**ДНЕВНИК**
САМО ДИШАЙ
О, Боже Къде си я намерил тая? Тежи цял център! Не те разбирам, Огнян. Направо КАРУЦА! Какво си намерил в нея? Мамо, кажи му поне ти! Елица беше възмутена и не спираше да мрънка…
Стига вече, Елице, успокой се. Това е изборът на брат ти. Огнян ще живее с нея. Нека сам си преценява. Анна Георгиева го погледна с въпросен поглед.
Казахте ли си всичко? Е, добре. Аз ще се оженя за Таня. Освен това през есента ще имаме дете. Край на дебатите, скъпи жени. Огнян излезе от стаята.
…Огнян вече беше бил женен. За красавица. От този брак му остана дъщеря. Обичаше съпругата си до безпаметност. Но явно не беше по вкуса на тъщата. Тя направи всичко, за да развали този брак. Огнян се видя принуден да се изнесе.
По това време той беше тръгнал по лошия път. Пиеше безспирно, влизаше в караници, сменяше жените…
…Изневиделица се появи Таня. Запознаха се в обща компания. Тя веднага го забеляза. Симпатичен, висок, общителен. И с отличен хумор. Никой не можеше да я разсмее толкова бързо.
Таня преподаваше математика в училище. Живееше в къщата на родителите си. Беше на двадесет и четири, когато срещна Огнян.
Понякога се случва срещнеш човек и го обикнеш за цял живот. Без причина, просто така. Защото съществува. И разбираш, че той е твоята сродна душа. Сякаш го познаваш от хиляди години. И вече не си представяш живота без него. Така се случи с Таня.
Огнян през онази вечер дори не я забеляза. Първо, беше ужасно пиян. Второ, Таня изобщо не беше негов тип. Трето, той беше сложил кръст на семейния живот. Стига ми. Никога повече брак! казваше на приятелите си.
В компанията обаче имаше Емилия истинска чаровница. Огнян започна лека беседа с нея и дори я отведе настрани от всички. По-късно излязоха заедно през нощта, ръка за ръка.
…С Емилия беше страхотно. Огнян беше доволен от всичко в нея. Мъжете се обръщаха след нея и въздъхаха. Той я запозна със сестра си Елица.
Хубаво момиче, но не е за семейство заключи Елица.
Знам отвърна Огнян.
Емилия го напусна, избрала друг. Огнян не страдаше. Разбираше, че не са си паснали. Отпусна я без съжаление.
…Таня чакаше своя момент. Огнян беше свободен време беше да действа. Тя го покани на среща. Той не веднага, но се съгласи.
Заведе го у дома си, запозна го с родителите си. На баща ѝ и майка ѝ момчето им хареса много.
И всичко започна…
Огнян беше обгрнат с грижа и внимание денонощно. Таня порхтяше около него като пеперуда. Всичките му капризи се изпълняваха мигновено.
След половин година Огнян реши да разкаже на майка си и сестра си за бъдещата си съпруга.
Обичаш ли я, Огнянче? попита майка му.
Не. Някога обичах… Ти знаеш, мамо. Болката е голяма. Достатъчно е, че Таня ме обича безпаметно. Огнян се замисли.
Тежко ще ти е, синко, с необичана жена под един покрив. Ще свикнеш ли? Анна Георгиева сбърка сълза.
Ще видим отвърна той уклончиво.
…Сватбата премина в дома на булката.
Живейте, обичайте се, карамвайте се, но веднага се помирявайте поздрави ги тъщата.
…Карали се, не се помирявали. Огнян започна да пие. Върна се при родителите си. Анна Георгиева поклати глава, но не пророни дума.
Таня притича същия ден:
Какво си направил, Огнян? Върни се! Няма да те дам на никого!
Той се върна.
…Роди се син.
Загрижености… Живятът се завъртя…
Огнян все повече се привързваше към това топло семейство. Свекъър и свекърва го обикнаха цяло сърце. Най-доброто парче за Огнянче.
Ако се прибираше уморен от работа, всички ходеха на пръсти. Трябва му почивка.
Подаръци не липсваха…
Той никога не обиждаше родителите на Таня. Уважаваше ги. Пое цялата домакинска работа.
Таня винаги я наричаше Танюшка.
Сина си обожаваше.
…Изминаха двадесет и пет години заедно. Като един ден…
Родителите остаряха. Често бяха болни. Прекарваха дни и нощи в поликлиниката.
Огнянче, може би и ти да отидеш на преглед? предлагаше Таня.
Както кажеш, Танюшка… отговаряше той.
…Винак
