30 януари 2025г., София
Днес, докато стоях на пешеходното преминаване, видях Фил, който се задръсти пред своята кола. С тежко подхвърляне се измъчах трябваше да поговоря с него за нещо сериозно, но не знаех откъде да започна. Какво да му кажа, Фил? Извини, приятелю, но не мога да ти върна кучето, защото ми е нужда? Какво ще мисли? Може би ще се засмее, а може и да ме нарече луд. Погледнах до себе си лоялния си басет Бено и почти шепнах:
Може ли да ми помогнеш? Да се направим, че не искам да се прибера у дома, а?
Кучето ме погледна с очи, изпълнени с истинско учудване, а след миг се завие с щастливо махане на опашка.
Здрасти, Андре! вика Фил, като се наведе и гуши кучето за шията. Колко ти липсвах, моят космат приятел. Никак не ще те предам на друг.
Смутен, почувствах, че ситуацията е по-лоша от предположението ми. След тези думи Фил малко вероятно би се навел към компромис.
Фил, не планираш ли някъде да отидеш скоро? попитах отдалеч.
Сърцето ми още е тук, в града, усмихна се Фил. Защо би тръгвал?
Никой не знае измислих, стискайки по-силно въжето, което беше привързано към какалото на Бено. Може би някой роднина има рожден ден.
Слава Богу, няма. Поръчахме на свекърва подарък за юбилея й, така че почти ни останаха само левове. Тези рождени дни могат да те сполетат. Нуждаеш се от нещо? попита Фил.
Ами, имам нужда Фил, бих искал твоето куче. Нуждая се от него, макар и за няколко дни максимум седмица. Помогни ми.
Какво?!
Само за кратко. казах с поглед, който го остави безмълвен за миг.
Той се възкликна:
Андре, добре ли си? Не си болен? Защо ми искаш кучето? Ти винаги каза, че не можеш да понасяш кучета. Уговорих те да гледаш Бено, а сега
Ами, казах си, че не мога, но сега промених мнението си.
Не ми се струва, че лъжеш. Разкажи каква е истината да не вкараме в кражба на банка, където и да е, със кучето.
Тъй като Фил ни гледаше и се усмихваше, се реших да му кажа цялото.
Ще ме спаси ли с Бено? Той е моя надежда. Тази година ми е нужна, за да може съдбата ми да поеме нов курс.
Съжалявам, но нашата свекърва ще пътува с жена ми Света за една седмица. Не можем да вземем Бено с нас се притеснява, че ще го обърка с мечка. Можеш ли да го гледаш? помоли Фил.
Не се страхувай, ще се справя, отговорих, но в сърцето ми се късеше съмнение.
Тъй като отказът бе несъществуващ, се съгласих:
Добре, Фил. Ще гледам Бено, но само веднъж.
Беното се оказа спокоен и послушен у дома. Когато обаче се разходихме в парка, реших да го оставя без повод, убеден, че ще стои близо. Веднага след това той изчезна. Търсих навсякъде в храсти, под камъни, зад клони.
Какъв късмет! избухнах. Как мога да губя куче в първия ден?
Тогава Фил ми се обади.
Как върви разходката? попита.
Ок, излизаме да поемем свеж въздух, отговорих, но в сърцето ми вече бушуваше паника.
Не пускай го от повод, иначе ще избяга, предупреди ме Фил.
Ще внимая, кихнах, оглеждайки се за Бено, който не се показваше.
В този момент видях млада жена, бягаща по алеята. Тя беше изключително красива истинска спортна богиня. Забравих всичко друго, докато тя спря пред мен, видя поводa и ме попита:
Извинете, дали не сте изгубили голямо черно-бяло куче с червени петна?
Не се опънах. След секунда кивнах: Да, това е кучето на приятеля ми. Търсих го навсякъде. Явила ли се?
Тя се усмихна и посочи къде бягаше кучето около една пейка. Не можех да скъсам погледа си от нея. Сега, след като живях само, не мислех за връзка, но нейният вид ме накара да се замисля за нея.
Защо стоите тук, младо? попита красавицата, забелязвайки че съм замръзнал. Погледнете ме, бягайте. Нямам време.
