Нищожестие
Днес ще посрещаме събори от Нечаеви, приготви нещо необикновено или поръчай. Само нищо от избитите рецепти! усуквайки кадифен шал около нежната си шия, докато последно подпипваше бизнесстила на деловата дама, Ника Георгиева даваше заповеди на съпруга. На масата ми, на балкона, слой прах се натрупва, лаптопът скоро ще изчезне. Изтри го.
Спряна си работа там, затова прахът се задържа, отговори спокойно Борис Иванов, излизайки от кухнята. На широкото си рамо вери мивка, в ръка държеше детска чаша, токущо излязла от съдомиялната, а върху торса носеше престилка над трикотажна тениска. Приближи се към съпругата, за да й целунe бузата, но Ника се отдръпна раздразнено.
Трябва ли и в къщи да се въртя? Достатъчно съм в офиса!
Когато работеше вкъщи, поне те виждахме.
Слава Богу, това свърши! прехвърляйки ремъка на чантата през рамо, се възгордяваше. Събери, пере, подмети, играчките подреди, вечерята подготви угоди на всички! И благодарност да се чуе?
Ох, спри! Не е нужно да носиш пране до река, съдомиялната мие, роботът почистване върши, а момчетата вмръщи се в глас, шегуват се, не са без значение, защото са деца.
Чудесно, ако така мислиш. На работа съм пополезна, отколкото у дома. Някой трябва да печели, отбеляза жената и излезе, задърпвайки вратата.
У Нико всеки сутрин беше изписан до минутата: събуждане в 6ч., зарядка или бягане (скоро започна да бяга), контрастен душ, закускa, на ход грим и прическа. Пробка в центъра на София, но тя излизаше рано, ако нищо не я задържаше у дома, както днес.
Година преди това Борис имаше същия режим, само без зарядка предпочиташе да се разлежи в топлата си спалня с любимата си жена. Работата беше близо, без трафик, и в шест, максимум в седем, вече беше у дома. Помагаше на Ника в кухнята, почистване след вечерята, играл с децата. Често ги лягаше спящи, после събираше играчки или редеше холa.
Всичко се промени преди година. Малката Мира, втора година в детска градина, вече не кихаше от адаптационен период. Поголямата Ралица, ученичка в трети клас, сама се връщаше от училище в съседното дворно къщарче, дори самата се качваше до танцовия клуб, две спирки с автобус, които Борис й научи.
На работа й предложиха да се върне в офис, обещавайки бързо повишение, и тя се съгласи. Трите месеци след това получи първото увеличение, после второто, и към всички привилегии и заплата добавиха гъвкаво работно време й хареса. Децата почти я не виждаха, но всички разбраха, защото Борис обясняваше. Ника не успяваше да бъде майка, домакиня и любима съпруга едновременно, пристигаше късно, изтощена.
Разговориха се, обсъдиха ситуацията. Борис не искаше да се оплаква, разбираше, че не се говори за нейното уволнение. Взеха решение да разменят ролите: Ника ще работи без да се грижи за дома, Борис ще се оттегли и ще поеме неблагодарната част от семейния живот.
С времето ще намериш нещо отдалечено, убеждаваше я Ника в началото, като се срамуваше, че мъжът ще трябва да готви каша, да разтърква и да гладва дрехи, да взема дъщерята от градинка, да ги отведе при зъболекар, а малката при логопед. Ще се справиш, знам.
Умница си, целуна Борис глава. Това бяха последните им съвместни семейни вечери, защото както у дома, така и на работа, ти си в ред.
Борис се вживя в новата си роля, спирайки обажданията и съобщенията, къде какво да се пере, какво да се взима, кого къде да се вземе. Домакинските задачи не го тежаха, дъщерите не го раздразняваха, както след работа майка му се изтощаваше. Той беше ценен в компанията, уважаван от колеги и шефове, можеше да се справи с всяка задача. Компромисът в семейството позволи на Ника да се утвърди не само като жена, но и като професионалист, гордейки се с върховния си растеж.
Днес късно, вечерята се охлади, посрещнаха я децата и Борис в коридора. Тя развърза същия кадифен шал, докато той цял ден й не е дал спокойствие, една задача се наслагваше върху друга. Нечаеви няма ли?
Какво? скръства Ника. Мъжът я дразни.
Ти казваше
Ника хляпа към мъжа с почти презрително очи, както към подчинен, който пресича граници.
Казах в уикендите!
Ти споменa днес.
Борис, не чуваш ли ме? с непрестанно раздразнение продължи, минавайки към голямата стая. Какво е този безпорядък? Защо не сменил Вали? Кой закачи завесата? стигна до прозореца и рязко тегна завесата отново мачка в къщата? На улицата не е позволено!
Борис, Ралица и малката Вали стояха пред майка си, без да знаят какво да кажат, защото не бяха вършили нищо лошо. Скажи нещо, мама, иначе ще се ядосваш на баща, мислеха те.
Това е начиният ли ти гостин? показваше Ника хаоса.
Децата им също, ще разберат, просто играехме.
Ало, Борис! Погледни в какво се превърна! Небрит, тениска разтегната, поглед безсмислен.
Борис, все още в шеговит тон, подмигваше на дъщерите: мама шегува се, уморена е; опитваше се да не реагира на провокациите.
Хайде в кухнята, ще те нахраним. Уморена ли си? попита Борис нежно.
