Вече сте в толкова сериозни отношения, упорито и почти заповедно изрече Боряна Димитрова, вперила пронизителен поглед към вероятната си снаха, кога възнамерявате да се ожените?
Може би още не е подходящият момент, отговори Гергана с принудена усмивка, търсейки внимателно думите, за да не нарани бъдещата си свекърва. Ние сме заедно едва от месец. Трябва да изчакаме малко, да се опознаем по-добре в ежедневния живот… Никой не знае, може би ще започнем да се караме за незначителни неща?
Боряна Димитрова леко повдигна вежда, но не се отказа от намерението си да разбере всичко докрай. Всъщност Гергана й харесваше, много повече от предишната приятелка на сина й. Лилия беше непоносима и арогантна! Добре, че Стоян я напусна.
А как е с Боян? попита тя, сменяйки темата, но погледът й остана проницателен. Момчето вече е голямо, но все пак…
Гергана усети как душата й се стопли при мисълта за сина на Стоян. Спомените от първите дни на запознанството им неволно изплуваха в съзнанието й. Тогава тя силно се тревожеше: как тийнейджърът ще приеме новата жена в дома? Ще види ли в нея заплаха, опит да замести родната майка?
Той е прекрасен, искрено отговори момичето, и усмивката й стана по-топла, по-естествена. Първоначално, разбира се, се притеснявах. Мислех, че Боян може да се отнесе към мен с неприязън, или поне с предпазливост. Но всичко се разви по най-добрия начин! Оказа се много отворен и дружелюбен момък!
Тя замълча за миг, спомняйки си как веднъж Боян, връщайки се от училище, с възторг опита баницата й и веднага заяви, че сега у тях вкъщи винаги ще има вкусна храна.
Освен това, продължи Гергана с лека усмивка, той открито се радваше, че сега ястията ще приготвя човек, много по-опитен в готвенето от баща му. Понякога дори моли да го науча на някои рецепти.
Стоян, който дотогава мълчаливо слушаше разговора, накрая вдигна очи и кратко кимна, потвърждавайки думите на Гергана. На лицето му пробягна едва забележима усмивка, сякаш и той се радваше, че отношенията между сина му и избранницата му са се развили толкова добре.
А братче още не иска? с откровен намек попита жената.
Стоян, чул въпроса на майка си, неволно се намръщи и хвърли към нея кратък укорителен поглед. В очите му се четеше безмълвно “защо пак за това?”. Той добре познаваше маниерите на родителката си тя никога не се свенеше да засяга най-деликатните теми, сякаш не разбираше, че подобни разговори могат да бъдат неприятни за околните.
А какво толкова? ни най-малко не се смути Боряна Димитрова, уверено продължавайки своята линия. Гласът й звучеше бодро и дори леко игриво, сякаш обсъждаше нещо съвсем обикновено. Боян обожава децата, постоянно си играе с племенниците. И на теб ти е само тридесет и пет ще успееш да отгледаш няколко деца!
Гергана усети как вътре в нея се надига вълна от неудобство. Беше й неприятно, че трябва да обсъжда толкова лична, болезнена тема в присъствието на едва позната жена. Тя стисна пръсти под масата, опитвайки се да запази външно спокойствие.
Боя се, че това е изключено, произнесе тя сдържано, стараейки се гласът й да звучи равен. Лекарите категорично не ми препоръчват да имам деца.
За миг в стаята се възцари тишина. Боряна Димитрова леко повдигна вежди, сякаш обмисляйки чутото. Лицето й моментално се промени предишната доброжелателна маска се стопи, отстъпвайки място на студено, почти отчуждено изражение.
Женски проблеми, нали? проточи тя с престорено съчувствие, и в тона й се промъкна едва доловима нотка на снизхождение. Но не трябва да отчайваш медицината не стои на едно място. Това, което преди изглеждаше невъзможно, днес се решава без проблеми.
Гергана едва доловимо въздъхна. Искаше й се да затвори тази тема, но разбираше, че просто да мълчи няма да стане. Тя погледна към Стоян, надявайки се, че той ще я подкрепи, но той само леко сви рамене, сякаш казваше: “сама обяснявай”.
В моя случай това няма да работи, тихо произнесе тя, гледайки право пред себе си. Честно казано, тя не разбираше защо трябва да отваря душата си пред една общо взето непозната жена! Но и да мълчи също не е вариант, още ще си помисли нещо… Имам сериозни проблеми със зрението. Диагнозата поставиха още на осемнадесет години през това време успях да приема реалността: деца няма да имам.
Боряна Димитрова за миг замръзна, явно опитвайки се да осмисли чутото. Веждите й се повдигнаха, на лицето й се отрази искрено недоумение сякаш се сблъска с нещо напълно непостижимо.
Какво общо има зрението? попита тя, леко наклонила глава. Тя искрено не виждаше връзка между зрението и децата, и дори помисли, че това е просто глупава отговорка. Не разбирам.
Гергана дълбоко въздъхна, подбирайки думи. Не й се искаше да навлиза в медицински подробности, но и да избегне отговора не можеше.
Съществува деветдесетпроцентна вероятност, че ще загубя зрението, обясни тя равен, сдържан глас. Подобно натоварване на организма ми е категорично противопоказано, това е твърде висок риск! Това не си струва, разбирате ли! Какъв смисъл да имам дете, което никога няма да видя?
Тя замълча, давайки на събеседницата време да осмисли казаното. Гергана нервно оправи очилата си. Важно й беше Боряна Димитрова да разбере това не е прищявка и не желание, да речем, да запази фигурата си. Това е напълно реална опасност!
Момичето ясно усещаше как във въздуха нараства разочарованието на събеседницата. Боряна Димитрова вече не се опитваше да завърже разговор, само от време на време хвърляше към момичето кратки погледи, в които се четеше нескрито недоволство. Беше ясно, че такава снаха на сина явно не отговаряше на представите й за идеална партия. Във въображението на майката вероятно се рисуваше съвсем друга картина здрава, пълна със сили жена, която скоро ще й подари внуци.
Но Гергана не изпитваше нито вина, нито желание да се оправдава. Те със Стоян отдавна бяха обсъдили ситуацията, претеглили всички “за” и “против”. Разговор с лекари, дълги вечери в изучаване на информация, откровени разговори един с друг всичко това ги доведе до единно решение. Рискът за здравето й беше твърде голям, и да се излага на опасност никой от тях не искаше. В краен случай могат да обмислят осиновяване или да се възползват от услугите на сурогатна майка. В крайна сметка, сега това не е толкова трудно да се организира.
Когато двойката най-накрая се засуетя да си тръгне, атмосферата леко се разреди. Боряна Димитрова на сбогуване прегърна сина си, кимна на Гергана, но в този жест нямаше топлина по-скоро данък на приличието. Докато обуваха обувките в антрето, Гергана улови погледа на Стоян в очите му ясно се четеше мълчаливо “извинявай”.
