Когато пристигна на посочения адрес, мъжът отвори вратата и бръкна в джоба на якето си. Вместо пари, той извади нож и с твърд глас нареди да му дам всичките си пари и да сляза от колата…
Деница, заедно с малкия си син Мартин, изпращаше съпруга си Георги на дълъг път. Мъжът й заминаваше за чужбина с надеждата да промени живота на семейството си към по-добро.
Преди заминаването Георги силно прегърна жена си и детето, като както винаги се опитваше да ги окуражи:
Дени, защо се сбогуваш така, все едно е за последно? Годината ще мине неусетно. Ще ви се обаждам всеки ден, няма да имате време да ме мислите! И не забравяй мама, събирайте се всички заедно, излизайте. Пазете се и нашите четириноги пазачи, не изпускайте ваксините. Виждате колко са верни каза той и погали разтревожените кучета Арго и Ставето, които сякаш усещаха предстоящата раздяла.
Самолетът, блестящ под пролетното слънце, се издигна от летище София и изчезна зад облаците, поемащ към другия континент, далеч от дома.
Високата Деница, синът й и двете кучета мълчаливо гледаха как сребристата машина изчезва в небето. Предстоеше им цяла година на чакане.
Георги беше работил за този момент цели девет години. Като микробиолог, се чувстваше победител най-после подписа договор с голяма немска корпорация, а от уважение му купиха билет в бизнес класата. Георги отпътува за Германия.
След десет часа пътуване, той щеше да пристигне на летище Франкфурт, но наум вече се виждаше на прага на българския си дом майка му, Деница, Мартин, приятелите и кучетата сякаш вече бяха част от миналото.
Деница беше седнала увита в одеяло и внезапно почувства колко празна бе станала къщата без него.
И двете кучета тригодишният Арго и малкият Ставето, който Деница веднъж намери на улицата, го усещаха. Арго легна до краката й и я гледаше втренчено в очите, а Ставето се сгуши плътно до нея, като че разбираше тъгата й. Мартин, затворил се в стаята си, мълчаливо преживяваше раздялата.
Тя си мислеше: Ще дойде лятната ваканция, ще си взема отпуска и ще отидем с майка му на село…
Баба Марийка, майката на Георги, живееше в другия край на града, но през уикендите идваше, оставаше да пренощува, помагаше и беше винаги до снаха си.
Гуляеха заедно с кучетата, водеха Мартин на театър, говореха за евентуалното преместване, разглеждаха документи и снимки.
През лятото всички отидоха на вилата работеха по двора, разхождаха се из гората, къпеха се в реката. Кучетата се наслаждаваха на простора и рядко се отделяха от семейството.
Деница се върна на работа, а Георги се обаждаше все по-често разказваше колко му липсват, хвалеше Германия и беше сигурен, че ги чакат блестящи семейни времена.
През есента Георги обяви, че вече е намерил дом, платил е първата вноска и помоли Деница да продаде апартамента и да му преведе парите. За колата обаче тя отказа да чуе и дума да я продава. Георги искаше и баба Марийка да продаде вилата си средствата трябвало да стигнат, за да изплатят изцяло новия дом, без заем.
Апартаментът на Деница веднага си намери купувач, включително мебелите и старото пиано. Същият купувач взе и вилата на баба Марийка, а парите по договор отидоха по немската сметка на Георги.
В нощта преди преместването кучетата нервно обикаляха около куфарите, тихо скимтеха и гледаха стопанката си. За първи път Деница усети безпокойство, което повече не я напусна.
След преместването Георги звънеше все по-рядко работа, ангажименти. През зимата обаче дойде бедата в института, където работеше Деница, направиха съкращения, тя бе уволнена. Настъпи време на криза заплати и пенсии се бавеха, а намирането на нова работа беше почти невъзможно.
Арго започна да слабее храната не достигаше. Баба Марийка предложи да мие чинии в заведението, откъдето можеше да взима остатъци за кучетата, но Деница настоя сама да се справя. Постепенно нещата започнаха да се оправят Арго си възстанови килограмите и я чакаше вечер пред входа, готов да носи тежките торби.
После Деница си счупи ръката докато пренасяше казан в кухнята на бистрото, а баба Марийка внезапно се почувства зле сърцето й не издържа. На Мартин трябваше ново яке. Деница се обади на Георги.
Той й отговори студено, че след покупката на къщата пари вече нямал, но ще опита да изпрати нещо.
