, после още една. Един ден, точно преди рождения ден на Гергана, Никола заговори за това, че тя е най-важният човек в живота му и че иска да се оженят.
И макар да не бяха млади, макар юридически да беше по-сложно, той искаше официално да се погрижи за Гергана. Тя бе по-млада от него, а и на него, в по-късните години, също му трябваше някой до него.
Гергана бе трогната от предложението на Никола, но поиска първо да получи одобрението на Радко. Когато Радко се прибра в Пловдив, баща му пак поде темата.
Синът им се съгласи обичаше Гергана почти като майка. Вече има отлична работа и собствено жилище в чужбина, женен е.
Така Гергана, най-накрая, стана съпруга… Тя и Никола се обичаха не по-малко от други двойки.
Гергана и след брака му говореше с уважение на име и по бащино, а той я наричаше винаги мило и нежно Гергано. Никога преди не е била толкова щастлива.
Молеше се всеки ден за здравето на Никола, желаейки да му подари още години живот.
И никой от страничните хора, гледайки ги как се разхождат в парка, не би предположил, че тези двама души са свързани почти цял живот и колко дълбоки и добри са отношенията им.
