Какво може да е по-ценно от левовете?
Мирослава Иванова и Димитър Петров съжителстват почти десет години, а в къщата им живеят две малки дъгови малки, но непредсказуеми мънички чудеса, които се променят според настроението им. Мирослава работи в детска градина, Димитър в завод за метални кутии. Парите им се топят като сняг в пролетта почти цялата заплата изтича към кредитните задължения, а за ежедневието им почти нищо не остава.
Мира, какво ще кажеш за рождения ти ден? Да го отпразнуваме? Поне една година мина, а казва Димитър, обичащ съпругата си и желаещ да запомни нейния тридесетиден юбилей. Но парите им липсват, както и самият мир в къщата, затова Мирослава се намесва:
И какво ще сервираме на гостите? Сухари и студена водичка от кран?
Защо толкова бурно? Не е задължително да правим луксозен бал. Може да купим торта, бонбони и да си пием чай. Да поканим родителите и няколко близки роднини. А брат ти, Бойко, скоро ще се върне от столицата.
Точно така, той спомена, че в края на месеца ще кацне и ще остане за кратко. Но не ми се иска да го каня.
Защо? Той е бизнесмен, може би ще ни поднесе подарък. А ако не, поне ще имаме цялото семейство заедно.
Не знам. Трябва да помисля, Мирослава и сама жадеше за малко от тази магия. Непрестанната работа с децата и безкрайната липса на левове я изтощаваха.
След дълго съзерцание, Мирослава реши да покани роднините за чай. Тя ги позвъна и ги покани да дойдат в края на месеца, а също така се свърза с брат си. Бойко живееше от години в София, голям мегаполис, където управляваше огромна строителна фирма. Нямаше семейство, работа му поглъщаше цялото време и не му оставаше място за запознанства.
Успехът му в София се издигна като ракета веднага след като се установи в столицата. Големите левове и клатещата се слава промениха характера му стана надут и заздрив. Постоянно се подиграваше на роднините, наричайки ги бедни неудачници.
Това поведение разтърси Мирослава, и тя започна да намалява контакта с брата си.
Ще дойдеш ли на рождения ми ден? не искаше тя да кани брат си, а майка й със сигурност нямаше да го одобри.
Разбира се! вика Бойко, когато чу за семейното събиране. Къде ще го празнуваме?
В ресторант? Не, ще останем у дома, ще пием чай и ще си поговорим.
О, ясно, се усмихна той. Забравих за вашата финансова ситуация. Добре, ще помисля.
В края на краищата, на чая се появиха почти всички, които Мирослава позвъна, но Бойко не се появи. Той прилетя от София, но не стъпи в къщата на сестра си.
Ти познаваш брат си. Той очакваше ресторант, а не вашето кътово. Но той ти подари подарък! каза Надежда Петрова, майка на Мирослава и Бойко, подавайки ѝ малка кутия.
Какво е това? удиви се Мирослава.
Не знам. Не ми каза.
Когато отвори кутията, откри стара фигурка, почти безцветна.
Какво да правя с тази безполезна вещ? попита тя, разочарована.
Не знам, отвърна Надежда, очаквайки по-ценен подарък от богатия си син, но след като видя безполезната вещ, се разочара и ѝ каза: Обади се на него и му благодарни.
След като братът не се появи и изпрати безполезната фигурка чрез майка си, Мирослава се отказа да говори с него. Въпреки това, в края на вечерта Бойко позвъни:
Не дойдох, защото имах по-важни неща, отколкото чай.
Тогава и подаръкът не беше нужен. Щях го да задържа за себе си.
Безполезна вещ?! се засмя иронично Бойко. Явно не разбраеш цената на луксозните неща. Тази фигурка е антика, струва доста пари. Друзете ми я подари. Тя не пасваше в моя съвременен апартамент, затова се отървах от нея така.
Какво предлагаш да правя с нея? попита Мирослава, но радостта от скъпия подарък не я докосна. Той я възприё като плевка в душата.
Постави я на комода, нека те радва. Ще е напомняне за пари, които никога няма да спечелиш, се засмя Бойко, почти готов да сложи трубата, но изрече: Не смей да я продаваш! Всеки месец снимай я и изпращай доклад. Не ще ти позволя да се обогатяваш за сметка ми!
