Спомням се онова лято, когато Калина се върна в родното си село Сливенец след учебните години в Пловдив. Тъкмо влезе в къщата, чува се стъпка по стъпка пред вратата. На прага стоеше сестратеза на баща й, Тодорка.
Божана и Калина бяха еднокласнички, почти като роднини в разговорите често се споменаваше, че бащата на Божана бил троюръден брат на майката на Калина, въпреки че родството бе поскоро далечно. Семействата им живееха в едно и също село, но приятелки не бяха.
След като завършиха основното, двете девойки се записаха в Пловдивския университет Божана за право, а Калина за икономика. Тъй като в града нямаше близки роднини, Калина планираше да живее в общежитието. Но в края на август майките им предложиха да споделят едностаен апартамент, за да си намалят разходите.
Оказахме се с добър вариант, близо до университета, обзаведен, с хладилник и пералня, каза майка на Божана, Надежда. Подобре е от общежитието.
Калина и Божана се съгласиха. Те не бяха съкровени, затова в апартамента винаги беше чисто редуват се с почистване и готвене, без да се карат. Родителите им редовно, веднъж месечно, довеждаха пресни зеленчуци и други продукти.
Така прекараха целия първи курс. И двете сесии завършиха с отличия и получиха повишени стипендии в лева.
След летните каникулите, когато се върнаха в града, Божана влюбена в Михайло съученикправник, който тогава живееше в общежитието. Летният бриз, златната есен, разходки в парка. Пролетта донесе студ, и двойката все почесто оставаше в споделения апартамент, докато родителите им плащаха наема.
Калина не беше доволна.
Калино, моля те, бъди тихи, не казвай нищо на родителите, молеше се Божана.
Калина обеща, но предупреди Михайло да се прибира пред 23:00, защото тя спи. Веднъж, след като изкара Михайло и изчака Калина да заспи, той се върна в апартамента. На сутринта Калина ги видя, спящи заедно на дивана.
Този инцидент подейства остра клопка между тях.
Майките ми не плащат за това да спя в стаята със странен мъж. Ако той продължи да нощува тук, ще се преместя в общежитието, заяви Калина.
Не можеш да разбереш, защото никога не си се влюбвала, възрази Божана. Когато Михайло не е, аз се отегчавам.
Тогава се срещни с родителите на Михайло, за да покрият втората част от наема, предложи Калина.
Той има само майка, а тя вече изпраща последните пари, обясни Божана.
Това не са мои проблеми, отвърна Калина. Искам да се чувствам спокойно в апартамента, а постоянното присъствие на мъжа ти ме напряга.
Ти също имаш приятелки от групата, контрира Божана.
Точно така, но само по еднадве пъти седмично, а не от петък вечер до неделя вечер, поправи Калина. И повече не искам да се грижа за Михайло от свой плик.
Добре, тогава нека Михайло идва два пъти в седмицата и нощува само от събота до неделя, защото ти винаги си на уикенда у дома, предложи Божана.
Не повече! настоя Калина.
А ти не казваш нищо на родителите, дори на своята майка, иначе тя ще разкаже на нашата, припомни Божана.
В края на декември Калина сложи завършителните изпити и замине за дома, взимайки учебници за предстоящите изпити. Божана остана в града, изобретвайки на родителите си причина за натоварения график. Майка й, Надежда, я срещна в магазин и се зачуди защо Калина успя да се завърне за празниците, а Божана не.
Не знам, тетко Надежда, учим се в различни факултети, каза Божана.
Юристичният факултет е потежък, повече занятия и изпити, потвърди Надежда. Виж, ти често се връщаш у дома, а Божана е изтощена.
Калина искаше да разкрие всичко на роднините, но си спомни обещанието, дадено на Божана, и мълча. Защо да се намесвам в чужд живот? помисли си.
Когато се върна в града след празниците, откри, че в стаята е направена пренареждане. Диванът на Божана беше преместен към далечната стена, зад голям шкаф, а леглото на Калина беше приближено до прозореца. Стаята се раздели на две зони малка, където спи Божана, и голяма, където са останали другите мебели.
Питала ли се господарката преди преместването? попита Калина.
Да, тя не възрази, само да върнем всичко на място след това, отвърна Божана.