Излизайки на улицата, и двамата въздъхнаха с облекчение. Вечерният въздух им се стори особено свеж след напрегнатия разговор. Гергана хвана Стоян за ръката, и той веднага стисна пръстите й в отговор. Ни дума не беше казана за случилото се, но и двамата разбираха, че запознанството с родителите не можеше да се нарече успешно. Впрочем, това не променяше главното тяхното решение да бъдат заедно, въпреки чуждите очаквания и предразсъдъци…
*************************
Три месеца по-късно.
Гергана все по-често забелязваше, че се чувства не както обикновено. Първоначално не придаваше голямо значение на това помисли, че просто е преуморена на работа или е прихванала лека настинка. Но когато неразположението не минаваше вече няколко дни, тя започна да се тревожи.
Имаше постоянна лека слабост, сутрин от време на време я обземаше гадене, а познатите миризми внезапно започнаха да я дразнят. Гергана се опитваше да се справи сама купи от аптеката противовирусни препарати, пиеше повече вода, стараеше се да си ляга по-рано. Но подобрение не настъпваше. Тя се хващаше, че започва да се разсейва по-често на работа, а вечер падаше от крака от умора, въпреки че не правеше нищо особено тежко.
Един вечер, разговаряйки по телефона с майка си, Гергана неволно сподели преживяванията си. Гласът звучеше леко приглушено тя все още усещаше тази странна отпадналост, от която не успяваше да се отърве.
Гергана, след кратка пауза предпазливо попита майката, абсолютно сигурна ли си, че не си бременна?
Гергана дори леко се изненада от такова предположение. Тя за секунда замълча, обмисляйки въпроса, а после уверено отговори:
Абсолютно! Нито веднъж не съм пропуснала приема на таблетките. Те бяха предписани от лекаря след внимателен преглед, всичко строго по инструкцията.
Майката не спори, но в гласа й се усещаше настойчивост:
Все пак купи тест за собствено спокойствие. Това е твърде сериозен въпрос, за да го оставяш без внимание.
Гергана искаше да възрази, че това определено не е бременност, но нещо в тона на майка й я накара да се замисли. В крайна сметка, тестът е наистина прост и бърз, а излишната увереност никога не пречи.
Добре, мамо. Сега ще отида в аптеката. Стоян е на работа, така че имам време, каза Гергана и затвори телефона.
Тя бързо събра нещата, нахлупи якето и излезе от апартамента. До аптеката в съседната сграда беше съвсем близо не повече от пет минути пеша. Гергана вървеше малко по-бързо от обикновено, сякаш опитвайки да изпревари собствените си мисли. В главата й се въртяха едни и същи въпроси: “Ами ако мама е права? Но как такова нещо може да се случи? Всичко беше под контрол…”
В аптеката тя за миг замръзна пред витрината с тестови системи. Изборът се оказа неочаквано голям различни марки, различни формати. Гергана объркано погледна към фармацевта, после отново към рафтовете. Накрая взе два теста от средна ценова категория реши, че няма смисъл да пести на такова нещо. Плати, прибра покупките в джоба и побърза към дома.
Връщайки се, тя за минута спря в антрето, опитвайки се да укроти лекото вълнение. Ръцете й леко трепереха, когато изваждаше тестовете от опаковката. Направи всичко според инструкцията и започна да чака.
Първите минути се точеха непоносимо дълго. Гергана нервно поглеждаше часовника, после отново към тестовете. И ето две чертички се появиха ясно, ярко. Тя премести поглед към втория тест там също се появиха ясни линии.
Как е възможно това?! неволно извика тя, усещайки как вътре се надига вълна от смут. Това е немислимо! Аз така внимателно се подготвих!
В този момент на вратата силно позвъниха. Гергана потрепна от изненада. Тя погледна часовника времето беше такова, че някой може да дойде по работа. После й стана ясно това сигурно е Боян. Тийнейджърът често забравяше ключовете, когато бързаше към дома след училище.
Гергана бързо хвърли тестовете в кошчето за боклук, оправи косата си и се втурна към вратата. Отваряйки, видя на прага леко задъхания Боян с раница на гърба.
Пак ли забрави ключовете? усмихна се тя, пропускайки го вътре.
Аха, виновно кимна Боян, сваляйки маратонките. В бързината се приготвих, а после вече на улицата разбрах…
Момичето побърза към кухнята, трябваше да нахрани явно гладния тийнейджър. Тя още не знаеше, че един от тестовете не стигна до кошчето и предателски лежеше на пода…
*****************
Стоян, за седмица ще отида при майка си тя не се чувства добре, каза Гергана, избягвайки да гледа в очите на годеника си. Беше й противно да лъже човека, когото искрено обичаше, но точно сега тя просто не можеше да изкаже цялата истина. И да постъпи иначе също не можеше! Не може да се рискува със здравето, решението вече е взето…
Стоян веднага се откъсна от лаптопа, внимателно я погледна. В погледа му се четеше искрена загриженост.
Може да е нужна помощ? веднага откликна той. Лекарства да донеса? Или може да дойда с теб? Майка ти е сама…
Гергана неволно се усмихна топло и леко виновато. Готовността му да се втурне на помощ трогваше, но сега това само усложняваше ситуацията.
Засега нищо не се изисква, благодаря за предложението, отговори тя колкото може по-спокойно. Ако нещо ще се обадя.
Тя се обърна и забързано продължи да слага неща в малка пътна чанта. Пуловер, чифт джинси, няколко тениски, бельо, четка за зъби… В главата й се отброяваха минутите до заминаването на последния автобус към съседния град оставаше по-малко от час, а до гарата още трябваше да се стигне. Майка й обеща да я посрещне на място, и това леко успокояваше: наблизо ще има човек, който ще разбере и няма да задава излишни въпроси.
Бъди на линия, добре? Ако нещо веднага звъни. Мога да дойда във всеки момент.
Разбира се, кимна Гергана, притискайки се към него за секунда. Скоро ще се върна. Няма да успееш да ми се насъскваш.
Пътят до гарата мина като в мъгла. Тя от време на време проверяваше телефона да не е писал ли Стоян, да не й се обажда ли майка. Мислите се объркваха, но тя твърдо държеше в главата си плана: да пристигне, да се справи със ситуацията, да се върне. И вече после, когато всичко се уталожи, да поговори със Стоян. Честно, открито, без полуправди.
На следващия ден Гергана се обърна към частна клиника. Тя предварително се записа на преглед чрез сайта, избра лекар по отзивите, постара се всичко да организира така, че никой да не възникнат излишни въпроси. Прегледът мина бързо и делово: преглед, изследвания, ултразвук. Лекарката, жена на средна възраст със спокоен глас, внимателно изучи резултатите, свери датите, още веднъж уточни анамнезата.
Да, бременна сте, потвърди тя накрая. Срокът е малък, около пет-шест седмици.
Гергана мълчаливо кимна. Някъде в дълбините на душата й все още тлееше надежда, че това е грешка, че тестовете са излъгали, изследванията са объркани. Но сега всичко стана окончателно ясно.
