Отворих вратата на бившия си съпруг и останах вцепенена до него стоеше една блондинка с лактирани токчета.
Мамо, защо леля Мария има толкова красиви обувки, а ти не? попита шестгодишната Мими, оглеждайки краката на съседката през прозореца.
Радост остави чашата с изстинал кафе и погледна дъщеря си. Момиченцето стоеше до прозореца в любимата си розова пижама, с носче, лепнато към стъклото.
А моите не са ли хубави? усмихна се Радост, макар че нещо я заболи вътре.
Не са лоши, но са стари. Леля Мария има блестящи, на висока ток. А ти винаги ходиш с маратонки.
Радост се приближи и я прегърна. В двора наистина вървеше съседката Мария в нови лактирани обувки, елегантно палто и модерна чанта. Красива, поддържана жена на около четиридесет, която наскоро се разведе и, явно, се беше наредила добре.
Мими, красотата не е в обувките, каза тихо Радост. А в това какъв човек си отвътре.
Но обувките също са важни, упорито отвърна дъщеря ѝ. Татко не ти ли купуваше хубави неща?
При спомена за баща си Радост се напрегна. Георги ги беше напуснал преди шест месеца, казвайки, че вече не е щастлив в брака. Официално разводът още не беше финализиран, но семейството им вече се беше разпадло.
Татко купуваше много неща, отговори предпазливо. Но сега живеем по друг начин.
А кога ще дойде татко?
Този въпрос Мими задаваше всеки ден, и всеки път Радост не знаеше какво да отговори. Георги виждаше дъщеря си веднъж седмично, вземаше я за няколко часа и после я връщаше. Мими винаги се надяваше, че този път ще остане.
Не знам, сладко. Може би днес ще се обади.
Сякаш чувайки думите ѝ, телефонът звътна. Радост погледна екрана Георги.
Ало, отговори, стараейки се да звучи спокойно.
Здравей. Как е Мими?
Добре. Пита за теб.
Разбирам. Чуй, трябва да поговорим сериозно.
В гласа му имаше нещо официално, студено. Радост усети как стомахът ѝ се сви.
За какво?
Не по телефона. Може ли да мина сега?
Мими е тук.
Става дума и за нея.
Георги затвори, без да чака отговор. Радост погледна дъщеря си, която все още стоеше до прозореца.
Мими, татко идва сега.
Лицето на момиченцето светна от радост.
Наистина? Ще остане ли за вечеря?
Не знам, скъпа. Просто иска да поговорим.
Мими изтича в стаята си да се преоблича. Радост остана сама в кухнята, опитвайки се да успокои нервите си. Нещо в тона на Георги я обезпокои. Обикновено той звънеше само за да уговори среща с дъщеря си, а сега ставаше дума за сериозен разговор.
Бързо се подреди, среса косата, облече чиста блуза. Не за него, разбира се, а за себе си. Искаше да изглежда достойно, каквото и да се случи.
След половин час звъннаха. Мими излетя от стаята си в тържествена рокля, която спестяваше за важни моменти.
Татко дойде! извика радостно.
Радост отвори вратата и го видя. Стоеше на прага в скъп костюм, миришеше на непознат парфюм и изглеждаше щастлив. До него беше млада жена блондинка на около двадесет и пет, в хубаво палто и точно онези лактирани токчета, които толкова харесаха на Мими.
Здрасти, каза Георги, сякаш присъствието на спътницата му беше най-нормалното нещо.
Радост усети как кръвта ѝ притича към лицето. Мими надникна отзад ѝ и се втренчи в непознатата.
Татко, а тя коя е?
Мими, това е Ели, Георги я погали по главата. Моята приятелка.
Ели се усмихна на момиченцето, но усмивката беше напъната, неискрена.
Здравей, Мими. Татко говори много за теб.
Може ли да влезем? попита Георги. Наистина трябва да поговорим.
Радост отстъпи, пропускайки ги в коридора. Ели оглеждаше апартамента с едва скрито презрение стари мебели, износени тапети, детски рисунки по стените.
Влизайте в хола, каза Радост, опитвайки се да запази достойнството си.
Седнаха на масата. Мими се настани до баща си, неотклонно гледайки Ели. Радост седна срещу тях, с ръце на коленете.
Какво искаше да обсъдим? попита тя.
Георги се изкашля, явно нервен.
Виж, ние с Ели сме в сериозни отношения. Решихме да живеем заедно.
Поздравления, сухо отвърна Радост. Но какво общо имам аз с това?
Искаме да вземем Мими при нас.
Радост усети как целият свят се залюля. Мими я погледна с недоумение.
Къде, татко?
При нас, принцесо. Имаме голям апартамент, хубав. Ще ти хареса.
А мама?
Георги и Ели си размениха погледи. Ели пръва отговори:
Мама ще остане тук. А ти ще живееш с нас. Аз ще бъда като нова ти майка.
Мими намръщи челото.
Аз вече имам мама. Не искам друга.
Мими, не се издържай, каза меко Георги. Не искаше ли да сме заедно? Ето, сега ще можеш.
Но без мама не искам.
Радост събра всичките си сили.
Георги, може ли насаме?
Няма смисъл да крием нещата, той сви рамене.
