Бивша приятелка — Сериозно ли, бе? Искаш да дойдеш на сватба, където кувертът е по осемдесет лева на човек, и нищо да не подариш, защото си си купила рокля? Ми тая рокля ще си остане за теб! С нея можеш да ходиш на ресторант, в театъра… — Не нося тюркоазено, Жени. Казвала съм ти го три пъти. — Така ли? — пресече я булката. — Или спазваш дрескода и се държиш като истинска приятелка, или… не знам. Стъклото на холната маса едва вибрираше от постоянно цъкащи съобщения в общия чат. Соня се опитваше да не гледа екрана, но червеното кръгче със сто четиридесет и осем съобщения за час й тежеше на психиката. Групата се казваше „Тюркоазената приказка на Жени“. На аватара – приятелката й с воал. Накрая Соня отстъпи и отключи телефона. „Момичета, намерих майсторка! — пишеше Жени. — Маникюрът трябва да е точно в цвят „Морска вълна“, лак номер триста и дванадесет. Без нюд, без безцветни лакове. Само този цвят. И педикюр — също! Гримът съм го одобрила: тюркоазени очни линии и сенки с блясък. Записвам ви за петък сутрин за грим, а за маникюр — четвъртък вечер. Ще пратя адреса. Всяка си плаща сама, договорих отстъпка — ще излезе по седемдесет лева на комплекс.“ Соня бавно остави телефона обратно. Седемдесет лева за грим и нокти, които ще изтрие след два дни. Плюс сто и двадесет лева за сатенена рокля в цвят на тиня, която Жени избра за седемте си шаферки. Рокля, която Соня никога повече няма да облече, защото тюркоазеното я правеше да изглежда като удавница. Общо — сто и деветдесет лева само за „облекло“ за чужд празник. В портфейла на Соня, след два заема и последното намаление на заплатата, бяха останали точно сто и петдесет до края на месеца. Още пътуване, подарък, обувки към роклята… — Жени, — Соня набра приятелката си десет минути по-късно. — Трябва да поговорим за събота и маникюра. — Соня, само не започвай пак, — раздразнено простена Жени. — Всичко съм измислила. Фотографът каза, че тюркоазът ни срещу бялата ми рокля ще е божествено. — Жени, всичко струва сто и деветдесет лева. Това са ми последните пари. И гримирам се само натурално, знаеш. Роклята… лошо ми стои. Ще дойда със синята ми — официална и скъпа, само веднъж съм я обличала. — Синя? Соня, подиграваш ли се? Масите ще са с тюркоазени покривки и салфетки! Искаш да развалиш всичко? — Просто искам да бъда гост, Жени. Твоя приятелка, а не декор. Ако настояваш, ще купя всичко и ще направя грима, но това ще ти е подаръкът. За друг няма да останат пари. — Сериозно? Сватба с куверт от осемдесет лева, а ти подарък — нищо, защото си дала за рокля? Това си ти остава! Ще я носиш и после. — Не нося тюркоазено, Жени, казвала съм ти. — Или спазваш дрескода и се държиш като приятелка, или… не знам. Може би по-добре изобщо не идвай, ако за теб този ден не значи нищо! — Май ще е по-добре, — тихо каза Соня. — Извинявай. Тя затвори и излезе от чата. В гърдите й загложди, но усети и странно облекчение. Сто и деветдесет лева — при нея. Нервите — също. *** Седмица по-късно, в деня на сватбата, Соня