Но аз вземах таблетки! Как можа да се случи това? гласът й трепна, в него звучеше не само объркване, но и едва сдържано вълнение. Как така? Тя всичко правеше строго по инструкцията!
Лекарката леко наклони глава. Тя не бързаше с отговора първо внимателно сгъна хартиите на бюрото, после вдигна очи към пациентката.
Може би препаратът се оказа некачествен, предположи тя равен, професионален тон. Или е имало някакви фактори, които са намалили ефективността му: например прием на антибиотици или други лекарства паралелно, нарушения на режима на прием, проблеми с храносмилането. Такова нещо се случва, макар и рядко.
Тя направи малка пауза, внимателно наблюдавайки реакцията на Гергана, после меко продължи:
Доколкото разбирам, не планирате да запазите бременността?
Гергана за миг затвори очи. Този въпрос също си беше задавала безброй пъти през последните дни. В паметта й изплуваха думите на лекарите, казани преди много години, предупрежденията за риска, който никъде не изчезна. Тя дълбоко въздъхна и отговори, стараейки се гласът й да звучи твърдо:
Рискът от слепота девет към едно. Как мислите, мога ли да предприема такава стъпка?
Лекарката кимна с разбиращо изражение. Тя вече беше успяла да проучи картона на пациентката и се увери, че рискът наистина съществува. В такава ситуация изборът на момичето беше най-добрият.
Разбирам ви, меко произнесе тя. Това е много сериозно решение, и имате право да го вземете, въз основа на състоянието на своето здраве. Сега ще ви изпиша направления за изследвания. Те ще помогнат по-точно да се оцени ситуацията и да се подбере оптимален план за действие.
Тя се обърна към компютъра, бързо набра нещо в електронната система, после отпечата няколко бланки. Внимателно сгъвайки ги, протегна на Гергана.
Очаквам ви утре на повторен преглед. Към това време ще имаме резултатите, и ще можем да обсъдим следващите стъпки. Ако се появят въпроси или нещо ви тревожи звънете в клиниката, ще ви свържат с мен.
Гергана взе книжата, машинално изглади с пръсти. В главата й все още се въртяха мисли, но сега те станаха малко по-подредени. Тя благодари на лекарката с кратък ким и бавно се изправи от стола. В коридора тя за секунда спря, облегна се на стената, дълбоко вдиша и издиша. Утре ще бъде нов ден и нов етап в това непросто решение…
**********************
Гергана! радостно възкликна Стоян в телефонната слушалка, и гласът му прозвуча толкова оживено, че момичето неволно се напрегна. Защо не ми каза?
Гергана усети как вътре всичко се сви. Тя машинално стисна телефона в ръката си, опитвайки се да укроти внезапната тръпка.
За какво? попита тя насторожено, стараейки се гласът й да звучи равен. В главата й премина: “Нима е разбрал? Но как?”
Че си бременна! с неподправена радост произнесе Стоян. В гласа му се чуваше такова воодушевление, сякаш вече си представяше бъдещето им заедно.
Гергана за секунда затвори очи, опитвайки се да се събере с мислите.
Откъде взе? отговори тя, стараейки се да говори спокойно, въпреки че сърцето й биеше бясно.
Намерих на пода тест с две чертички, обясни Стоян, и в тона му нямаше и следа от съмнение или тревога само чист възторг. Вече те записах при отличен специалист. Да отидем заедно на преглед? Искам да бъда до теб, да те подкрепя.
Гергана дълбоко въздъхна, подбирайки думи. Трябваше да охлади по някакъв начин неговия ентусиазъм, без да наранява чувствата му.
Не бързай да се радваш, меко, но твърдо го осади тя. Най-вероятно това е грешка. Ти знаеш, че аз вземам таблетки. Всичко беше по инструкция, без пропуски. Това просто не може да е истина.
За миг в слушалката се възцари пауза. Гергана почти физически усещаше как Стоян се опитва да осмисли думите й.
Е, относно това… накрая се запъна той, и в гласа му се появиха смутени нотки. Разбираш ли, майка наскоро идва на гости. Видя твоите таблетки и започна да убеждава, че диагнозата ти не е толкова сериозен проблем. Говореше, че много хора имат деца с далеч по-тежки заболявания, и всичко минава. Привеждаше примери от познати, разказваше за съвременни методи за водене на бременност… Тя така горещо настояваше, че… общо взето, аз се поддадох на увещанията й.
Стоян замълча, сякаш очаквайки реакция. Гергана мълчаливо слушаше, усещайки как в нея се надига вълна от противоречиви емоции. От една страна, тя разбираше, че той просто е искал да вярва в по-доброто. От друга ядосваше я, че някой се намесва в личния им живот, опитвайки се да решава вместо нея.
Искаш да кажеш, че тя те е убедила да подместиш нещо в моите таблетки? уточни тя равен глас, въпреки че вътре всичко кипеше.
Не, разбира се, не! припряно възрази Стоян. Нищо такова. Просто… тя ме убеди, че не трябва така строго да се придържаме към назначенията. Че може да се опита да рискува. Аз не помислих, че това може да доведе до такива последствия. Извинявай.
Гергана усети как по гърба й пробяга леден хлад. Думите заседнаха в гърлото, и тя с мъка изстиска от себе си въпроса:
Какво точно направи?
Стоян сведе очи, нервно стискайки с пръсти края на масата. Той явно се чувстваше неловко, но все пак събра кураж и заговори:
Аз… случайно изпуснах твоето шишенце, и таблетките се разсипаха. Тогава помислих може това да е знак? И подмених ги с витамини. Исках да имаме дете. Мама ме убеди, че всичко ще бъде добре…
Гергана замръзна, опитвайки се да осмисли чутото. В главата й не се побираше, че човекът, когото обича, може да постъпи така. Тя толкова пъти подробно обясняваше, колко важно е да се приемат препаратите ежедневно, какво заплашва дори единичен пропуск, какви последствия могат да бъдат…
Ти сериозно?! гласът й трепна. Тя неволно стисна юмруци, усещайки как вътре се надига вълна от негодувание. Ти съзнателно отиде на това? Послуша майка и подмени лекарствата?
Стоян неловко премести тежестта от крак на крак, сякаш търсеше начин да избегне отговора.
Мислех, че така ще бъде по-добре за нашето семейство… тихо отговори той, без да вдига очи.
За семейство?! Гергана вече не можеше да сдържа емоциите. Гласът трепна от гняв, но тя се стараеше да говори ясно, за да разбере цялата сериозност на ситуацията. Ти дори не се посъветва с мен! Ти знаеше за диагнозата ми, знаеше за рисковете и все пак направи това зад гърба ми!
Тя направи пауза, опитвайки се да укроти тръпката в ръцете. В слепоочията й биеше, мислите се объркваха, но едно беше ясно: тя не можеше сега да продължи този разговор.
Просто исках деца… опита се да се оправдае Стоян, гласът му звучеше почти жално. Мислех, че ще можем да се справим с всичко заедно.
Гергана дълбоко въздъхна, стараейки се да се овладее. Трябваше й време, за да обмисли всичко, да подреди мислите.
