Том сподели с майка си, че съпругата му е бременна. Мария беше изключително щастлива – веднага извади детските дрехи, които пазеше грижливо толкова години. Но никога не е очаквала такава реакция от снахата си. Мария беше щастлива майка цели 32 години. Тя живееше със сина си Том, който работеше като мениджър във фирма в София. Цялото ѝ време беше посветено на Том. Когато идваше уикендът, двамата имаха куп задачи – да идат на Женския пазар, където въпреки че можеше да стане бързо, Мария винаги обичаше спокойно да избира продукти с Том до нея. После редовно отскачаха до родното село, където прекарваха часове в градината. Беше началото на сезона на краставиците – макар че нито Мария, нито Том харесваха краставици и домати, винаги правеха туршии за приятели и роднини. И всичко вървеше добре, Мария се радваше, че и след 32 години синът ѝ все още е до нея. Но един момент промени всичко. Том каза: „Мамо, ще се женя!” Неговата избраница бе скромно и кротко момиче на 25 години. Купиха си заедно апартамент, ала Мария убеди Том да останат да живеят при нея и да отдават жилището под наем: – Допълнителните пари никога не са излишни! – и те се съгласиха. Мария пак бе щастлива, че синът ѝ е у дома. Но щастието беше прибързано – Том прекарваше вече цялото си време със съпругата си, вечер излизаха заедно, а скоро и двамата разбраха, че чакат бебе. Мария реши, че ще им даде грижливо пазените детски дрешки. Но снахата ѝ заяви, че иска сама да избере всичко за своето дете. След време събраха парите си и младите родители се изнесоха в собственото си жилище. А Мария изпита обида – смяташе, че синът ѝ я е заменил със своята млада жена.

Когато Владо съобщи на майка си, че жена му е бременна, Елена се почувства невероятно щастлива. Тя отиде и извади дрешките за деца, които бе пазила толкова години със специална грижа. Но такава реакция от снаха си тя никога не бе очаквала.

Елена беше 32 години щастлива майка, живееше със сина си Владо в Пловдив. Владо работеше като управител в малка фирма, а цялото свободно време Елена посвещаваше на сина си. През уикендите все имаха задачи за вършене. Отиваха заедно на пазара, макар че Владо не обичаше дългото пазаруване, но се подчиняваше на всичко, което майка му решеше. Елена се разхождаше между сергиите, избирайки най-прясните зеленчуци, макар че в супермаркета би се справила двойно по-бързо. Тя обаче изпитваше истинско удоволствие от това традиционно излизане с Владо. След това пътуваха до село и прекарваха времето си в градината.

Беше началото на сезона на краставиците, макар че нито Елена, нито Владо обичаха краставици или домати. Приготвяха ги за приятели и роднини. Всичко вървеше чудесно и Елена бе уверена, че синът ѝ, макар и вече пораснал на 32 години, винаги ще бъде до нея. Но един момент преобърна всичко.

Владо веднъж каза: Мамо, ще се женя. Избраната от него се оказа кротка и скромна девойка на 25 години Гергана. Заедно с Владо си купиха апартамент, но Елена успя да го убеди да поживеят с нея и да отдадат своя под наем:

Допълнителните левове винаги са полезни. Владо и Гергана се съгласиха.

Елена отново се почувства спокойна, щом разбра, че синът ѝ е под един покрив с нея. Но радостта ѝ се оказа прибързана. Владо прекарваше все по-малко време у дома, отдаден на младата си съпруга. Вечерите бяха запазени за разходки с Гергана, а когато се разбра, че тя е бременна, Елена реши, че е време да извади онези детски дрешки, които толкова грижливо бе съхранявала. За нейна изненада, Гергана вежливо отказа, заявявайки, че сама иска да избере всичко за своето бебе.

След като събраха достатъчно средства, младите родители напуснаха дома на Елена и се преместиха в собственото си жилище. Болката от това решение бе голяма за майката. Тя чувстваше, че синът ѝ я е заменил с младата си жена. Дълго се питаше какво е могла да направи по-различно. Така, както често става у нас, носталгията по старите времена остана единствената ѝ утеха.