Деница се разплака, а баба Марийка я утешаваше, галеше я по рамото и й шепнеше:
Не се тревожи, мило дете. Ще се справим.
Дори и кучетата я прегърнаха с поглед, сякаш разбираха.
След няколко дни дойдоха триста лева. Изчезнаха веднага за лекарства, храна и яке за Мартин.
Деница опакова норковото палто и златните бижута, които й бяха останали, и ги занесе в заложната къща, знаейки, че никога няма да си ги върне. С колата докара чували с храна за животните и продукти за вкъщи.
Пари повече нямаше.
Ще почна да карам такси, призна тя на баба Марийка.
Старицата извика от уплаха и collapse, но Деница бе непреклонна. Арго подскочи на задната седалка, легна кротко, като че разбираше сега вече трябваше да са заедно.
Нощната работа се оказа по-печеливша, отколкото очакваше само за една смяна Деница изкара повече отколкото за месец на старата работа.
На следващата вечер отново излезе по улиците. Там я спря уважаван господин бившият й началник. Той бе шокиран от положението й и каза, че цяла седмица я търси отварял някакво неправителствено сдружение и искал Деница като професионалист. Остави й визитката и предложение за работа.
Тя се прибра почти щастлива. Арго, чут гласът й, весело размахваше опашка.
По пътя забеляза самотен мъж. До квартал Лозенец. Не е далеч, каза той. Съгласи се, надявайки се на приличен бакшиш.
Щом пристигнаха, пасажерът отвори вратата, бръкна в джоба на якето… и вместо портфейл, извади нож.
Секунди по-късно нощта се разцепи от остър писък Арго, залаял, вече висеше на гърба на нападателя и се беше впил със зъби. Мъжът ожесточено размахваше ножа, но тежката кучешка лапа му попречи да се измъкне.
В този миг Арго прихвана ръката с ножа, въпреки че острието му разцепи муцуната. Като видя кръв по козината на вярното куче, Деница, забравяйки за счупената си ръка, го удари с гипса по главата.
Мъжът се стовари от колата заедно с кучето. Едва успя да оттегли разгневения Арго, Деница потегли светкавично.
Ставето тази нощ не докосна храната само чакаше до вратата. Тихомълком, за да не тревожи близките, Деница проми и превърза разкъсвания на Арго, нахрани го и едва тогава заспа изморена на дивана, прегърнала своя пазач. Малкият Ставето легна плътно до нея и със затворени очи си сложи главичката върху крака й.
От този момент нататък, не им се наложи никога повече да броят стотинките. Когато Деница я повишиха, тя си купи нова кола.
Георги се появяваше все по-рядко обаждаше се само за по-големите празници с все по-нови оправдания за работата си. След пет години баба Марийка си отиде не издържа сърцето. На погребението, единственият й син не присъства и помощ не изпрати. Преди да умре, старицата прехвърли апартамента на Деница.
След няколко месеца телефонът внезапно позвъни. Кучетата се втурнаха към вратата. Мартин отвори и видя стилно облечен мъж със скъпа чанта, сияещ с фалшива усмивка и протегнати за прегръдка ръце.
Е, синко, посрещни баща си! произнесе той театрално.
Аз имам само един извод баща ми не съм виждал, а предател не искам да виждам! отсече твърдо тийнейджърът. Повикай мама!
Деница се появи. Зад нея стояха като стражи Арго и Ставето.
Какво искаш сега? Почакай… тя отвори дамската си чанта, извади две столевови банкноти и ги хвърли с презрение в лицето му. Ето, върнахме си дълга, за разлика от теб. Предател!
Този апартамент е бил на майка ми, това ми е наследство! Махайте се веднага! Георги забрави любезния си облик и размаха куфарчето като оръжие.
Но Арго с един скок го събори, прегриз смъкна ръкава на скъпото палто и тракашe със зъби точно до носа му, показвайки, че го чака само една грешна стъпка. Ставето също не остана назад сграбчи другия ръкав и започна да го дъвче със злобно ръмжене.
Арго! Арги, хлапе! Та нали ме помниш, аз съм ти господаря хленчеше Георги, опитвайки се поне с думи да се измъкне.
В отговор Арго разкъса и другия ръкав.
Деница, без да каже нищо повече, прибра кучетата и затвори вратата завинаги.
P.S. Георги Николов така и никога не прочете тези редове. През август 1998 година неочаквано почина от инфаркт, така и не дочакал раждането на своето дете в Германия. Погребан е на православното гробище в Берлин. Никой от България не дойде да се сбогува с него.