Сега нямам време да разговарям, произнесе тя вече по-спокойно, въпреки че вътре все още бушуваха емоции. Можеш ли да дойдеш вдругиден? Ще се срещнем в парка по обяд?
Разбира се, ще дойда! веднага откликна Стоян, в гласа му отново се появи надежда. Убеден съм, всичко ще бъде добре!
Гергана не спори и не обясняваше нищо. Просто трябваше да приключи разговора.
До среща, кратко каза тя и натисна бутона за завършване на разговора.
Гергана кипеше от ярост! В главата й отново и отново се въртяха думите на Стоян за това как той “случайно” е изпуснал шишенцето, а после съзнателно е подменил жизненоважните препарати с витамини. Той знаеше за всички рискове, за многогодишните предупреждения на лекарите, за това колко критично е за здравето й да пропуска приема на лекарствата. Но предпочете да повярва на майка, която, без да има медицинско образование, уверено разсъждаваше, че “всичко ще бъде добре”.
Тази мисъл я гореше отвътре. Как можеше така леко да се отнесе към здравето й, към живота й? Гергана разбираше, че с такова отношение към най-базовите неща доверие, уважение, грижа от тях нищо няма да излезе. И вдругиден тя твърдо възнамеряваше да го изкаже.
В уречения ден Стоян дойде в парка половин час преди уреченото време. Той купи букет бели рози любимите й и сега нервно се местеше от крак на крак на входа, от време на време поглеждайки часовника. В гърдите му тлееше надежда: може би Гергана просто се е притеснила прекалено, а сега ще обсъдят всичко, и той ще успее да обясни, че е искал по-добро. Представяше си как тя ще приеме цветята, как погледът й ще омекне, как заедно ще решат какво да правят по-нататък.
Но когато Гергана се появи точно по обяд, под ръка с брат си, лицето й беше студено и непроницаемо. Тя дори не погледна към цветята, които Стоян припряно й протегна. Вместо това тя мълчаливо извади от чантата лист хартия и му го протегна.
Какво е това? Не разбирам, обърка се Стоян, шокиран от ледения й тон. Той опита да улови погледа й, но Гергана гледаше някъде встрани.
Това означава, че дете няма да има, студено произнесе момичето. Ти знаеше за диагнозата ми. Знаеше и съзнателно постави здравето ми под заплаха, послушвайки съветите на майка си. Никога няма да ти простя! Утре ще дойда за нещата. И няма да съм сама ще взема с мен брат си, за да избегна недоразумения.
Без да чака отговор, тя се обърна и тръгна проч. Стоян инстинктивно стъпи след нея, извиквайки:
Гергана, почакай! Да поговорим!
Тя не се обърна, само ускори крачка. Тогава той се втурна след нея, вече не сдържайки вълнението, но пътят му внезапно прегради Георги по-големият брат на Гергана. Георги стоеше право, твърдо опрял крака в земята, и гледаше Стоян без следа от съчувствие. Позата му ясно казваше: “Не смей да я настигаш”.
Стоян опита да го заобиколи, но Георги твърдо го задържа на разстояние, леко изпъвайки ръка напред.
Ти всичко лъжеш! извика Стоян, и гласът му трепереше от ярост и отчаяние. Той усещаше как се рушат всички надежди, как се изплъзва онова, което смяташе за свое бъдеще. Аз специално се консултирах с лекари! Те казаха, че при съвременното ниво на медицината рисковете са минимални! Ти просто не искаш дете ето и измисляш извинения!
Гергана бавно се обърна. Лицето й беше бледо, но изражението остана спокойно, почти отстранено. В очите й нямаше сълзи само твърда решимост, която беше натрупвала в себе си всички тези дни.
Ти ходил при лекари без мен? Обсъждал здравето ми с непознати хора? говореше тя тихо, но всяка дума звучеше като удар, отчетливо и тежестно. А ти изобщо знаеш точната ми диагноза? Или просто дойде и каза: така, казвам, и така, годеницата говори за възможна слепота?
Стоян потрепна. Той не очакваше такъв въпрос сякаш беше уверен, че постъпката му е обяснима, че Гергана ще разбере мотивите му. Стискайки юмруци, той опита да се събере с мислите.
Мислех за нашето бъдеще! За семейството! гласът му звучеше напрегнато, но искрено. Ти самата каза, че си готова да обмислиш осиновяване или сурогатно майчинство. Защо тогава да не дадем шанс на собственото ни дете?
Гергана дълбоко въздъхна. В погледа й пробягна болка онази, която се стараеше да скрие зад студената решимост.
Защото това не е игра, Стоян! в гласа за първи път се проряза истинска емоция. Това е моят живот, моето тяло, моето зрение. Ти поне разбираш, че мога да ослепея? Че ще бъда безпомощна, няма да мога да работя, да се грижа за себе си? Помисли ли какво е това да живееш в постоянна тъмнина?
Тя направи пауза, давайки му време да осъзнае казаното, но той вече отвори уста, за да възрази.
Но лекарите казаха…
Какви лекари?! рязко го прекъсна тя, и в гласа й прозвуча горчивина. Онези, при които ти ходи тайно? Ти поне ги попита за статистиката на усложненията? За реалните случаи? Знаеш ли колко жени губят зрението по време на бременност при моята диагноза? Не, ти просто чу това, което искаше да чуеш!
Стоян замълча. Очите му все още горяха от обида, но в тях вече се прокрадваше нещо друго смътно осъзнаване, че той, може би, е допуснал сериозна грешка.
Ти предаде доверието ми, продължи Гергана вече по-тихо, но не по-малко твърдо. Ти знаеше, колко важни са тези таблетки за мен. Знаеше, че години наред съм се учила да живея с тази диагноза, да я приема… А ти взе и зачеркна всичко с една постъпка.
В този момент Георги стъпи по-близо. На мъжа ръцете го сърбяха да даде урок на неуспелия зет! Но той се сдържаше, единствено по молба на сестра си.
Не искам да имам нищо общо с теб! Гергана се изправи, гласът й отново стана студен и равен. Не искам всеки ден да се страхувам, че ти ще измислиш още някакъв номер!
Стоян отвори уста, опитвайки се да каже нещо, но думите заседнаха в гърлото. Той гледаше към нея, опитвайки се да намери в погледа й поне капка съмнение, поне сянка от възможност да оправи всичко! Но там имаше само студ и презрение…
Гергана се обърна и тръгна проч. Стоян искаше да я повика, но не можа. Той стоеше, гледайки как фигурата й постепенно се разтваря в вечерните здрачи. До нея вървеше Георги мълчаливо, уверено, сякаш пазейки спокойствието й.
Когато те се скриха от поглед, Стоян се отпусна на най-близката пейка. В ръцете си все още стискаше букета бели рози така и неподарени, така и неприети…
Той гледаше нежните листенца и за първи път осъзна, че е загубил не само детето, което толкова искаше. Той загуби жената, която обичаше.
