— Щом съм враг на майка ти, нека си живее както иска! Аз вече няма да й слугувам!

Ако съм враг на майка ти, нека живее както си иска. Аз повече няма да й служа!

Цветана винаги се опитваше да се владее, когато ставаше дума за Валентина Димитрова. Свекърва й идваше в апартамента по два-три пъти седмично, и всяко посещение беше истинско изпитание. Септемврийските дни ставаха все по-къси, а настроението на Цветана все по-мрачно.

Валентина Димитрова обожаваше да организира трапези. Идваше с пълни чанти храна, завземаше кухнята и започваше да готви за цяла рота. Винаги канеше съседки, познати, а понякога и напълно непознати хора.

Ето това наричам гостоприемство! обявяваше свекървата, подреждайки чиниите. Не като някои, които дори чай не могат да заварят както трябва.

Цветана стискаше зъби и продължаваше да реже хляба. Валентина Димитрова никога не говореше директно, но всички разбираха за кого става дума.

На масата свекървата се превръщаше в истинска разказвачка. Очите й светваха, гласът ставаше торжествен, и започваше представлението.

А племенницата на брата ми има снаха чисто злато! Валентина Димитрова драматично плесваше с ръце. Радка е такава майсторица! Да видиш какво избродира! Истински картини! И плете, и шие, и в градината й всичко е перфектно. Консервира краставички, вари компоти. Къщата й пълна чанта!

Гостите кимваха одобрително, а Цветана чувстваше как кръвта й притича към бузите. Мъжът й, Георги, седеше до нея, загледан в телефона, сякаш нищо не се случваше.

И Елица, снахата на братовчед ми, също е чудесна, продължаваше Валентина Димитрова. Такава кротка, смирена. Никога не възразява. Свекървата й се чувства като зад каменна стена. Помага й във всичко, съветва се за всяко нещо. Ето какво наричам възпитание!

Една от съседките се обърна към Цветана:

А Вие какво можете да правите?

Цветана отвори уста, но Валентина Димитрова бързо пое думата:

Ох, какво да питате! гласът й звучеше с леко присмех. Цветанка е модерно момиче. Работи в офис, зад компютър. Няма време за ръкоделие или домакинство. Тя е свикнала всичко да й се върши.

Аз съм мениджър в търговска фирма, опита се да обясни Цветана.

Да, мениджър, кимна свекървата с разбиращо изражение. А вкъщи кой върши всичко? Горкият ми Георги след работа трябва да готви и да чисти. Нашата изнежена снаха.

Цветана стисна зъби толкова силно, че я заболя челюстта. Георги продължаваше да гледа екрана, сякаш разговорът изобщо не го засягаше.

След черкова подобна вечеря, когато гостите се разотидоха, а чиниите бяха измити, Валентина Димитрова се приближи с медка усмивка.

Цветанке, скъпа, може ли утре да ме заведеш в поликлиниката? гласът й звучеше като молба за огромна услуга. Трябва да взема изследвания, а на самата ми е страх.

Разбира се, Валентина

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

six + three =

— Щом съм враг на майка ти, нека си живее както иска! Аз вече няма да й слугувам!
Mama vravela, že otec ma nikdy nepotreboval, no túžba ho nájsť ma prenasledovala – a ja som to dokázala!