Изчистих, помогнах, сега си тръгвай
Галя, извини ме, ти наистина си златен човек…
Така ли? Само че за жена избираш не мен, а Офелия, която те предаде и разби сърцето ти. Защо? попита възмутено Галина, опитвайки се да скрие болката в гласа си.
Светослав преглътна трудно. Погледът му се плъзна встрани и после се заби в покривката на масата. Гледаше навсякъде, но не и към Галина някогашната му любима. Или била ли е наистина?
Разбираш ли, Гале Ти за мен си като сестра. Или най-добър приятел. А Офелия просто се обърках с нея. Мислех, че я мразя, че няма да ѝ простя, а виж какво стана. Не мога да я забравя. Прости ми
Галина беше почти неподвижна. Седеше напротив Светослав, гърбът ѝ идеално изправен, но ръцете ѝ под масата неволно стискаха края на покривката. Пръстите ѝ изстиваха от тревога.
Интересно каза тихо тя. А докато ми казваше, че не можеш да си представиш бъдещето си без мен, това, предполагам, и то беше за приятелство? А когато ми шепнеше, че ме обичаш братска любов ли имаше предвид?
Гале то беше друго. Знаеш през какво минах тогава. Беше само ти до мен. А ти ти си силна и невероятна, промърмори Светослав. А Офелия тя е различна, по-слаба. Като се отказах аз, тя не издържа…
Галина повдигна вежди. Не можеше да разбере как така нейната сила и доброта се оказаха минус, а любовта беше спечелена от тази, която побягна от първите трудности.
Но животът продължи, колкото и да ѝ беше болно.
Всичко е ясно. Събирай си нещата и си отивай. Какво друго да направя каза тя, изправи се и се отправи към входа.
Чакай, Гале! Светослав побърза след нея. Само ми кажи, не си ми сърдита, нали?
Галина беше на ръба. Чувстваше, че още една дума и ще избухне дали в сълзи, вик или и двете заедно.
Не съм сърдита. Просто историята ни свърши. Помогнах ти да си вдигнеш главата, а ти си отиде. Това е всичко.
Тя махна с ръка, отиде в хола и се затвори там. Галина вече не искаше да спори напразно. Знаеше, че не може да вини никого, защото сама с радост беше нагазила в това тресавище.
…Всичко започна съвсем случайно. Галина отиде на гости при майка си, а у тях им гостуваше дългогодишната ѝ приятелка госпожа Тамара. Щом я видя, жената се оживи.
Ох, Галче, колко си пораснала! Помня те като тичаше по къщата Истинска хубавица си станала засмя се Тамара. Как върви животът ти? Кога ще направиш майка си баба?
Галя се смути. Половината приятелки на майка ѝ все за това питаха за личния ѝ живот. Приемаше го вече не като натрапване, а като част от желанието да заговорят с нея.
Не бързам. Справям се добре и сама.
Ама няма ли поне някого на око?
Засега не. И не се оглеждам особено.
Ох, трябва да те запозная със Славчо, моят син! Той съвсем се срина Жена му го предаде и изостави. Докато имаше пари и бизнес, беше важен, но щом работата потръгна зле заряза го. Е, сега, горкият, всяка вечер се налива. Ще се затрие, не знам какво да правя… въздъхна Тамара и махна с ръка. Младите се плашат от проблеми, бягат А той си занемари и не знае накъде…
Галя често я сватосваха, но именно тази история не ѝ излизаше от ума. Може би защото и тя беше преживяла предателство съвсем наскоро. Бившият ѝ също ѝ изневери и раната още не беше зараснала.
Цяла нощ мисли, а на другия ден помоли майка си за телефона на Тамара.
Галче, помисли си! Защо ти е това? Погрижи се малко за себе си, не се хвърляй веднага да спасяваш хора опита се да я спре майка ѝ.
Но Галина си беше инат.
Мамо, вярвам, че хората се помага. Особено когато са затънали. Помниш ли, как стоеше с мен нощем, когато открих снимките на Андрей в телефона му? Не всяка майка е като теб, а и не всеки човек е силен на мен не ми струва нищо, а на някого може да му е живот.
Майка ѝ се опита да я разубеди, но накрая отстъпи и даде номера. Знаеше, че ако не го направи, Галина сама ще го издири в интернет.