В главата му биеше единствена мисъл: “Ами ако тя е права?” Но беше вече твърде късно…. Вече сте в толкова сериозни отношения, упорито и почти заповедно изрече Боряна Димитрова, вперила пронизителен поглед към вероятната си снаха, кога възнамерявате да се ожените?
Може би още не е подходящият момент, отговори Гергана с принудена усмивка, търсейки внимателно думите, за да не нарани бъдещата си свекърва. Ние сме заедно едва от месец. Трябва да изчакаме малко, да се опознаем по-добре в ежедневния живот… Никой не знае, може би ще започнем да се караме за незначителни неща?
Боряна Димитрова леко повдигна вежда, но не се отказа от намерението си да разбере всичко докрай. Всъщност Гергана й харесваше, много повече от предишната приятелка на сина й. Лилия беше непоносима и арогантна! Добре, че Стоян я напусна.
А как е с Боян? попита тя, сменяйки темата, но погледът й остана проницателен. Момчето вече е голямо, но все пак…
Гергана усети как душата й се стопли при мисълта за сина на Стоян. Спомените от първите дни на запознанството им неволно изплуваха в съзнанието й. Тогава тя силно се тревожеше: как тийнейджърът ще приеме новата жена в дома? Ще види ли в нея заплаха, опит да замести родната майка?
Той е прекрасен, искрено отговори момичето, и усмивката й стана по-топла, по-естествена. Първоначално, разбира се, се притеснявах. Мислех, че Боян може да се отнесе към мен с неприязън, или поне с предпазливост. Но всичко се разви по най-добрия начин! Оказа се много отворен и дружелюбен момък!
Тя замълча за миг, спомняйки си как веднъж Боян, връщайки се от училище, с възторг опита баницата й и веднага заяви, че сега у тях вкъщи винаги ще има вкусна храна.
Освен това, продължи Гергана с лека усмивка, той открито се радваше, че сега ястията ще приготвя човек, много по-опитен в готвенето от баща му. Понякога дори моли да го науча на някои рецепти.
Стоян, който дотогава мълчаливо слушаше разговора, накрая вдигна очи и кратко кимна, потвърждавайки думите на Гергана. На лицето му пробягна едва забележима усмивка, сякаш и той се радваше, че отношенията между сина му и избранницата му са се развили толкова добре.
А братче още не иска? с откровен намек попита жената.
Стоян, чул въпроса на майка си, неволно се намръщи и хвърли към нея кратък укорителен поглед. В очите му се четеше безмълвно “защо пак за това?”. Той добре познаваше маниерите на родителката си тя никога не се свенеше да засяга най-деликатните теми, сякаш не разбираше, че подобни разговори могат да бъдат неприятни за околните.
А какво толкова? ни най-малко не се смути Боряна Димитрова, уверено продължавайки своята линия. Гласът й звучеше бодро и дори леко игриво, сякаш обсъждаше нещо съвсем обикновено. Боян обожава децата, постоянно си играе с племенниците. И на теб ти е само тридесет и пет ще успееш да отгледаш няколко деца!
Гергана усети как вътре в нея се надига вълна от неудобство. Беше й неприятно, че трябва да обсъжда толкова лична, болезнена тема в присъствието на едва позната жена. Тя стисна пръсти под масата, опитвайки се да запази външно спокойствие.
Боя се, че това е изключено, произнесе тя сдържано, стараейки се гласът й да звучи равен. Лекарите категорично не ми препоръчват да имам деца.
За миг в стаята се възцари тишина. Боряна Димитрова леко повдигна вежди, сякаш обмисляйки чутото. Лицето й моментално се промени предишната доброжелателна маска се стопи, отстъпвайки място на студено, почти отчуждено изражение.
Женски проблеми, нали? проточи тя с престорено съчувствие, и в тона й се промъкна едва доловима нотка на снизхождение. Но не трябва да отчайваш медицината не стои на едно място. Това, което преди изглеждаше невъзможно, днес се решава без проблеми.
Гергана едва доловимо въздъхна. Искаше й се да затвори тази тема, но разбираше, че просто да мълчи няма да стане. Тя погледна към Стоян, надявайки се, че той ще я подкрепи, но той само леко сви рамене, сякаш казваше: “сама обяснявай”.
В моя случай това няма да работи, тихо произнесе тя, гледайки право пред себе си. Честно казано, тя не разбираше защо трябва да отваря душата си пред една общо взето непозната жена! Но и да мълчи също не е вариант, още ще си помисли нещо… Имам сериозни проблеми със зрението. Диагнозата поставиха още на осемнадесет години през това време успях да приема реалността: деца няма да имам.
Боряна Димитрова за миг замръзна, явно опитвайки се да осмисли чутото. Веждите й се повдигнаха, на лицето й се отрази искрено недоумение сякаш се сблъска с нещо напълно непостижимо.
Какво общо има зрението? попита тя, леко наклонила глава. Тя искрено не виждаше връзка между зрението и децата, и дори помисли, че това е просто глупава отговорка. Не разбирам.
Гергана дълбоко въздъхна, подбирайки думи. Не й се искаше да навлиза в медицински подробности, но и да избегне отговора не можеше.
Съществува деветдесетпроцентна вероятност, че ще загубя зрението, обясни тя равен, сдържан глас. Подобно натоварване на организма ми е категорично противопоказано, това е твърде висок риск! Това не си струва, разбирате ли! Какъв смисъл да имам дете, което никога няма да видя?
Тя замълча, давайки на събеседницата време да осмисли казаното. Гергана нервно оправи очилата си. Важно й беше Боряна Димитрова да разбере това не е прищявка и не желание, да речем, да запази фигурата си. Това е напълно реална опасност!
Момичето ясно усещаше как във въздуха нараства разочарованието на събеседницата. Боряна Димитрова вече не се опитваше да завърже разговор, само от време на време хвърляше към момичето кратки погледи, в които се четеше нескрито недоволство. Беше ясно, че такава снаха на сина явно не отговаряше на представите й за идеална партия. Във въображението на майката вероятно се рисуваше съвсем друга картина здрава, пълна със сили жена, която скоро ще й подари внуци.
Но Гергана не изпитваше нито вина, нито желание да се оправдава. Те със Стоян отдавна бяха обсъдили ситуацията, претеглили всички “за” и “против”. Разговор с лекари, дълги вечери в изучаване на информация, откровени разговори един с друг всичко това ги доведе до единно решение. Рискът за здравето й беше твърде голям, и да се излага на опасност никой от тях не искаше. В краен случай могат да обмислят осиновяване или да се възползват от услугите на сурогатна майка. В крайна сметка, сега това не е толкова трудно да се организира.
Когато двойката най-накрая се засуетя да си тръгне, атмосферата леко се разреди. Боряна Димитрова на сбогуване прегърна сина си, кимна на Гергана, но в този жест нямаше топлина по-скоро данък на приличието. Докато обуваха обувките в антрето, Гергана улови погледа на Стоян в очите му ясно се четеше мълчаливо “извинявай”.