Да! Досада ме вмъщи! Не е ли трудно да направиш, което ти казвам? Дори глупак би се справил. Не можеш да печелиш, а и у дома със швабра и мръсни чинии не се справяш.
Борис изпитваше гняв, но не искаше да спорува пред децата. Ника се придвижи към кухнята и намери предлози за критика:
Обяд поръчах, а ти не мисли за мен? Знаеш, че не обичам пикантно, мазнина. Приготви ми чай, защото съм гладна.
Същи сам! отвърна Борис, поставяйки наймалката на гърба си, а поголямата с едно ръце вдигна като перо. Отива се да мием зъби, вече е късно, време за сън. Утре в градинка и в училище. Между другото, Вали имаше фотосесия миналата седмица, снимките са на камината вече два дни, но ти не забеляза.
Те се отдалечиха, смеейки се. В банята звучеше детски клекот, шум от вода. След като вратата на детската се затвори, настъпи мълчание. Десет минути по-късно Борис се върна в кухнята. Ника все още седеше, поглъщайки обида, вместо горещ чай съпругът й я не разбираше.
Успокои се? попита той. Какво се случва? Проблеми в работа?
Не! Там всичко е наред, а у дома
Ника, спираш се! наклони се към нея Борис и я погледна строго в очите. Не съм твой помощник, не съм твой секретар, не съм подчинен. Никога не те критикувах за дреболии, когато си била у дома, макар и да имаше повод, но ти не си робот, можеш да изпуснеш, да се объркаш не е проблем, ние ще го решим заедно.
Лесно ти е да говориш! Аз се грижех за дъщерите и работех от вкъщи. Сега са големи, всичко разбират. Ти казваш: съдомиялната мие, пералнята пере, храната се поръчва, защо не можеш да се справиш с елементарните задачи? Защо?!
Борис изпитваше ярост, но задържа устните си.
В какво се превърна? Скуф, ничтожество, домакин. Скоро ще си израстеш корем.
Ника!
Не викай, виждам за какво говорим.
Борис избухна, отиде до спалнята, но когато Ника се приближи, взе възглавница и я отнесе в хол, като последно каза:
Утре се връщам на работа! Наеми си нов помощник у дома.
Слабак! Поради мръсните чинии се предаде и избяга!
Борис, държейки възглавницата под мишката, се оттегли в трапезарията. Ника ядоса се, после осъзна: Борис не може да се върне на работа, не утре, а след малко. Не тръгна след него нощта, се извини сутринта, се съгласи му е време да върне се, но не веднага, трябва да намери някой, който да взема Вали от градинка, да помага у дома. Нейното малко изчакване се проточи три месеца, а тонът на шеф в къщата стана норма. Тя оставяше на Борис списък с задачи за деня, а вечер проверяваше, ако не са изпълнени, наказваше и двамата, и дъщерите.
Утре Вали ще вземеш сама, Борис постави факт пред нея.
А ти?
Не мога. С приятели се събирам.
Нереално! Работя до 19ч., 21ч., понякога до 22ч., а ти с приятели и бира! Не те пускам! Утре имам важна планировка в 19:00.
Не се моля, а съобщавам. Всеки ден имаш планировка, после криза.
Каза ми не!
Борис излезе в коридора, облече якета, обувки.
Къде отиваш? вика Ника по стълбите, не те пуснах!
Не съм твой служител и не съм домакинка. Довиждане.
Той затвори вратата, а Ника изрече болни обиди към изхода.
Борис не се върна тази вечер. Сутрин тя му остави инструкции в съобщения: какво да направи, кого да вземе, откъде. Той не отговори. Вечер, изненадващо, позвъни учителката от градинката, искаше да вземе последната дъщеря Вали. Ника тръгна през целия град, кикотайки гневни съобщения към мъжа. Отговор мълчание. Тази нощ той не се прибра.
Ника избухна. Не й пука, че той ще си отиде кой го нуждае? От такъв като него не се бягат. Но Борис продължи мълчанието, а тя само изливала негова криза в съобщения. Прибираше се сама, успяваше, но за две седмици изгоря, нервите й на ръба, нощите без сън, шефовете недоволни, няните отказваха една по една, докато Ника беше в работа.
Ника позвъни на мъжа, настояваше да се върне.
Ще взема дъщерите уикенда, но не се връщам.
Сериозно? Харесваш да живееш без напрежение? Аз също не искам да поемам децата ти
Подал съм развод, заяви Борис и сложи слушалката, знаейки, че Ника няма да каже нищо разумно.
Тя беше безмълвна, не можеше да повярва, че той се осмели на такава подлост. Децата свидетели: майка се опитваше да се помири с бащата, поне чуха как вика по телефона, обиждайки го.
—
Как стана това? попита майка Катя, държейки в ръка бялото училищно риза. Как изчисти тези петна по ръкавите?
Просто, мамо, каза Катя, изваждайки от пералнята син пакет кислороден препарат. Първо го накисна в гореща вода, после в пералнята за 40 минути. Не усложнява, и ризите ми винаги са бели като сняг.
А като вълшебник…
Той ми миеше и бели кВ този безкраен сън, където часовете се сливат и спомените се трансформират в ароматни облаци, Ника найнакрая осъзна, че истинската свободa е да простиш себе си и да оставиш миналото да се разтворя в тихия шепот на вечерната река.