беше вкъщи с книга. Цял ден не влизаше в социалните мрежи. Вечерта обаче й звънна Катя — от тези, които приеха условията на Жени. — Соня, здрасти, — гласът й трепереше. — Какво се случи? Как беше сватбата? — Тотален цирк! Апокалипсис! Още си в такси… — Разказвай. — Сутринта започна скандално. Отидохме за грим, а Жени направи истерия в салона. Лиза си счупи ръката ден преди сватбата. С гипс, бял. Жени й крещи: „Защо кара колело?! Имам сватба! Сега този гипс разваля всички снимки!“ После нареди на фотографа: „Да не я снима, ръката да не я виждам на кадрите!“ Лиза плака половин ден в тоалетната… Дойде прадядото на младоженеца, на 85, едва ходи. Облечен сив костюм, най-хубавото си. Жени му вика: „Казахме — не сиво! Траур е!“ Свекървата едва не падна. Казва й: „Как може! Човекът пътува през цяла България за теб!“ Жениха гледа в земята… — Сериозно? — попита Соня. — И още: на Марина й избил херпес от стреса. Жени й вика: „Можеше да се скриеш, или въобще да не идваш!“ Оксана си счупи нокът, хвърли се да ги лакира вкъщи — само червен й останал лак. Жени като го видя: „Специално си го направила! Искаш да развалиш кадъра!“ — Тя полудя ли? — Тотално. Само ни дърпаше роклите, козеше ни, караше да не се прегърбваме. И апотеозът: Знаеш ли как хвърли букета? — Как? — Надъхана, удари с него в диджейския пулт. Всичко спря. Вика ни: „Защо никоя не хвана букета?! Нарочно, да развалите снимката! Грозници и скъперници!“ — Грозници? — шокира се Соня. — Точно така! Обижда мечтаеш. Седях си аз в роклята за сто и двадесет лева, гледам си тюркоазените нокти, и си викам: ЗАЩО?! Седемдесет за маникюр и грим, сто и двадесет за рокля, сто в плик… Триста за да ме нарекат несретница и грозотия. Соня затвори. Прибра отложените пари, изплати си вноската за лаптопа. Нищо не е загубила. Два дни по-късно Жени качи „съвършените“ снимки в Инстаграм: „Моят безупречен ден! Благодаря на всички, които споделиха с мен приказката. Жалко, че някои „приятели“ се оказаха дребнави. Бог да съди, аз прощавам!“ Соня само цъкна игриво. Блокира я и не искаше да знае какво ще е по-натам. *** Месец след това Катя дойде на гости. Пиеха чай. — Чу ли новините? — Катя светна. — Нашата царица направи страшен номер! — Не следя. Какво стана? — Сватбеният фотограф я съди. Не плати остатъка с обяснението, че тюркоазът не излязъл като по шаблон. Дал ли си сметка? А мъжът й? — Подаде молба за развод още преди медения месец. Във втората вечер след сватбата Жени избухна срещу майка му, че бабата развалила клипа с цвета на роклята. Жениха си събра багажа: „С такава самонадеяна вещица не искам да живея.“ Соня погледна през прозореца. — Катя, навремето се смятах за лоша приятелка, дето не може да се вкара в тези прескъпи рамки. А сега разбирам — направих най-доброто! Катя кимна. — Продадох си роклята за трийсет лева. Купих си огромна торта и я изядох сама! Знаеш ли, най-вкусната ми торта! Двете се разсмяха и решиха да идат на кино. Животът върви — но „приятелката“ нека сама си оправя бакиите.