Излизайки на улицата, и двамата въздъхнаха с облекчение. Вечерният въздух им се стори особено свеж след напрегнатия разговор. Гергана хвана Стоян за ръката, и той веднага стисна пръстите й в отговор. Ни дума не беше казана за случилото се, но и двамата разбираха, че запознанството с родителите не можеше да се нарече успешно. Впрочем, това не променяше главното тяхното решение да бъдат заедно, въпреки чуждите очаквания и предразсъдъци…
*************************
Три месеца по-късно.
Гергана все по-често забелязваше, че се чувства не както обикновено. Първоначално не придаваше голямо значение на това помисли, че просто е преуморена на работа или е прихванала лека настинка. Но когато неразположението не минаваше вече няколко дни, тя започна да се тревожи.
Имаше постоянна лека слабост, сутрин от време на време я обземаше гадене, а познатите миризми внезапно започнаха да я дразнят. Гергана се опитваше да се справи сама купи от аптеката противовирусни препарати, пиеше повече вода, стараеше се да си ляга по-рано. Но подобрение не настъпваше. Тя се хващаше, че започва да се разсейва по-често на работа, а вечер падаше от крака от умора, въпреки че не правеше нищо особено тежко.
Един вечер, разговаряйки по телефона с майка си, Гергана неволно сподели преживяванията си. Гласът звучеше леко приглушено тя все още усещаше тази странна отпадналост, от която не успяваше да се отърве.
Гергана, след кратка пауза предпазливо попита майката, абсолютно сигурна ли си, че не си бременна?
Гергана дори леко се изненада от такова предположение. Тя за секунда замълча, обмисляйки въпроса, а после уверено отговори:
Абсолютно! Нито веднъж не съм пропуснала приема на таблетките. Те бяха предписани от лекаря след внимателен преглед, всичко строго по инструкцията.
Майката не спори, но в гласа й се усещаше настойчивост:
Все пак купи тест за собствено спокойствие. Това е твърде сериозен въпрос, за да го оставяш без внимание.
Гергана искаше да възрази, че това определено не е бременност, но нещо в тона на майка й я накара да се замисли. В крайна сметка, тестът е наистина прост и бърз, а излишната увереност никога не пречи.
Добре, мамо. Сега ще отида в аптеката. Стоян е на работа, така че имам време, каза Гергана и затвори телефона.
Тя бързо събра нещата, нахлупи якето и излезе от апартамента. До аптеката в съседната сграда беше съвсем близо не повече от пет минути пеша. Гергана вървеше малко по-бързо от обикновено, сякаш опитвайки да изпревари собствените си мисли. В главата й се въртяха едни и същи въпроси: “Ами ако мама е права? Но как такова нещо може да се случи? Всичко беше под контрол…”
В аптеката тя за миг замръзна пред витрината с тестови системи. Изборът се оказа неочаквано голям различни марки, различни формати. Гергана объркано погледна към фармацевта, после отново към рафтовете. Накрая взе два теста от средна ценова категория реши, че няма смисъл да пести на такова нещо. Плати, прибра покупките в джоба и побърза към дома.
Връщайки се, тя за минута спря в антрето, опитвайки се да укроти лекото вълнение. Ръцете й леко трепереха, когато изваждаше тестовете от опаковката. Направи всичко според инструкцията и започна да чака.
Първите минути се точеха непоносимо дълго. Гергана нервно поглеждаше часовника, после отново към тестовете. И ето две чертички се появиха ясно, ярко. Тя премести поглед към втория тест там също се появиха ясни линии.
Как е възможно това?! неволно извика тя, усещайки как вътре се надига вълна от смут. Това е немислимо! Аз така внимателно се подготвих!
В този момент на вратата силно позвъниха. Гергана потрепна от изненада. Тя погледна часовника времето беше такова, че някой може да дойде по работа. После й стана ясно това сигурно е Боян. Тийнейджърът често забравяше ключовете, когато бързаше към дома след училище.
Гергана бързо хвърли тестовете в кошчето за боклук, оправи косата си и се втурна към вратата. Отваряйки, видя на прага леко задъхания Боян с раница на гърба.
Пак ли забрави ключовете? усмихна се тя, пропускайки го вътре.
Аха, виновно кимна Боян, сваляйки маратонките. В бързината се приготвих, а после вече на улицата разбрах…
Момичето побърза към кухнята, трябваше да нахрани явно гладния тийнейджър. Тя още не знаеше, че един от тестовете не стигна до кошчето и предателски лежеше на пода…
*****************
Стоян, за седмица ще отида при майка си тя не се чувства добре, каза Гергана, избягвайки да гледа в очите на годеника си. Беше й противно да лъже човека, когото искрено обичаше, но точно сега тя просто не можеше да изкаже цялата истина. И да постъпи иначе също не можеше! Не може да се рискува със здравето, решението вече е взето…
Стоян веднага се откъсна от лаптопа, внимателно я погледна. В погледа му се четеше искрена загриженост.
Може да е нужна помощ? веднага откликна той. Лекарства да донеса? Или може да дойда с теб? Майка ти е сама…
Гергана неволно се усмихна топло и леко виновато. Готовността му да се втурне на помощ трогваше, но сега това само усложняваше ситуацията.
Засега нищо не се изисква, благодаря за предложението, отговори тя колкото може по-спокойно. Ако нещо ще се обадя.
Тя се обърна и забързано продължи да слага неща в малка пътна чанта. Пуловер, чифт джинси, няколко тениски, бельо, четка за зъби… В главата й се отброяваха минутите до заминаването на последния автобус към съседния град оставаше по-малко от час, а до гарата още трябваше да се стигне. Майка й обеща да я посрещне на място, и това леко успокояваше: наблизо ще има човек, който ще разбере и няма да задава излишни въпроси.
Бъди на линия, добре? Ако нещо веднага звъни. Мога да дойда във всеки момент.
Разбира се, кимна Гергана, притискайки се към него за секунда. Скоро ще се върна. Няма да успееш да ми се насъскваш.
Пътят до гарата мина като в мъгла. Тя от време на време проверяваше телефона да не е писал ли Стоян, да не й се обажда ли майка. Мислите се объркваха, но тя твърдо държеше в главата си плана: да пристигне, да се справи със ситуацията, да се върне. И вече после, когато всичко се уталожи, да поговори със Стоян. Честно, открито, без полуправди.
На следващия ден Гергана се обърна към частна клиника. Тя предварително се записа на преглед чрез сайта, избра лекар по отзивите, постара се всичко да организира така, че никой да не възникнат излишни въпроси. Прегледът мина бързо и делово: преглед, изследвания, ултразвук. Лекарката, жена на средна възраст със спокоен глас, внимателно изучи резултатите, свери датите, още веднъж уточни анамнезата.
Да, бременна сте, потвърди тя накрая. Срокът е малък, около пет-шест седмици.
Гергана мълчаливо кимна. Някъде в дълбините на душата й все още тлееше надежда, че това е грешка, че тестовете са излъгали, изследванията са объркани. Но сега всичко стана окончателно ясно.
