НЕВЕСТАТА
Вяра видя как нейният годеник с криво от гняв лице удари Маруся късокрака такса, която случайно стъпи с кална лапа върху белите ѝ спортни обувки. Пулчо, малкият шпиц, се опита да защити малката, но получи тежка кожена въжичка по морда. Тогава Вяра осъзна защо нейните котки и кучета толкова мразят Калоян.
Вяра, замислена, седеше до прозореца на старата апартаментна къща в квартал Тракия. Навън се спускаше зимен вечер, светлините в прозорците на съседните къщи проблясваха като звезди, но на Вяра нищо не се променяше било то светло или тъмно. Тя имаше всичко, което може да се желае: уютен апартамент в София, стабилна работа в спешната помощ и доход, достатъчен за скромен живот. Единственото, което липсваше, беше партньор, който да сподели сърцето й. Часовникът тиктака, а колегите й от мединститута вече бяха женени, имаше малки деца, а тя оставаше сама.
Ще бъда вечно самотна старичка? мислеше Вяра, докато кучетата й се навеждаха около нея с топъл, съчувстващ поглед.
Родителите й бяха загинали в млада възраст, оставяйки я под грижата на баба Мария, решена да я отгледа и да я въведе в медицината. Вяра завърши гимназия, подаде документи за медицински университет, но не успя в конкурсите, затова се записва в училище за фелдшери. Днес тя работи смени в спешната помощ, а баба й, живееща в къща в частния сектор в Пловдив, се надява, че внучката ще намери любов, но животът си не се съгласяваше.
От детските години Вяра мечтаеше за котка и куче, но майка й имаше алергия към косъм. Първият вълшебен момент настъпи, когато малка котеподростак се появи у дома същия ден майка й започна да кашля в причудлив астматичен приступ. Пряка се изпрати в къщата на баба.
След смъртта на родителите се появи Тишка, котка, намерена близо до боклука. Вяра искаше да има и куче, но баба се страхуваше от отговорността.
Сега, преди да се завърти в сърцето й, имаше пет верни приятели: безкосматият шпиц Пулчо, открит отстуден щенец в предната част на супермаркет Билла, късокрака такса Маруся, котка Николайна, дошла сама едно студено утро, и тихият котенце Мишка, спасен от врабци в парк Васил Левски.
Пулчо беше находчиво енергично куче, което се мъркаше като реактивен самолет затова получи това име. Той се сдружи с Тишка почти веднага.
Когато Маруся беше оставена от собствениците си край външната част на блока, Вяра я откри плачеща, с мразовито ухото, и я занесе в топлата си стая. Тя ѝ завърза пухен шал, който Маруся носеше с комично достойнство, като малка строга стража.
Трудно е да се опише как Николайна се появи пред вратата на блока. Снегът и леда се събраха в едно огромно късо тяло, което се спусна към топлия радиатор. Вяра й даде два сандвича с кашкавал и колбас, а на стената остави бележка: Моля, не я изгонвайте! Ще се върна след дежурството Вяра, ап. 15.
Вярната стая се превърна в малка армия, в която всеки се подчиняваше на Николайна умната, строгата котка, която с ръкава си от стари традиции изтъркваше пода и контролираше реда, дори през нощта обикаляше в тъмното, проверявайки всичко.
Мишка, намерен в парк, едва не бе разхвърлян от две врабци. Пораснал, оставаше скромен и тих, никога не се караше с другите.
Вяра знаеше, че не всички сериозни годеници биха приели такъв домашен екип. Бабата ѝ, с тревожен глас, я предупреди:
Ой, малка, къде ти е толкова много? Две кучета и три котки! Късно ще ти се намери съвместим мъж, но не всички обичат животни, а те ти ще ти донесат само грижи.
Тогава той не е за мен, бабо, отвърна Вяра.
С Алекс младият травматолог, който я запозна след едно нощно спешно повикване, всичко изглеждаше различно. Той я обади след дежурство, предложи среща, и Вяра се влюби в него като в приказка, макар да се страхуваше, че ще разкрие своите четири лапи.
Шестмесечната им връзка продължи, но Алекс не беше запознат с домашните зверове. Когато Вяра му разкри, че живее с кучета и котки, той се засмя:
Нямам късмет за зоологически дом!
Тогава тя, с тежко сърце, реши да отнесе всички животни при баба Мария. Баба се възмути:
Не така се прави, Вяра! Александър Яковлев е честен мъж, а ти започваш с лъжи.
Не мога без тях, бабо, прошепна Вяра.
Баба се съгласи, но с условието да я посещава всеки ден.
След като Алекс подари пръстен с аметист във формата на сърце, Вяра се усмихна, макар да нямаше голямо придано. Планираха сватбената церемония, но последната нощ преди сватбата Алекс намери в бокса за боклук опаковки с храна за котки и кучета.
Откъде са тези? попита той.
Не е важно, ще ти обясня по-късно, отговори Вяра, сменяйки темата.
Баба отпусна Пулчо и Маруся да играят в снега, докато пощальонка донесе писмо с пенсионна карта. Николайна, Тишка и Мишка се спуснаха навън, а Пряка остана вътре.
Алекс чу скърцане и мъркащи звуци пред вратата. Когато я отвори, пред него се появи редица от пухени същества: такса в червен комбинезон, голямо куче, група котки, всички покрити със сняг и усмивки.
Каква е тази бригада? изненада се той.
Вяра излезе, скръщена, със сълзи в очите, и се остави на обувната поличка, потъвайки в унижение.
Това са твоите, нали? попита Алекс.
Да. Бяха при баба, прошепна тя.
Пулчо и Маруся започнаха да лъжат Алекс, а Николайна шипеше заплашително.
А казваше, че приданото няма. изрече той, събирайки се да си тръгне.
Той облече якето, влезе в колата и изчезна в нощта. Вяра позвъни на баба, опитвайки се да я успокои.
Сватбата бе отменена. Вяра обгърна любимите си животинки и изплака, докато в душата й се задушаваше лъжа и самота.
Часове по-късно вратата се разтърси. На прага стоеше Алекс, носейки чували скъпа храна за домашни любимци.
Не се притеснявай, съм тук, каза той, поставяйки ги на пода.
Той вдигна такса в червен комбинезон и каза:
Това е моята кучка Ника, а това е Маруся. Бяха при Светла сестрата ми. Ще се присъединят ли към твоя отряд?
Годините минаха, Вяра Николаевна и Александър Яковлев често си спомнят тази история и се смеят. Кой знае, ако не беше за липсата на придано, животът им можеше да се развие по съвсем различен начин.