Два дни по-късно отиде при Светослав, носейки торба с продукти плодове, месо, зеленчуци, но не и алкохол. Той отвори веднага. Усмихна се криво и я пусна вътре.
Службата за спасяване на разбити сърца ли сте? попита и се отдръпна настрани. Галина, ако не бъркам името?
Да. Майка ви разказа за вас и реших да помогна разбирам ви, и аз скоро преживях нещо такова.
След половин час Галя вече готвеше нещо на котлона и междувременно му разказваше историята си, после изслушваше неговата. След два часа избърса праха, почисти и подреди апартамента. Светослав първо я гледаше скептично, после сам се включи.
Оттогава животът на Галя се промени. След работа отиваше у Светослав, готвеше, подреждаше. Вечер гледаха сериали, шах играеха или карти, за да се разсейват. Галя дори го накара да иде при психолог, обнови гардероба му въобще, запретна ръкави.
Светослав нямаше против дори сякаш му харесваше всичко това.
Но веднъж пак се напи с приятели. Галя тогава много го намери тежко. Беше вложила толкова усилия, а той пак по старому. Спря да ходи при него, дано се замисли.
Оказа се по-успешно, отколкото очакваше или поне така мислеше.
Галче не ми се сърди. Притисна ме самотата, те дойдоха, не устоях Няма как просто да си седиш с тях обади се Светослав на третия ден.
Като ти е скучно, защо не ми се обади? Можеше сам да дойдеш.
Не исках да налагам. Може ли?
Естествено, че може!
След това един-два пъти гостува, после остана да живее при Галя. Тя не възрази. Вече се усещаха като семейство и двамата жадуваха близост, топлина. Защо пък не?
Скоро Светослав започна работа с помощта на Галя, разбира се. Познат неин имаше фирма за дограми, тя му помогна да се включи. За честта му трябва да се признае, че се хвана за шанса. С първата заплата даже ѝ подари парфюм.
За теб. Заслужаваш го ти ме извади на светло, каза и я целуна по бузата. Ти си моят пазител. Без теб не зная къде щях да съм
Може би тогава наистина беше влюбен. Или поне благодарен. Каквото и да беше, гледаше Галя с такава обич, че тя повярва в чудото че любовта и грижата променят човека, че помежду им има нещо истинско, че думите Галче, обичам те значат нещо
Бъркаше.
И ето, като всичко свърши, а Светослав си стегна багажа, Галя отиде при майка си. Искаше да поговори, да сподели болката.
Ах, дете мое Казах ти въздъхна майка ѝ, прегръщайки я.
Но след час Галя се беше успокоила, а майка ѝ вече се усмихваше.
Е, Гале, не се ядосвай. Пияндетата са навсякъде много още чакат своите принцеси на бял кон. Ще има да спасяваш, обличаш, къпеш
Не, мамо, достатъчно. Преставам да спасявам разбити принцове от бутилката. По-добре да даря някой лев на приюта за животни те нямат вина за съдбата си.
И така направи.
…Минаха шест месеца. Галина спря да помага на всеки възможен. Ако подаваше ръка, беше само на най-близките. Но все пак нов приятел дойде в живота ѝ.
Готвеше се да изведе Джиджи рошавото червено куче, което взе от приют преди месец. Джиджи искаше само разходки, храна и обич и отговаряше с вярност и безрезервна любов.
В този момент телефонът иззвъня Светослав. Галя се зачуди дали да вдигне, но в крайна сметка любопитството надделя.
Галче Здрасти гласът му беше дрезгав. Да си поговорим както преди? Нали беше казала, че винаги мога да разчитам на теб?
Ясно. Всеки път, когато нещо се обърка пак към мен, помисли си Галя.
Не, Светослав. Извинявай, но който се дави, сам се хваща за брега. Желая ти успех.
Преди сигурно поне щеше да го изслуша, но този път не искаше да се връща назад. Вече животът я викаше Джиджи нетърпеливо дърпаше каишката.
По-късно Галя разбра от майка си, че Светослав пак се беше пропил. Останал без работа, Офелия пак подала молба за развод. Сега живееше при майка си и тънеше из виното.
Ясно, отвърна само Галя. Жалко за Тамара.
Още същата вечер блокира номера му, за да не се върне пак към ролята на спасител. А половин година след това заживя с колега този път без куфар с проблеми.
Тогава Галя окончателно разбра да помагаш е хубаво, но трябва да различаваш истинските чувства и да градиш равностойни отношения.