Бивша приятелка

Сериозно ли си? Искаш да дойдеш на сватбата, където кувертът е по двеста лева на човек, и да не подариш нищо, защото си си купила рокля?
Нали роклята ще си остане за теб! Ще можеш да я носиш на ресторант или в театъра…
Аз не нося тюркоазено, Елица. Казвала съм ти го три пъти.
Така ли ще бъде, отсече булката. Или спазваш дрескода и се държиш като нормална приятелка, или… не знам.

Стъклото на малката масичка потрепваше едва забележимо от постоянните известия в общия чат.
Силвия се стараеше да не гледа към екрана, но червената иконка с цифрата 148 толкова съобщения само за час тежеше на нерва ѝ.

Групата се казваше Тюркоазената приказка на Елица. На аватарката сияеше Елица с воал.

Накрая Силвия се предаде и отключи телефона.

Момичета, намерих страхотна маникюристка! пишеше Елица. Маникюрът задължително да е лак номер 312 Морски бриз. Без нюдове, без прозрачни лакове. Само този цвят. И педикюр същото!

Гримът също е одобрен: тюркоазена очна линия с блясък.

Часовете са петък сутринта за грим, четвъртък вечер за маникюра. Ще ви пратя адреса. Всяка си плаща договорих отстъпка, ще излезе по 70 лева на човек.

Силвия бавно остави телефона.
Седемдесет лева за грим и нокти, които ще изтрие след два дни. Плюс сто и двадесет лева за сатенената рокля в цвят на патладжан, която Елица избра за всичките си седем шаферки.
Рокля, която Силвия никога повече няма да облече, защото тюркоазеното правеше лицето ѝ да изглежда като болно.
Общо сто и деветдесет лева само за визия за чужд празник.

В портмонето на Силвия, след погасяване на два кредита и намалена заплата, оставаха точно сто и петдесет лева до края на месеца.
Още трябваше да мисли за транспорт, подарък, обувки към роклята…

Ели, набра Силвия приятелката си десет минути по-късно, трябва да поговорим. За събота и за маникюра…

Сиси, моля те, не започвай, ядосано въздъхна Елица. Всичко е премислено. Фотографът увери, че тюркоазеното на фона на моята бяла рокля ще изглежда невероятно.

Ели, всичко това струва сто и деветдесет лева. Не ги имам. Това са ми последните пари.
Не правя шарени маникюри ти знаеш. Винаги съм с прозрачен.
И тази рокля… не ми стои.
Може ли да дойда с тъмносинята си рокля? Тя е класическа, скъпа, обличала съм я само веднъж.

Синя? Силвия, подиграваш ли ми се? Всички покривки и салфетки на масите ще са тюркоазени. Искаш да развалиш всичко?

Просто искам да бъда гост, приятелка, а не част от интериора.
Ако толкова държиш, нека купя роклята и да направя всички процедури това ще ви е подаръкът ми. Друг подарък няма да мога, всички пари ще отидат за твоята визия.

Сериозно? Ще дойдеш на сватба със скъп банкет и няма да подариш нищо, защото си купила рокля? Нали ще си я носиш!

Не нося тюркоазено, Ели. Казах ти.

Значи така: или си като хората, или… не знам.
Може би по-добре недей идва, ако толкова държиш сметка на дребните неща за най-важния ден в живота ми.

Явно е по-добре да не идвам, тихо каза Силвия.

Затвори и веднага напусна груповия чат.
Почувства лека празнота, но се появи и странно усещане за свобода.
Сто и деветдесет лева останаха при нея. И спокойствието ѝ също.

***

Седмица по-късно, на деня на сватбата, Силвия си седеше у дома, с книга, далеч от социалните мрежи. Късно вечерта телефонът иззвъня.
Катя друга приятелка, която все пак беше приела всички условия на Елица.

Сиси, здрасти, гласът ѝ трепереше.
Какво ти е? Как е сватбата?
Цирк, пълен цирк! Тръгнах си по средата, сега съм в таксито ужас!

Разказвай! настоя Силвия.

Започна още сутринта: пристигаме за грим, и Елица избухва!
Мария ден преди сватбата падна с колелото и е с гипсирана ръка. Обикновен бял гипс.
Елица като я видя, почна да крещи: Защо караш вело преди сватбата? Развали всичко! Гипсът ще грози снимките!
Сериозно? И Мария?
Стоя и плака. Елица викна фотографа: Не снимай Мария или я отрязвай така, че да не се вижда ръката ѝ. Не я слагай до мен! Разбра ли?

Мария половината вечер стоя в тоалетната от срам. Но това не е всичко.

Дойде прабабата на младоженеца, на 85 едва ходи. Дошла в най-хубавата си дантелена сива рокля. Явно й е специална.
Елица я нападна: Бабо, нали казахме без сиво! Това е траур!

