Мамо, вече си на 65. Време е да идем при нотариуса и да уредим наследството на къщата, подкачи сестра ми на гости веднъж.
Преди седмица майка ми имаше юбилей 65 години. Не пожела да прави голяма гощавка. Покани ни вкъщи спокойно да поседнем заедно. Аз ѝ донесох красив букет рози, топъл халат и нови пантофи за комплект. В плика сложих и 300 лева, все ще потрябват.
Жена ми и децата обаче не успяха да дойдат. Синът ни беше настинал, дъщеря ни имаше състезание, а Ренета я изпратиха по спешност в командировка до София. Но пък децата нарисуваха голяма картина, на която сме всички заедно пред къщата на село.
От нашето село пристигна и по-малката ми сестра Вяра:
Слушай, забравих да купя нещо за мама. Кажи ѝ, че халата е и от мен, и от теб.
Добре. Ама нали не забрави, че на мама ѝ е юбилей? Все пак кръгла годишнина е.
Ох, Димитре, ако знаеш само какви главоболия имам на работа!
Вяра винаги е била една такава недоправена. На 19 роди от студент в общежитието. Заряза я, не плаща дори издръжка. Аз тогава бачках на строеж и редовно ѝ пращах пари да има за мляко и храна за детето, за дрехи на племенницата.
Дори уредих място за Христина в детската градина и намерих работа на Вяра мой познат търсеше продавачка в магазина си. Но тя изкара там едва 3 месеца и напусна.
Продължава да кара от временна работа на временна работа ту маникюр ще направи, ту мигли ще сложи. Миналото лято отиде на гурбет в Гърция, а малката остави на мама. Върна се след три месеца с 7000 лева… и ги похарчи за глупости взе си нов телефон, а на дъщерята лаптоп. Аз тия пари ги вадя за месец, ама работя до късно.
Мама беше щастлива, че сме се събрали. Направила какви ли не вкусотии. На гости дойдоха още и съседката ѝ Иванка, и леля Олга.
И все пак празникът ни свърши със скандал. Защото на Вяра ѝ приседна да говори за наследството посред масата.
Мамо, а ти на кого ще препишеш къщата?
Ох, Вярче, какво говориш такова. Ще си я разделите по равно.
Как по равно? Димитър си има апартамент и работи за себе си. Аз още плащам наем. Защо му е на него тази къща?
Държеше се, все едно мама ще си отиде всеки момент. Не я беше срам да го разисква пред всички.
Вяра, сега не е моментът. Не разваляй празника.
А кога да поговорим? Мамина, вече си на години, не отлагай иди до нотариус утре и направи дарение.
Леля Олга чак се закашля от чая. Аз не издържах, хванах сестра ми за ръка и я изведох в кухнята.
Луд ли си? Какви ги дрънкаш на масата?! Вече мислиш къде ще делим майка жива?
Не се меси. Аз сама съм гледала дете, а вие…
Сама? Забрави ли как ти носих пари и мама гледаше Христина? Ще ти залепя шамар, че и стената ще го запомни!
Вяра ми се разсърди жестоко. Взе детето и си тръгна, дори не се сбогува. Заплаши ме дори със съд че ще пусне жалба срещу мен. Но аз изобщо не ѝ се връзвам на глупостите.
Само дето мама много тежко го прие. Сестра ми забрани на Христина да се вижда с баба ѝ, дори не ѝ вдига телефона. Всичко заради къщата, че докара майка ни до сълзи.
Аз вече не знам какво да правя със своята сестра. Възрастна жена е, а държи се като прищявко дете.
Вие как бихте постъпили? Дали си струва да се опитам да се сдобря с нея, или да я оставя да си върви по пътя?
