**Неочаквана сватба**
Лятото беше изключително горещо, и Мария си ходеше по жилището само по бански. А защо да се срамува? Живееше сама, значи когато иска, тогава и се съблича. Освен това, най-после настъпи дългоочакваният отпуск, а ако и двете й приятелки успеят да измолят от шефа поне седмица на своя сметка, ще тръгнат веднага към морето.
Една сутрин Мария влезе в кухнята да запали чайника, когато усети нячий поглед. Погледна към срещуположната сграда, на около двайсетина метра, и забеляза средновъзрастен мъж, който я наблюдаваше с интерес от балкона си. Въпреки че не беше гола, все пак се прикри с кърпа. От този ден всичко започна непознатият следваше всяка нейна стъпка. Край на свободата! Сега трябваше да носи халат в тази жега, а в кухнята й нямаше климатик.
Веднъж излезе навън и вдигна поглед към петия етаж. Мъжът беше на обичайното си място. Мария махна с ръка, като го покани да слезе. Той посочи себе си аз ли? Тя кимна. Кой друг?
Слезе бързо пълен, къдравокос, но с прилична плешинка на темято.
Ех, тип! помисли си тя. Още по-зле изглежда, отколкото през прозореца.
Здравей. Той леко наведе глава и се усмихна.
Здрасти. отвърна тя. Защо ме гледаш?
Вече на ти сме? обърка се от прякостта й и каза първото, което му дойде на ум.
След като си ме видял по бански, сега трябва да се ожениш за мен.
Аз не съм против. отговори той спокойно.
Кога подаваме документите? продължи да му се подиграва.
Сега. Паспортът ми е в мен. потупа джоба на жилетката и я погледна внимателно. Мария провери ситенето си.
И моят е тук.
Значи тръгваме?
Тръгваме. кръсти ръце.
Какво правя? запита се тя в таксито, но не се върна, и документите бяха подадени. Едва в общината разбраха как се казват. Той Иван. Иван Петров Димитров.
Къде продължаваме? Жалко, че колата ми е в сервиза, но не си помислих
Никъде. Връщаме се у дома И не ме гледай така няма да има цветя и подаръци. След подписването започваме реално да живеем като семейство.
За какво ти е този? възмущаваха се приятелките й, когато Мария им съобщи за предстоящата сватба след месец. Напълняла ли си?
Е, какво толкова, винаги може да си върнем документите.
А мисли ли си за него? Ще страда.
Това е негов проблем. Да не гледа чужди жени.
Ти си свободна, не чужда. Марийке, ти дори не го харесваш!
А ти защо се ожени за твоя?
Защото го обичах.
А сега?
Сега го мразя.
Ето, и аз не го обичам сега, но после може и да не мога да живея без него.
Иван продължаваше да я наблюдава, изненадан от странното й поведение. Макар че и той не беше по-добър. Непозната жена, а той готов да отиде с нея на края на света. Само защото беше красива. Забеляза и, че Мария, знаейки, че я следи, вече не се мотае толкова по кухнята. Той се криеше зад пердетата, но продължаваше да гледа. И не напразно.
Един ден я видя с огромен куфар. Бързо изчезна с него зад ъгъла.
Ето защо не ме пуска в жилището иска да се поразходи преди сватбата. Добре, ще видя дали си заслужава.
Бързо се облече, натъпка пари в джоба и тръгна към летището. Забеляза я веднага стояше с двете приятелки. Качиха се на полет, а той взе билет за същия курорт Слънчев бряг, но с по-късен час.
Къде по дяволите ще я намеря? Има хиляди места, където може да са се настанили мислеше си Иван, седейки на плажа.
Защо изобщо дойдох?
Изведнъж забеляза познат бански. Илюзия ли? Не Мария.
Ето късмет! зарадва се той.
Момичетата пиеха бяло вино на плажа, без и помен от внимание. Мария дори не подозираше, че бъдещият й съпруг знае къде е.
Разбра в кой хотел са настанени и се засели там без проблем. Наблюдаваше я удобно, докато тя нямаше представа. Стана ясно, че просто се забавлява, но без мъжки присъствия и той беше доволен. Докато един ден не се срещнаха случайно на улицата. Тя, помнейки, че най-добрата защита е нападението, изкрещя:
Ето как се подготвяме за сватбата разхождаме се по плажа?
А ти не си в командировка тук.
Видях, че те няма, и реших да си почина.
А аз видях как бягаш с куфар и тръгнах след теб.
Пфф Следиш ли ме?
Да ти е зор. Просто си почивам преди женитбата.
И аз. Бил ли си женен?
Да.
Деца?
Няма. А ти?
Разведена съм. И аз нямам. Жениш ли се за мен от яд? Защото дори не възрази.
Не, не от яд. Но съдейки по външността ми, ти сигурно го правиш.
И аз не.
Тогава защо?
Омръзна ми само красивите, само атлети. А слабо ли е да опитам с обикновен
Автокранов шофьор.
Да, автокранов шофьор. Между другото, как е крана без теб, не му ли е скучно?
В пенсия съм.
Как???
Работех в горещ цех. Пенсионирах се на 45.
Слава Богу. Аз си мислех На мен са ми само 38.
Мария, никога няма да съжаляваш, че се омъжи за обикновен автокраджия.
Дано.
Минаха десет години.
Помниш ли как се запознахме? попита Мария, прегръщайки съпруга си.
Разбира се! засмя се Иван.
По-тихо, ще събудиш синовете ни.
Обещах ти, че няма да съжаляваш. Забравих да те питам изпълних ли го?
Дори го надмина. Приятелките ми пукат от завист.
Е, те си търсят любими
И правят така. При нас нещата не са както при хората.
И? Стига да сме щастливи. Това е важното.