Бабата се стъписа, каза, че няма друга рокля. Елица отказа да я пусне при фотосесията. Свекървата пребледня, стана и публично я наруга: Срамота! Жената пътува цяла България за сватбата, а ти я гониш заради роклята!

Караха се двадесет минути. Младоженецът не знаеше в коя дупка да се скрие.
Силвия слушаше невярващо това ли беше нейната Елица?

И още нещо продължи Катя. На Мария и излезе херпес, нерви. Е, случва се!
Елица: Не можа ли да го скриеш? Или поне да не идваш? Ще се вижда на снимките!
Оле, а на Виктория направили тюркоазен маникюр, но вечерта единият ѝ се счупил и ги пребоядисала в червено… Нямала тюркоазено вкъщи.
Елица видя това, когато й подаваше чаша, и едва не я заля с шампанското. Викна й, че го е направила със злоба, за да изпъкне.

Да не е луда вече?
Май да. Лицето ѝ беше каменно цялата вечер. Все ни дърпаше роклите, поучаваше ни как да стоим изправени.

Накрая хвърляне на букет гледка!
Замахна силно, уж за идеалната снимка, но уцели диджейския пулт.
Букетът разпръсна техниката, музиката замря. Диджеят остана като посечен.
А Елица се обърна към нас и ни изкрещя: Никой не хвана букета! Направихте го нарочно! Мързеливки!

Мързеливки?! възкликна Силвия.
Да. Каза, че само сме яли, а за хубава снимка не ставаме.
Сто и деветдесет лева за обида!
Седях със стегнатата си рокля, маникюрът ми светеше, мислех си: Какво правя тук?

Силвия затвори, остави телефона, и се огледа в огледалото. Обикновена домашна тениска, чисто лице, поддържани нокти, прибрана в опашка коса.
На етажерката пликът със спестените пари. Утре ще погаси част от кредита за лаптопа. Загубила ли е нещо?

След два дни Елица качи в мрежата перфектни снимки: шаферки в тюркоазено, булка в бяло лъскаво, красиво.
Под надписа пишеше: Моят безупречен ден. Благодаря на всички, които застанаха до мен. Жалко, че имаше и приятелки, които не оцениха мащаба. Но животът си нарежда нещата. Господ да ги съди, аз прощавам!

Силвия се засмя. Е, прощаваше ѝ се.
Без да мисли, отиде в профила на Елица, натисна трите точки и избра Блокирай.
Не й трябваше да знае повече как върви животът на бившата приятелка.

***

Месец по-късно Катя дойде на гости.
Слушай, имаш ли новини? развълнувано попита тя.
Не, не следя вече Елица. Какво има?
Сватбеният фотограф я съди. Тя отказала да плати остатъка, защото на 40% от снимките шаферките били с различен нюанс тюркоазено.
Дванадесет часа работа, а тя му плаща само част!
Това е типично за нея, изсмя се Силвия. А съпругът ѝ?
Катя се засмя:
Даниел подаде молба за развод миналата седмица. Не стигнали дори до медения месец.
На втория ден след сватбата й направила страшен скандал на майка му. Искала родата да й върне парите за банкета, че бабата развалила видеото с присъствието си.
Даниел си събрал нещата и си тръгнал, казал, че с такава жена няма да живее.

Силвия погледна през прозореца.
Знаеш ли, Кати, преди мислех, че съм лоша приятелка, защото нямах тези сто и деветдесет лева и не се съгласих на всичко. А сега се радвам направих най-правилното нещо.
Катя кимна.
Продадох си роклята за 30 лева, купих огромна торта и я изядох сама. Най-вкусната торта в живота ми!
Момичетата избухнаха в смях. Уговориха се да отидат на кино скоро и да се радват на това, което имат приятелството и спокойствието са по-ценни от всички пищни церемонии.

Понякога най-добре е просто да останеш верен на себе си. Истинските приятелства не се измерват с пари и визии, а с разбиране и подкрепа.