Втората младост
Мария и Ивайло живееха заедно двадет и шест години. Запознаха се в Университета Св. Климент Охридски, след дипломиране се ожениха, а две години по-късно им се роди синът Петко. Както всяка друга българска семейна приказка обичайно, спокойно, без излишни вълнения.
Синът израсна, взе си жена и се премести в София, където започна работа в ITкомпания. След като Петко напусна дома, Мария и Ивайло се озоваха в тишина, в която вече нямаше нищо за какво да се говорят. Познаваха се от глава до пети пръст, разбираха се с поглед, с едно кимање на устните но споделянето им изчезна.
Когато Мария започна да работи след университета, в колектива им имаше една жена на около четиридесет и пет години. На Мария й се струваше старче, въпреки че беше в разцвета на младостта. През зимните отпуски жената се връщаше в офиса със златисто загорено лице, а късата, светло руса прическа подчертаваше тъмния й тен.
Слънчевият кът ли е, май, шепна младата колежка към Мария.
Един ден, недоволна, Мария я попита къде успява да се загорее толкова добре.
С Ивайло сме се отпуснали в Боровския курорт, отвърна жената.
На вашата възраст? вдигна вежди Мария.
Жената се разсмя със звук, който разцепи мрака на офиса.
На каква възраст? На 45, както и ти! Ще живееш дотамин, когато стигнеш на моите години, и ще разбереш, че истинската младост е зряла, а не глупава. Запомни, момиче, скуката е най-големият враг на брака. Всички романи, разводи плод на скука. Когато децата пораснат, идва тихоспокойно ежедневие, а мъжете започват да се чудят къде да изразходват неизчерпаемата си енергия. Някои пият, други търсят нови усещания както се казва, търсят жена.
Бях млада, мислех, че ако мъжът се измори от работа, няма нищо лошо в това да се отпусне пред телевизора, без вино. А сама се минавах като електрически прах в къщата. И изведнъж Ивайло казва, че обича друга, че с мен му е скучно, и си отива. Представи си!
Когато се омъжих отново, поведох се по различен начин. Накара Ивайло да помага у дома, уикендите ни бяха пълни с пътувания в планините, каране на ски в Рила. Не му оставях и секунда за диван. Днес живеем заедно, децата са възрастни и продължаваме да обикаляме България. Може би не е за всеки, но ти си изведи урок.
Мария запомни тези думи. Забеляза, как след ситна вечер Ивайло се втурва към дивана пред телевизора. Ставаше все потрудно да го изтегли навън. А преди това той обичаше походите, рафтинг по река Струма. Какви изненади му правеше за рождения ден!
Мария се опита да го разбужда купи билети за Националния Театър, за круиз по Дунава на трикапа Златното Коло. В театъра Ивайло дремаше, в къщи след парчета вино започваше да зева и се втурваше обратно към любимия си диван. На речните круизи той се жалеше на теснината на каютата. На ски се отказваше, а с увеличаващото се коремче ставаше все порезистентен към спорт.
След поредното предложение за кино Ивайло, гледайки я с тъги в очите, отвърна:
Къде ме водиш? Искам да се отпочина уикенда, да спя. Отиди с приятелките.
Когато започнаха съвместния им живот, Ивайло често излизаше с приятели в походи. Събраха група от съмишленици обичаха рафтинг по бързите течения, караха каяци по река Места. Ивайло свиреше на китара, пяше добре.
Мария никога не беше с него. Професионалните срокове, бременността, грижата за малкия Петко я държаха далече от планините.
Срамуваш се да го пуснеш? Ще намери приятелка с интереси там предупреди я майка й.
За да се измени, не е нужна планина. Можеш и тук. Доверявам се на Сашо отвърна Мария.
Тя му вярваше и чакаше да се върне от походите.
След време един от приятелите също се ожени, приключиха походите. Един уикенд Мария се приседна до Ивайло на дивана с фотоалбум. Първоначално без интерес, а после започна да разглежда снимките, спомени му се завъртяха.
Нямаш ли желание да се върнеш към младежките си години? попита тя.
Не, и с кого? Всички имат работа, внуци.
С мен. Никога не съм вървяла с вас по планинските пътеки. Покажи инициативата, покани бившите си приятели, може да се съгласят.
Какво, вече сме глупави, млади и безумни, а сега подигри се Ивайло.
Твърде умни станохме? подмина Мария саркастично. Тогава хайде в театъра уикенда, културно време, каза тя и затвори албума с облак прах.
Ивайло замисли. След вечеря каза:
Говорих с Тодор, обеща маршрут, палатките са готови. Рафт ще наемем в спортен клуб. Мария усети, как очите му се разпалиха.
Той за пръв път отново говореше за планина. Мария се притесни, но обеща да се подготви.