Разбираше, че това е направено, за да даде повече пространство на Михайло, който прекарваше почти цялото време в апартамента.
Калина имаше два избора: да разкаже на родителите, но тогава би настъпила огромна кървава слава Божана щеше да бъде забранена да привежда мъжа си, а Калина би прекарала остатъка от годината с развалени отношения. Или да чака за място в общежитието, което обаче бе достъпно едва след следващата учебна година.
Тя реши да изчака лятото, от време на време напомняйки на Надежда, че Михайло не трябва да спи с тях.
През средата на март Божана съобщи, че тя и Михайло се съгласяват да се оженят, а сама е бременна.
Ще кажеш ли на родителите за Михайло? попита Калина.
Не сега, ще отидем при майка му, ще му кажем, ще изберем дата за сватбата, а после ще отидем при моите родители, отговори Божана.
Как ще продължиш учението, ако имаш дете тази есен? попита Калина.
Не знам, майка може да помогне, иначе ще взема академичен отпуск. Ще помислим. каза тя. След като Михайло получи диплома, ще се преместим в София там има повече перспективи, а в провинцията ни няма движение.
На майските празници Михайло замина сам:
Майка ми е болна, трябва да я подготвя, после ще се завърнем заедно, каза той на Божана.
Две седмици минаха без да се връща. Божана се опита да го позвъни, но той бързо прекъсна разговора, оставяйки я да разбере само, че майка му е болна.
Върна се след 20ми май.
Божана, сесията ми е преди сватбата, майка ми е болна, искам да я подкрепя, каза той.
А аз? попита Божана.
Също ще полагам изпити, после ще решим, отговори той, като се изтласка към деканата, за да уреди сроковете.
През следващите две седмици се виждаха само в коридорите на университета.
Когато Божана и Калина завършиха летната сесия, Калина се готвеше да тръгне за дома, но Михайло изведнъж се появи в стаята им.
Калино, не можеш ли да ни оставиш сами, трябва да поговорим, помоли той.
Калина се върна и намери Божана в сълзи.
Той каза, че майка му е против брака, против мен и против детето. За него здравето на майка е поважно, затова трябва да се раздалечим. Ако дори подам иск за издръжка, няма да получа нищо, защото той ще се премести в София за магистратура, няма да работи и после ще намери начин да избяга от плащанията.
Какъв негодник! възкликна Калина. Хайде да избършим сълзите и да се прибераме.
Калина помогна на Божана да се събере, повика такси и тръгна към автобуса. На спирката ги посрещнаха родителите й. Калина с баща си пристигна вкъщи, където вече я чакаха майка и малката й сестричка.
Точно в този момент в апартамента влезе Наталия майка на Божана, и се обърка към Калина:
Как можеше да позволиш това? Съсединихме ви, за да не се случи такова! Видях ти и мълчеше! Това е предателство!
Бащата на Калина се намеси:
Наталия, защо се ядосваш на Калина? Какво я обвиняваш?
Попитай своята безсъвестна дъщеря! вика Наталия и излетя от къщата.
Калина, объркана, разказа всичко на родителите си.
Какво прави Божана? Тя е навършила години, разбира добре какво прави. Защо ти трябва да поемеш отговорност за нейните грешки?
Наистина ли вина е само на Калина? попита бащата. Наталия наистина така мисли?
Аз се опитвах да изкарам Михайло от стаята, не ми трябваше, а понякога се карах с Божана за това. Единственото, къде може да съм виновна, е че не ви разказах всичко, но Божана ме помоли да не правя това, обясни Калина.
Какво ще прави сега? попита майката.
Няма повече варианти. Не знам как ще продължи учението й.
Божана вече не се върна в учене. През началото на ноември роди дъщеря. Първоначално взе академичен отпуск, а след година майка й почина. Тя беше принудена да постави детето в детска градина и да работи като касиерка в местен супермаркет, защото нямаше диплома.
Майка й, Наталия, прекрати контакта с родителите на Калина и всеки път, когато я видеше на улицата, я поглеждаше с отегчение.
Калина завърши успешно университета, омъжи се с колега от курса и заедно се установиха в Пловдивския регион, но често пътуваха до селото на родителите й, за да ги посети.
