Николай пристигна на адреса за поръчката. Отвори му едно момче на около десет години и едно момиче, малко по-малко от него.
Мама ще си дойде скоро, заповядайте! Кранът на кухнята не спира да капе каза момчето.
Николай влезе и оправи крана.
Татко сам щеше да се оправи, ама той е пилот. В къщи рядко си е обясни момчето.
Дойде майка им, разплати се с Николай, а момчето излезе с него до вратата.
Нямаме никакъв татко пилот! Мама си го измисли изведнъж каза той.
*
Николай приключваше последната си поръчка за деня сменяше кранчето във ваната на една възрастна жена.
Тъкмо се канеше да тръгва към вкъщи, когато му се обади шефът от фирмата и го помоли да отиде на още един адрес да провери проблемен кран в кухня.
Вече половин година беше част от малка фирма за ремонти, почистване и разни дребни услуги.
Паркира, позвъни. Вратата отвори сериозно момченце, а до него русокосо момиченце, малко по-малко.
Родителите ви не са ли вкъщи? зачуди се Николай.
По работа ги предупреждаваха да не влизат без възрастни.
Мама ще си дойде всеки момент! Влезте, моля. Кранът тече, аз се опитах да го залепя с тиксо, но пак капе. Не си мислете, че нямаме пари побърза да поясни момчето.
Все пак Николай влезе. Повярва, че майката ще се прибере скоро. Демонтира крана и смени клапана.
Имам и маса, която се клати, и ключът за лампата не работи обърна се момичето към него.
Татко би оправил всичко, ама нашият татко е авиатор. Лети надалеч, все го няма повтаряше тя, очевидно думи на майка си.
Тогава дойде и майката жена на около трийсет и пет години, с приятна външност и изразена умора в очите. Само едно искаше да си почине.
Докато на теб ти остане време да извикаш майстор, години ще минат обясни ѝ синът. Аз взех нещата в свои ръце.
Жената плати на Николай, а момичето напомни за масата и ключа за тока.
Разбраха се да дойде пак утре. Остави им визитка.
Момчето, вече знаеше, че се казва Максим, излезе с него да изхвърли боклука.
Нямаме нито татко, нито авиатор. Мама си го измисля. Много ни се иска да имаме татко, затова тя разказва такива неща. Ако наистина ни имаше баща, поне веднъж щеше да дойде а и подаръците ги купува майка ми, но винаги казва, че били от татко. Видях я как избираше куклата за рождения ден на Ани, а после каза, че татко я изпратил разказваше тъжно Максим.
Недей така, може просто да е зает човек, кой знае отвърна Николай. Максим обаче само погледна тъжно и замълча.
Николай дълго не можеше да заспи. Авиатор. Думата го разтърси. Самият той беше бил пилот. Някога
Живееше в голям град, летеше из цяла Европа.
Имаше хубава съпруга, но тя настояваше да се приземи, да спре с полетите. Деца нямаха.
Ти ще си в небето, а аз с пелените сама ли? Не, не става!
Тъстът и тъщата заминаха да живеят в чужбина, поканиха ги при себе си, но Николай категорично отказа. Съпругата му го напусна и замина.
Той продължи да лети, докато един ден се разболя тежко и трябваше да се пенсионира.
Има много часове над облаците, добър стаж
После се премести при своята майка в малко градче.
Прекара с нея само шест месеца, и тя почина изведнъж.
Всичко се срина.
Поседя, потъна в тишината, понамериха се “приятели”, с които се увлече по масите и танците, но след месец му се присъни майка му гледа го тъжно, и плаче.
На сутринта изгони всички. Оправи си къщата и потъна в тъга.
Веднъж, разлиствайки местния вестник, видя обява търсят майстори с личен автомобил.
Реши да опита, поне има с какво да се занимава, пък и допълнителни пари в лева никога не са излишни.
Харесваше му свободата почивен ден, когато поиска.
*
На другия ден последно посети познатия апартамент. Очакваше майката да закъснее, но този път тя си беше в къщи.
Оправи крака на масата, почини ключа за лампата, закрепи една етажерка в коридора и намести шкафчето в кухнята.
Надникна във ваната и се вцепени:
Тук ви трябва основен ремонт каза откровено.
Ако вие се заемете, съм съгласна отвърна майката, която вече знаеше, че се казва Любомира. Пари спестяваме, мисля, че ще ни стигнат да ви платим.
Докато работеше, опознаха се по-добре. Люба беше детска учителка в местното училище.
Останете да вечеряте с нас, толкова се трудихте сигурно сте гладен предложи плахо тя.
Децата също почнаха да го канят.
Николай прие.
Вечерята се проточи, децата бързо заспаха, а Николай и Люба неусетно се разприказваха.
Той никога дотогава не беше разкривал така живота си пред някого. А Люба умееше да изслушва като никоя друга, с търпеливи и съчувстващи очи пълни с житейска мъдрост.
Тя, разбира се, нямаше съпруг. Две неуспешни връзки, две деца с разлика от три години. Татко-пилот беше просто красива измислица, която щеше да им обясни, когато пораснат.
Когато Николай си тръгна, беше вече полунощ.
Обеща да дойде пак на следващия ден работа още имаше.
*
На следващата вечер Люба отвори вратата изненадана на прага стоеше Николай, облечен в старата си униформа на пилот, с букет и торта.
Татко! Нашият татко-пилот се върна! извика Антония и се хвърли в прегръдките му.
Върнах се, просто не ви познах веднага, затова не идвам нали така, Люба? обърна се Николай с такава надежда, че на Люба не ѝ остана друго, освен да потвърди.
Така непълното семейство на Люба най-сетне стана пълно и щастливо.
Максим не повярва веднага, но с времето прие, че татко се е върнал.
Николай осинови Максим и Антония, а след година и половина семейството се увеличи с още едно момче…
Приятели, ако ви беше интересна тази история, пишете коментар и не забравяйте да ни подкрепите! Това ни дава сили да продължаваме да споделяме още такива разкази.
