Всеки ден кучето не откъсваше поглед от една и съща решетка за бури. Сякаш пазеше нещо Но когато тайната се разкри, хората не можеха да повярват на очите си.
Наскоро се бях преместила в този квартал и всичко наблюдавах с интерес. Но поведението на този златист ретривър не ми даваше покой: с часове седеше до шахтата, нервно стенеше или изведнъж лаеше, гледайки надолу.
Един ден се връщах от месарницата с торба пълна със скара. Кучето беше отново там неподвижно, будно. Извадих от торбата една кост и му я подадох. Но вместо да я погълне жадно, кучето грабна костта и безшумно се отдръпна.
Любопитството ме надви и тръгнах след него. След няколко крачки то подскочи до решетката и внимателно пъхна костта между прътите право надолу. Сърцето ми престана: на кого я даваше?
Наведох се, за да видя какво има там Отначало си помислих, че е просто: вероятно неговото кученце е попаднало в капан, а то се опитва да го спаси.
Но в следващата секунда сърцето ми спря онова, което видях през решетката, беше невероятно. Дъхът ми спря, краката ми се подкосиха. Гледка, която не може да се забрави Изкрещях толкова силно, че гласът ми ехтя в ушите ми.
Първоначално от устата ми излизаха само хрипливи звуци, но после намерих сили и извиках още по-силно, молещки за помощ.
Хора от близките магазини и къщи се отзоваха и скоро се събра мала тълпа.
Когато най-накрая вдигнаха решетката и осветиха вътрешноста с фенерче, всички онемеха. Там, притиснат до стената, седеше момче бледо, изтощено, но живо.
Беше се скрил на тесен перваз, далеч от водата, която шумеше в дълбочината. По изражението му беше ясно, че е прекарал там повече от един ден и силите го напускаха.
Мъжете внимателно слизаха надолу и след няколко минути момчето бе изкарано на повърхността. Беше почти в безсъзнание, но очите му се отвориха изпълнени със страх и слаба надежда. Тълпата замлъкна, а после последваха радостни викове.
Стоях там с треперещи ръце, не отдръпвайки поглед от кучето, което, размахвайки опашка, гледаше спасеното момче. То не се предаде, призовавайки нас към опасността и спасявайки живота.
