Ами, защо не ме питаш какво искам за вечеря? попита Кирил Георгиев, докато се качваше в автобуса за работа. Или ти вече ти е безразлично?
Мислех да ти сготвя нещо по моя преценка, отговори без особен ентусиазъм Ружа Петрова. Ако обаче не ти е удобно, мога да се спрям на конкретно ястие.
Не е въпросът, каза Кирил. Тук няма искаш или не искаш. Самото факт дали ти е трудно да попиташ, ме интересува. Не ти ли е любопитно?
Честно казано, не е, призна Ружа. Много ми е безразлично. Какво толкова интересно има в това?
Ааа, разбира се! възкликна той, с нотка ирония. Досега ти ме питаше, сега не. Значи преди беше интересно!
Ружа се замисли.
Аха, помисли си Ружа. Наистина, преди ме питаше. Сега се е получило малко неудобно. Трябва да го попитам, иначе ще се задръсти.
Какво искаш за вечеря? попита тя.
Кирил се усмихна леко.
Както винаги, помисли си той. Не ще се превръна в педант. Семейният живот е сложна игра, базирана на компромиси и малки отстъпки. Ще бъда мил и спокойен съпруг, не някой тиранин. Трябва да умеем да прощаваме. Иначе как ще останем хора в истински смисъл?
Добре, каза той, с леко надуто гласче, искам котлети.
Какви котлети? попита Ружа. Свински, телешки, агнешки? Или да ти направя рибени?
Каквито и да са, само да не са рибени! избухна Кирил. Какво, се шегуваш? Знаеш, че от малък мразя рибени котлети.
Ружа помисли, че отново се е объркала. Какво става с мен днес? Разсеяна съм. Той ми повтори колко се задушвал с рибени котлети в детската градина. Тъй като вече се умори от тези истории, реши да се измъкне от клопката, иначе ще продължи да ми припомня рибеното си детство цялата седмица. Също така, не забравяйте, че от малък мрази киселото желе.
Какъв гарнитура желаеш? попита тя. Картоф, макарони, ориз? Или може би гречка?
Пържете картофите, каза Кирил. Само ги запържи, не ги задушавай, за да има коричка.
Разбира се, скъпи, потвърди Ружа. Ще ги запържа с коричка, не се тревожи.
Аз съм спокоен, подчерта той. Няма защо да се тревожиш, а ти трябва.
Кирил се замисли: Защо трябваше да кажа това? Исках да покажа надмъна си, но се натъкнах в грубост. Какво ми липсва, за да се издигна в истински човек?
Ако ти не е трудно, мило, добави той с мек глас, за да смекчи ситуацията, направи салата с домати и краставици.
Разбира се, скъпа, отвърна Ружа нежно. Ще го свърша.
С чесън и копър, напомни Кирил.
С чесън и копър, повтори тя и се усмихна.
И със сметана.
Със сметана.
И картофите с копър, добави той, и с лук.
Ще е както желаеш, любимко, каза Ружа.
С доброжелателен поздрав към съпругата, Кирил излезе от апартамента. По пътя към работата си събираше мисли как нещо се е променило в Ружа, но не успяваше да схване какво. На работа той изглеждаше разсеян, целият ден мислейки за странното поведение на жена си.
Добре, успокояваше се той сами си, вечерта ще поговорим сериозно и ще разберем какво съм направил, за да я обидя. Трябва да оправим нещата, докато е още време.
Седеше в офиса, безучастно минаваше вилица през котлетите, картофите и салатата, докато гледаше жена си, която весело яде пържена пиле, полята с доматен сос и захапваше големи парчета. Усмихваше се и мигаше към него.
Слушай, каза Кирил, не разбирам. Защо яеш пиле, а не котлети?
Исках пиле за вечеря, отговори Ружа. Когато говореше за котлети, помислих, че не искам ги, а само пържено пиле с доматен сос. Пипнах го с чесън, а ароматът беше невероятен. Нещо ли ти не харесва?
Не, но започна той, малко разочарован. Мислех, че и двамата ще ядем котлети.
Ружа помисли: Той си представяше, че ям неговите скъри котлети. Как е дошъл до това?
Съжалявам, каза тя, като продължи да похапва пиле. Исках всичко да е добре. Яж как ти харесва, а аз ще ям как ми е вкуса. Страхотно, нали?
Забавно, отвърна тихо Кирил. Може ли и аз да получа парче пиле? Гледам те, как го ядеш, и също се натежи.
Не, заяви тя. Пилето е за мен. Котлетите са за теб, както и салатата с домати, краставици, чесън и сметана. А пържените картофи са съвсем твои. Приятен апетит.
Но още имаш една цялава пилешка ножка, намеси се той. Ще споделя котлетите с теб.
Тази е моя, каза Ружа. Пилешка ножка за двама. Котлетите не искам, яж своите.
Кирил яде котлети и завижда, докато Ружа бързо поглъща втората пилешка ножка. Той не успява да отведе очите от нея, а котлетите засягат гърлото му.
Пилешкото е малко препържено, сподели Ружа. Коричката е хрупкава. Ако само знаеше колко е вкусно.
Представям си, тихо отговори той, усмихвайки се на последната котлета.
На сутринта, докато се качваше към работа, той погледна жена си.
Какво искаш за вечеря, скъпа? попита Ружа.
Пилешко, отговори твърдо Кирил. Сънувам го цяла нощ. Приготви го както ти го правиш, без гарнитура, само с доматен сос.
Добре, съкровище, каза тя.
По време на вечеря, Кирил яде пилешко без апетит, защото Ружа пред него сметеше агнешко рагу.
Колкото по-горещо, толкова по-вкусно, съобщи тя радостно. Обичам агнешко от детството.
През цялата седмица, вечерите му се превръщат в кулинарни изненади от Ружа. Вчера тя го изненада с пържена кефал.
И аз искам кефал, възкликна Кирил.
Защо не ми казваш сутрин? попита тя изненада. Приготвях ти котлети.
Как да знам, че искам кефал? отвърна той. Поне дай подсказка.
Все още не знам какво ще искам вечерта, признала Ружа.
Дай ми малко кефал, помоли той.
Не, отговори стриктно. Какво ще ям аз? Твоите котлети? Не, благодаря.
Следващата сутрин, изпращайки го на работа, Ружа попита какво иска той за вечеря. Кирил вмъкна глава и отказа.
Не, каза той. Не ще имаш повече нищо, скъпа. Достатъчно се наиграе с мен. Приготви за себе си, а за мен колкото можеш.
От онзи ден Кирил никога повече не казваше на съпругата си какво иска за вечеря.