Но аз вземах таблетки! Как можа да се случи това? гласът й трепна, в него звучеше не само объркване, но и едва сдържано вълнение. Как така? Тя всичко правеше строго по инструкцията!
Лекарката леко наклони глава. Тя не бързаше с отговора първо внимателно сгъна хартиите на бюрото, после вдигна очи към пациентката.
Може би препаратът се оказа некачествен, предположи тя равен, професионален тон. Или е имало някакви фактори, които са намалили ефективността му: например прием на антибиотици или други лекарства паралелно, нарушения на режима на прием, проблеми с храносмилането. Такова нещо се случва, макар и рядко.
Тя направи малка пауза, внимателно наблюдавайки реакцията на Гергана, после меко продължи:
Доколкото разбирам, не планирате да запазите бременността?
Гергана за миг затвори очи. Този въпрос също си беше задавала безброй пъти през последните дни. В паметта й изплуваха думите на лекарите, казани преди много години, предупрежденията за риска, който никъде не изчезна. Тя дълбоко въздъхна и отговори, стараейки се гласът й да звучи твърдо:
Рискът от слепота девет към едно. Как мислите, мога ли да предприема такава стъпка?
Лекарката кимна с разбиращо изражение. Тя вече беше успяла да проучи картона на пациентката и се увери, че рискът наистина съществува. В такава ситуация изборът на момичето беше най-добрият.
Разбирам ви, меко произнесе тя. Това е много сериозно решение, и имате право да го вземете, въз основа на състоянието на своето здраве. Сега ще ви изпиша направления за изследвания. Те ще помогнат по-точно да се оцени ситуацията и да се подбере оптимален план за действие.
Тя се обърна към компютъра, бързо набра нещо в електронната система, после отпечата няколко бланки. Внимателно сгъвайки ги, протегна на Гергана.
Очаквам ви утре на повторен преглед. Към това време ще имаме резултатите, и ще можем да обсъдим следващите стъпки. Ако се появят въпроси или нещо ви тревожи звънете в клиниката, ще ви свържат с мен.
Гергана взе книжата, машинално изглади с пръсти. В главата й все още се въртяха мисли, но сега те станаха малко по-подредени. Тя благодари на лекарката с кратък ким и бавно се изправи от стола. В коридора тя за секунда спря, облегна се на стената, дълбоко вдиша и издиша. Утре ще бъде нов ден и нов етап в това непросто решение…
**********************
Гергана! радостно възкликна Стоян в телефонната слушалка, и гласът му прозвуча толкова оживено, че момичето неволно се напрегна. Защо не ми каза?
Гергана усети как вътре всичко се сви. Тя машинално стисна телефона в ръката си, опитвайки се да укроти внезапната тръпка.
За какво? попита тя насторожено, стараейки се гласът й да звучи равен. В главата й премина: “Нима е разбрал? Но как?”
Че си бременна! с неподправена радост произнесе Стоян. В гласа му се чуваше такова воодушевление, сякаш вече си представяше бъдещето им заедно.
Гергана за секунда затвори очи, опитвайки се да се събере с мислите.
Откъде взе? отговори тя, стараейки се да говори спокойно, въпреки че сърцето й биеше бясно.
Намерих на пода тест с две чертички, обясни Стоян, и в тона му нямаше и следа от съмнение или тревога само чист възторг. Вече те записах при отличен специалист. Да отидем заедно на преглед? Искам да бъда до теб, да те подкрепя.
Гергана дълбоко въздъхна, подбирайки думи. Трябваше да охлади по някакъв начин неговия ентусиазъм, без да наранява чувствата му.
Не бързай да се радваш, меко, но твърдо го осади тя. Най-вероятно това е грешка. Ти знаеш, че аз вземам таблетки. Всичко беше по инструкция, без пропуски. Това просто не може да е истина.
За миг в слушалката се възцари пауза. Гергана почти физически усещаше как Стоян се опитва да осмисли думите й.
Е, относно това… накрая се запъна той, и в гласа му се появиха смутени нотки. Разбираш ли, майка наскоро идва на гости. Видя твоите таблетки и започна да убеждава, че диагнозата ти не е толкова сериозен проблем. Говореше, че много хора имат деца с далеч по-тежки заболявания, и всичко минава. Привеждаше примери от познати, разказваше за съвременни методи за водене на бременност… Тя така горещо настояваше, че… общо взето, аз се поддадох на увещанията й.
Стоян замълча, сякаш очаквайки реакция. Гергана мълчаливо слушаше, усещайки как в нея се надига вълна от противоречиви емоции. От една страна, тя разбираше, че той просто е искал да вярва в по-доброто. От друга ядосваше я, че някой се намесва в личния им живот, опитвайки се да решава вместо нея.
Искаш да кажеш, че тя те е убедила да подместиш нещо в моите таблетки? уточни тя равен глас, въпреки че вътре всичко кипеше.
Не, разбира се, не! припряно възрази Стоян. Нищо такова. Просто… тя ме убеди, че не трябва така строго да се придържаме към назначенията. Че може да се опита да рискува. Аз не помислих, че това може да доведе до такива последствия. Извинявай.
Гергана усети как по гърба й пробяга леден хлад. Думите заседнаха в гърлото, и тя с мъка изстиска от себе си въпроса:
Какво точно направи?
Стоян сведе очи, нервно стискайки с пръсти края на масата. Той явно се чувстваше неловко, но все пак събра кураж и заговори:
Аз… случайно изпуснах твоето шишенце, и таблетките се разсипаха. Тогава помислих може това да е знак? И подмених ги с витамини. Исках да имаме дете. Мама ме убеди, че всичко ще бъде добре…
Гергана замръзна, опитвайки се да осмисли чутото. В главата й не се побираше, че човекът, когото обича, може да постъпи така. Тя толкова пъти подробно обясняваше, колко важно е да се приемат препаратите ежедневно, какво заплашва дори единичен пропуск, какви последствия могат да бъдат…
Ти сериозно?! гласът й трепна. Тя неволно стисна юмруци, усещайки как вътре се надига вълна от негодувание. Ти съзнателно отиде на това? Послуша майка и подмени лекарствата?
Стоян неловко премести тежестта от крак на крак, сякаш търсеше начин да избегне отговора.
Мислех, че така ще бъде по-добре за нашето семейство… тихо отговори той, без да вдига очи.
За семейство?! Гергана вече не можеше да сдържа емоциите. Гласът трепна от гняв, но тя се стараеше да говори ясно, за да разбере цялата сериозност на ситуацията. Ти дори не се посъветва с мен! Ти знаеше за диагнозата ми, знаеше за рисковете и все пак направи това зад гърба ми!
Тя направи пауза, опитвайки се да укроти тръпката в ръцете. В слепоочията й биеше, мислите се объркваха, но едно беше ясно: тя не можеше сега да продължи този разговор.
Просто исках деца… опита се да се оправдае Стоян, гласът му звучеше почти жално. Мислех, че ще можем да се справим с всичко заедно.
Гергана дълбоко въздъхна, стараейки се да се овладее. Трябваше й време, за да обмисли всичко, да подреди мислите.