Тези думи шокираха Мирослава. Тя знаеше, че брат й е арогантен, но такава надменност беше непозната.
Тя не започна да изпраща снимки, но майка ѝ, Надежда, поеха ролята на тайния фотограф. Тя не искаше децата си открито да се карат, затова тихо заснемаше фигурката и я пращаше.
Месеци след рождения ден, семейството на Мирослава се озова в дълбока финансова пропаст. Димитър остана без работа, а дълговете се натрупаха като плевели.
Не се тревожи, ще намеря работа, уверяваше Димитър, но успяваше да успокои малко.
Ще ни изчерпа всичко, размишляваше Мирослава, гледайки античната фигурка. Може би да я продадем? Тя струва доста левове. Достатъчно за първите разходи, а след това ще намериш ново място.
Но Бойко каза да не я продаваме
И какво ще правим, да живеем на улицата? Ако не намерим пари скоро, къде ще поставим тази фигурка?
Димитър не се противопостави. Той знаеше, че подаръкът е на Мирослава и тя сама решава какво да прави с него.
Така тя сключи сделка с антикварен магазин и получи прилични пари. Дълговете изчезнаха, а двойката успя да диша от облекчение. Скоро Димитър намери работа и животът им се успокои.
Но радостта не продължи дълго. След месец, Надежда спря да изпраща снимки на фигурката на брат си. Тя реши да не казва, че село продаде подаръка, измишлявайки извинения. Бойко, обаче, не беше наивен усещаше, че нещо не е наред. Прибил се в родния си град под предлог за бизнес, реши лично да провери дали античната фигурка е още на място. Оказа се, че иска да я вземе обратно. Защо така странно постъпи, остана загадка за семейството.
Как върви моят подарък? Стои ли на комода и ви радва? изпревари Бойко без предупреждение.
Ем се замръщи Мирослава, изненадана от внезапното му присъствие, и, без да лъже, отговори: Твоят подарък вече радва други ценители на изкуството.
Какво? не улови Бойко. Какво искаш да кажеш?
Препродадох фигурката, прошепна тя. Имахме огромни дългове и не имаше друг изход.
Препродаде за дългове?! очите му се напълниха с ярост. Забранявам ти да продаваш подаръка! Защо ме не послуша? Кой ти даде правото?
Всъщност ти ми даде правото, когато я предаде през мама, отвърна тя.
Не! вика Бойко. Казах, че фигурката трябва да остане вкъщи!
Спри с тези глупости! крачеше Мирослава, недоволна от надменния си брат. Какво да правя с тази скъпа безполезност? Тя стоеше безполезно на рафта месеци наред. Ако не я бяхме продали, щяхме да живеем на улицата. Разбираш ли?
Не ме интересува вашата финансова ситуация! Справете се сами! изрече той.
Е, така се справихме! отвърна Мирослава.
За моя сметка?! извика Бойко. Никой не те принуждаваше да правиш този подарък. Искаше да ме опозориш с безполезна вещ, но не успя! Аз сама решавам какво да правя със своето имущество. Ако ме упрекваш отново за продажбата, ще те изгоня от къщата!
Изгоня? изрева той. Аз ще напусна вашето помещение! Затвърдих се, че ще се провалиш, защото никога няма да спазиш обещание! Няма повече крака за мен в този дом!
Това беше последната дума, която Бойко прошепна към сестра си. Богатият бизнесмен остана гневен, очакваше да се надсмее над роднината, но се оказа, че тя използва неговата подлост.
Когато братът напусна апартамента, Мирослава усети облегчение, като се освободи от страхa от скъпата безполезна вещ. Продажбата на античната фигурка реши почти всички финансови проблеми това беше по-важно от всяко семейно недоразумение.
Надежда Петрова се разстрои, когато разбра, че децата й се карат. Тя обичаше и двете си деца еднакво и се стремеше да се дръжи далеч от конфликти. Но и на Мирослава, и на Бойко имаше своите животи, които продължаваха без взаимни притеснения.