Събрах се, хвърлих се след нея и осъзнах, че съм готов да тичам до Северния полюс, само за да не я изпусна.
След няколко секунди съм се изтощих, глава започна да се върти, но тя спря, приближи се и ме попита:
Всичко наред ли?
Само малко уморен, се усмихнах. Пуша ли?
Не пуша вече. Смяташ ли, че бягането може да ти помогне? сподели тя.
Да, ако умея да тичам бързо, ще мога да хваня и кучето, се засмях.
Какво ще правиш, ако се наложи да избягаш от полиция след кражба? подигри се аз.
Няма такова, се усмихна тя. Ако можеш да тичаш, кучето ти също няма да избяга.
Тогава разбра, че Фил е поискал да върне Бено, но аз вече бях се привързал към него и към тази млада жена Марина. Тя ме попита защо нямам собствено куче, а аз останах безмълвен. Точно в този момент Бено се появи, с клонка в зъбите, и спасе ме от неловкия въпрос.
Схванах му въжето и, докато Марина се запознаваше с кучето, я поканих на разходка. Тя се съгласи, без да има големи очаквания, но аз се чувствах, че я харесвам напълно.
Беното ме научи да се срещна с Марина, в която се влюби от първия миг. На следващия ден отидохме отново в парка, където се срещнахме отново и седнахме на една пейка. Тя хвърли топка на Бено, който я грабна с радост.
Какво правиш? попита Марина.
Имам малка майсторска работилница за поправка на компютри и телефони, отговорих гордо.
О, чудесно! усмихна се тя и нашето семейство също има малък бизнес, каза Марина, но не уточни какъв. Това ми бе без значение важно бе, че ме привличаше тя, а не работата.
На шестия ден, преди срещата ни, отидох да купя цветя за нея. Беното, държейки повод, ме влече към друг павилион. Първо се съпротивях, но след като видях стената с букетите, спря и аз влязох.
Оказа се, че зад щанда стои Марина заедно с майка ѝ Людмила Иванова.
Как се получи, че се намерихме? усмихна се Марина.
Не търсих нещо конкретно Просто исках цветя за една момиче, стеснено казах.
Майка ѝ се усмихна и попита:
Ти е ли онзи Андре, за когото чух, че се влюбваш?
Точно той. кихнах.
Тя ме покани да се приближа, похвали Беното и ме посрещна като потенциален зет.
Марина се разкая, че ще трябва да върне Бено.
Защо? попита ме. Не те задоволява ли?
Не е в това, отговорих. Мечтая да имам голямо куче, но се страхувам от отговорността. Винаги сме имали котки, защото са полесни.
Тя изглеждаше разочарована, а аз не знаех какво да направя. Ако върна Бено, нашата връзка би могла да се разпадне. Оказа се, че не искам да я загубя.
Искам да задържа Бено малко подълго, за да реша какво да правя, помолих Фил.
Той се замисли, но след това ме погледна и каза:
Добре, Андре, живей, каквото искаш, но Бено ще остане твой, докато не намериш решение.
На следващия ден се върнах в парка с Бено, а Марина се усмихна и попита:
Не се ли върна кучето към собственика?
Още не, отговорих със смях. Той не успя да дойде, затова Бено остава при нас за малко.
Когато се приближи краят на седмицата, аз бях на ръба на нервите. Марина се притесни, но Бено изведнъж се появи с малък кученце в уста.
Каква сладка! рече Марина. Този малък е нов приятел?
Изглежда, че Бено намери си заместител, казах размислено.
Ще го вземем? попита тя.
Разбира се! отговорих, изпълнен с радост.
Така Бено се завърна при Фил, а аз и Марина станахме собственици на малкия щурец. Поехме го вкъщи, а след време и Марина се премести в апартамента ми. Сватбата дойде, а гости бяха Фил, съпругата му и Бено.
От този ден разбирам, че когато се страхуваме да оставим нещо, съкровището може да се окаже в нашите ръце, ако се доверим на честността и приятелството.
Урок: не се притеснявай да дадеш шанс на нови отношения, дори ако първоначално изглеждат като проблем. Да обичаш и да се грижиш за другите това е истинският път към щастието.