Сега нямам време да разговарям, произнесе тя вече по-спокойно, въпреки че вътре все още бушуваха емоции. Можеш ли да дойдеш вдругиден? Ще се срещнем в парка по обяд?
Разбира се, ще дойда! веднага откликна Стоян, в гласа му отново се появи надежда. Убеден съм, всичко ще бъде добре!
Гергана не спори и не обясняваше нищо. Просто трябваше да приключи разговора.
До среща, кратко каза тя и натисна бутона за завършване на разговора.
Гергана кипеше от ярост! В главата й отново и отново се въртяха думите на Стоян за това как той “случайно” е изпуснал шишенцето, а после съзнателно е подменил жизненоважните препарати с витамини. Той знаеше за всички рискове, за многогодишните предупреждения на лекарите, за това колко критично е за здравето й да пропуска приема на лекарствата. Но предпочете да повярва на майка, която, без да има медицинско образование, уверено разсъждаваше, че “всичко ще бъде добре”.
Тази мисъл я гореше отвътре. Как можеше така леко да се отнесе към здравето й, към живота й? Гергана разбираше, че с такова отношение към най-базовите неща доверие, уважение, грижа от тях нищо няма да излезе. И вдругиден тя твърдо възнамеряваше да го изкаже.
В уречения ден Стоян дойде в парка половин час преди уреченото време. Той купи букет бели рози любимите й и сега нервно се местеше от крак на крак на входа, от време на време поглеждайки часовника. В гърдите му тлееше надежда: може би Гергана просто се е притеснила прекалено, а сега ще обсъдят всичко, и той ще успее да обясни, че е искал по-добро. Представяше си как тя ще приеме цветята, как погледът й ще омекне, как заедно ще решат какво да правят по-нататък.
Но когато Гергана се появи точно по обяд, под ръка с брат си, лицето й беше студено и непроницаемо. Тя дори не погледна към цветята, които Стоян припряно й протегна. Вместо това тя мълчаливо извади от чантата лист хартия и му го протегна.
Какво е това? Не разбирам, обърка се Стоян, шокиран от ледения й тон. Той опита да улови погледа й, но Гергана гледаше някъде встрани.
Това означава, че дете няма да има, студено произнесе момичето. Ти знаеше за диагнозата ми. Знаеше и съзнателно постави здравето ми под заплаха, послушвайки съветите на майка си. Никога няма да ти простя! Утре ще дойда за нещата. И няма да съм сама ще взема с мен брат си, за да избегна недоразумения.
Без да чака отговор, тя се обърна и тръгна проч. Стоян инстинктивно стъпи след нея, извиквайки:
Гергана, почакай! Да поговорим!
Тя не се обърна, само ускори крачка. Тогава той се втурна след нея, вече не сдържайки вълнението, но пътят му внезапно прегради Георги по-големият брат на Гергана. Георги стоеше право, твърдо опрял крака в земята, и гледаше Стоян без следа от съчувствие. Позата му ясно казваше: “Не смей да я настигаш”.
Стоян опита да го заобиколи, но Георги твърдо го задържа на разстояние, леко изпъвайки ръка напред.
Ти всичко лъжеш! извика Стоян, и гласът му трепереше от ярост и отчаяние. Той усещаше как се рушат всички надежди, как се изплъзва онова, което смяташе за свое бъдеще. Аз специално се консултирах с лекари! Те казаха, че при съвременното ниво на медицината рисковете са минимални! Ти просто не искаш дете ето и измисляш извинения!
Гергана бавно се обърна. Лицето й беше бледо, но изражението остана спокойно, почти отстранено. В очите й нямаше сълзи само твърда решимост, която беше натрупвала в себе си всички тези дни.
Ти ходил при лекари без мен? Обсъждал здравето ми с непознати хора? говореше тя тихо, но всяка дума звучеше като удар, отчетливо и тежестно. А ти изобщо знаеш точната ми диагноза? Или просто дойде и каза: така, казвам, и така, годеницата говори за възможна слепота?
Стоян потрепна. Той не очакваше такъв въпрос сякаш беше уверен, че постъпката му е обяснима, че Гергана ще разбере мотивите му. Стискайки юмруци, той опита да се събере с мислите.
Мислех за нашето бъдеще! За семейството! гласът му звучеше напрегнато, но искрено. Ти самата каза, че си готова да обмислиш осиновяване или сурогатно майчинство. Защо тогава да не дадем шанс на собственото ни дете?
Гергана дълбоко въздъхна. В погледа й пробягна болка онази, която се стараеше да скрие зад студената решимост.
Защото това не е игра, Стоян! в гласа за първи път се проряза истинска емоция. Това е моят живот, моето тяло, моето зрение. Ти поне разбираш, че мога да ослепея? Че ще бъда безпомощна, няма да мога да работя, да се грижа за себе си? Помисли ли какво е това да живееш в постоянна тъмнина?
Тя направи пауза, давайки му време да осъзнае казаното, но той вече отвори уста, за да възрази.
Но лекарите казаха…
Какви лекари?! рязко го прекъсна тя, и в гласа й прозвуча горчивина. Онези, при които ти ходи тайно? Ти поне ги попита за статистиката на усложненията? За реалните случаи? Знаеш ли колко жени губят зрението по време на бременност при моята диагноза? Не, ти просто чу това, което искаше да чуеш!
Стоян замълча. Очите му все още горяха от обида, но в тях вече се прокрадваше нещо друго смътно осъзнаване, че той, може би, е допуснал сериозна грешка.
Ти предаде доверието ми, продължи Гергана вече по-тихо, но не по-малко твърдо. Ти знаеше, колко важни са тези таблетки за мен. Знаеше, че години наред съм се учила да живея с тази диагноза, да я приема… А ти взе и зачеркна всичко с една постъпка.
В този момент Георги стъпи по-близо. На мъжа ръцете го сърбяха да даде урок на неуспелия зет! Но той се сдържаше, единствено по молба на сестра си.
Не искам да имам нищо общо с теб! Гергана се изправи, гласът й отново стана студен и равен. Не искам всеки ден да се страхувам, че ти ще измислиш още някакъв номер!
Стоян отвори уста, опитвайки се да каже нещо, но думите заседнаха в гърлото. Той гледаше към нея, опитвайки се да намери в погледа й поне капка съмнение, поне сянка от възможност да оправи всичко! Но там имаше само студ и презрение…
Гергана се обърна и тръгна проч. Стоян искаше да я повика, но не можа. Той стоеше, гледайки как фигурата й постепенно се разтваря в вечерните здрачи. До нея вървеше Георги мълчаливо, уверено, сякаш пазейки спокойствието й.
Когато те се скриха от поглед, Стоян се отпусна на най-близката пейка. В ръцете си все още стискаше букета бели рози така и неподарени, така и неприети…
Той гледаше нежните листенца и за първи път осъзна, че е загубил не само детето, което толкова искаше. Той загуби жената, която обичаше.
В главата му биеше единствена мисъл: “Ами ако тя е права?” Но беше вече твърде късно….