Ще е трудно за новак предупреди Ивайло. Реките, пороите, комарите, спане на земята без душ, без топла тоалетна, под храсти. Ще искаш да се върнеш вкъщи в първия ден.
Не ще се предам, обеща тя.
Той я погледна с усмивка и добави:
Ще ти купим екипировка, не на токчета, а на планински обувки.
В магазините Ивайло не я пускаше. Тя се ухащаше в купони и рокли, а той настояше за топли якета и здрави ботуши. Мария се подчини, и рапидно ранитките се натовариха. Скоро раниците бяха готови.
Обувай се, ще видим подготовката ти, заповяда Ивайло.
Крехко и изкривено, Мария вдигна тежката раница, изкъртя се под натоварването. Трябваше да се бори с неравния терен, долини и торенти.
Свали, заповяда Ивайло, за да видя какво имаш.
Тя отрече тежестта. От раницата паднаха бигуди, козметика, фен, множество кремове всичко за къщата, а не за планината.
Комарите ще те изядат, подигри се Ивайло. Може би ще останеш у дома?
Мария се съмняваше, но Ивайло изчисти раницата, оставяйки само найнеобходимото. Тя се почувства силна.
Тогава, докато тръгваха от гарата, тримата мъже и една жена се включиха в групата. Тя тихо попита:
Останалите ти приятели женени ли са?
Не, съпрузите им са с внуци.
Влакът се превръща в сцена мъжете разказват банали, Ивайло извлича китара от антресола и свирка. Мария усеща, че ако продължи така, ще успее.
Но след като слезе от вагона и стигна до каменната пътека, раницата започна да боли в гърба, краката трепереха, потта се стичаше по лицето. Срамеше се да се оплаче, защото мъжете самите пренасяха спални чували, палатки и издута лодка.
Природата беше красива, но Мария не виждаше нищо освен камъните, реката, която ревеше, и острите камъни. Когато найнакрая стигнаха до брега, тя искаше да се легне в тревата и да спре. Мъжете запалиха огъня, разбиха палатките без признаци на умора.
Ще свикнеш, поддържа я Татяна, съпруга на един от мъжете. Отиди за вода, ще готвим вечеря.
Сълзите ѝ искаха да се върнат вкъщи, под топла душ и меко легло.
Но тя продължи. Ивайло свиреше живо на китара, пееше с глас, който изглеждаше като цвят на морето. Тя забрави колко красив е гласът му, как е жив, весел, как отново вижда младежкия Александър, в когото се бе влюбила.
Не мислиш ли да избяга? попита той на следващия ден, докато разглеждаше мозолите на ръцете си след рафтинг по река Места.
Не, отговори решително Мария.
Когато стигнаха до пороите, реката ръмжеше, остри камъни се вдигаха от водата. Мария искаше да предложи да обходят брега, но погледната се в очите му, усети неговото подигравателно кикотене и мълчеше, привързвайки се плътно към рафта, без да дръпне веслата, страхувайки се от студената вода.
След като пороите минаха, Мария изпухна с въздишка на облекчение и викаше от радост, по-силно от всички.
След седем дни се върнаха у дома, изтощени, но щастливи и пълни с нови спомени. Мария разбра, че ще ѝ липсват новите приятели, песните около огъня, простора и тишината.
След душ и питателна вечеря седнаха до лаптопа, разглеждаха снимки, подиграваха се и се дразниха. Дълго не бяха седнали така заедно. Походът ги сближи, отново имаше общи интереси. Заспаха в обятия, както в младостта.
Ще тръгнем ли пак следващата година? прошепна Мария, притиснала се плътно до топлия му торс.
Харесва ли ти? засмя се Ивайло. Това не са театри и ресторанти. Това е живот.
Сега знам какво да правя, ще се подготвя подобре. Няма да се срамувам, обеща тя.
Не се срамувах. За новак си се справи прекрасно. Не очаквах това. Изненада ме.
Мария се озари от тази похвала.
Когато синът им се обади, тя разказа на глас, като в порой, за приключението.
Какво правите там? попита той. Чувам, че ви е шумно.
Скучаме. А при вас? попита Мария.
Чакаме внуци, радва се синът.
След отпуската Мария се върна в офиса с блестящи очи и плетен гривенчето с камъни, което й подари шаман от Родопите.
Отидохте ли на юг? Не изглеждаш загоряла. Каква е тази красива бижутерия? подмина колежката, гледайки гривната.
Това е талисман, шаман ми го даде.
Така че, ако искате да възвърнете живостта в отношенията, не седи у дома споделяйте интересите на партньора си. Не на всеки ще му пасне екстремното, но винаги може да се намери нещо друго. Както казва една мъдра поговорка: Не жалей усилията, за да спасиш любовта.
