Ще съжаляваш за това! Няма да стъпя и на километър от внуците! заплашваше свекървата на Олга, без да подозира, че Таня чува всяка дума. Двойката отстоя правото си на живот без намеса.
Дъщерята на Таня се омъжи преди няколко години. Да купят на младите апартамент родителите не можеха, а да живеят с някого от тях двойката категорично отказа.
Е, отделно, значи отделно, живейте, кой ви спира? съгласиха се родителите.
Така че, веднага след сватбата, Оля и Павлик наеха апартамент.
Мина време, и Оля, цяла в сълзи, притича при майка си. Оказа се, че свекървата започнала редовно да идва на гости при тях.
Идва, наготви, почисти, изпече дрехите.
И какво не ти харесва? чуди се Таня. Живи си и се радвай, че ти помагат.
Не ми трябва такава помощ! дъщерята продължаваше да хлипа и да търка сълзите с юмрук. Тя не го прави просто така! После се издразва на Павлик, че аз нищо не мога, това не правя, онова не забелязвам, и като цяло стока за домакиня!
А с мъжа си говорила ли си? попита Таня.
И какъв е смисълът? Разбира се, оплаквах се! А той отговаря: Тя ми е майка, иска да е по-добре. Да не би да ми предлагаш да говоря и със свекървата? Не-е! Аз напротив не противореча, съгласявам се с всичко, за да не развалям отношенията.
Това е правилно, да спориш със свекървата само си навреждаш. Повярвай ми, аз съм си изживяла. подкрепи я майката.
Но сълзите са сълзи, а нещо трябваше да се направи. Таня се замисли, после се усмихна и весело каза:
Добре, Оличка, стига реве. Мисля, че знам как да ти помогна.
И започна Таня да идва често при тях, също като свекървата. Оля звънне, а тя ей там! Обясни посещенията си много просто: де, сватката й е трудно да води домакинство на два дома, защо да не помогне на добрата жена? Освен това, грешката е нейна, разбрала ли, че е отгледала дъщеря си лоша домакиня.
И започна шегата! Открито да се подиграва на дъщеря си, Таня не допусна, а истински поводи за забележка просто нямаше: апартаментът блестеше от чистота, хладилникът пълен, нито пране, нито гладене. Идеално!
Сватката от упоритост продължаваше да идва, макар че се виждаше, че присъствието на Таня й пречи страшно. Надуваше се, но идваше.
После стана още по-забавно. Павлик започна да се возмущава, че, де, тъщата нещо много зачестила. На което Оля, научена от Таня, отвръщаше: Ами и моята майка иска да е по-добре. Вижда, че на твоята майка й е тежко, ето, помага.
Зетят се оказа човек не глупав комфортът си го обичаше. Разбра, че майка му ще е в къщи само в комплект с тъщата. И скоро помоли и двете майки да си ходят, де, мерси, скъпи, но ще се оправят сами. А те да идват на гости по празници и при покана.
Свекървата после дълго се ядосва. Преди да си тръгне за последно, дори заплаши Оля (изчака сина да го няма):
Ще съжаляваш за това! Няма да стъпя и на километър от внуците!
Не знаеше, горкичката, че Таня беше в съседната стая
