Ваня, евала, нищо ужасно не се случи! Мъжете понякога са такива отнети са, не могат да спрат навреме. Бъди по-мъдра. Наистина ли ще се предадеш на някоя момиче? Тя ще си помисли, че те е победила! Бори се за семейството! умоляваше свекървата.
В събота сутринта Ваня закара сина си при баба и дядо. Договориха се, че Димо ще остане известно време при тях.
Върнала се у дома, Ваня извади картонени кутии от балкона и започна да събира вещите си. Първо в детската.
Сгъваше дрехи, играчки, книги, залепваше кутиите с тиксо и ги подписваше. Още малко и в стаята щяха да останат само мебелите, които тя не беше планирала да вземе със себе си.
Около дванадесет телефонът звънна. Ваня погледна екрана свекървата.
Здравейте, Нино.
Добър ден, Ваня. Ярослав ми разказа всичко. Разбирам, че те боли. Но може би не бързай толкова? Изчакай, охлади се, помисли. Може би не си струва веднага да разбиваш семейството? попита свекървата.
Не аз го разбивам, а Ярослав, отговори Ваня.
Ваня, не го оправдавам! Но може би за първия път ще му простиш?
За какъв първи път говорите? Вашият син шест месеца се вижда с колежката си, мами ме. А вие ми казвате прости му? Не, каза Ваня.
Ваня, моля те, помисли още. Ти отнемаш на Димо родния му баща. А Яро толкова обича сина си!
Нино, Ярослав ще може да вижда Димо, няма да му преча. Но да живея с вашия син вече не искам. Да спрем дотук събирам си вещите, нямам време.
Ваня опакова последните две кутии, премина в спалнята и започна да слага дрехите си в куфарите.
Свекървата се появи в апартамента точно след час. Нина някак си беше убедена, че в лична беседа ще успее да накара снахата си да не разбива семейството.
Разговорът се въртеше в кръг:
Ваня, евала, нищо ужасно не се случи! Мъжете понякога са такива отнети са, не могат да спрат.
Бъди по-мъдра. Наистина ли ще се предадеш на някоя момиче? Тя ще си помисли, че те е победила! Бори се за семейството!
Нино, Ярослав не е някаква награда, за която да се бия! Искате да поканя тази Яна на дуел? Или на боксов ринг? Тя какво общо има? Ако не беше Яна, щеше да е Ели или Христина.
Знаеш ли, ще ти кажа една тайна бащата на Ярослав, Иван, също е грешил в младостта си. Но аз бях по-мъдра от теб и запазих семейството. Виж ни вече тридесет и пет години заедно. Скоро празнуваме коралово сватба.
И в какво беше твоята мъдрост? усмихна се Ваня.
Не му правех скандали. Напротив станах по-нежна, готвех любимите му ястия, интересувах се от работата му, и самата се оправих смених си прическата, отслабнах, посрещах го с усмивка. Понякога знаех, че идва точно от другата, и ми се искаше не да му подавам капите, а да го ударя с тигана. Но търпях и се усмихвах. Виж задържах го. И синът израсна с баща, и внукът има дядо.
Знаете ли, Нино, вие сте удивителна жена. Аз не бих могла. За съжаление, у мен чувството за отвращение е твърде развито. Това, което ме учите, за мен е като да ям от кофата за боклук.
Свекървата пламна, изправя се рязко и, без да се сбогува, излезе от апартамента.
А Ваня продължи да събира вещите си. Тя знаеше, че това не е краят, че и Ярослав, и Нина ще ѝ развалят още нерви. Затова бързаше да напусне този апартамент. Свали последния куфар на партера, затвори вратата зад себе си и заключи. Стоеше няколко мига на площадката, дишаше дълбоко, после слезе по стълбите бавно, но без да се обръща. Навън слънцето грее, а от парка се чуеше смях на деца. Взе си дъх, вдигна глава и тръгна към автобусната спирка новият живот започваше оттук.
