Вървейки през почивката, Ралица решава да похапне в любимото си кафене. Денят беше изпълнен с напрежение доклади, шефове, крайни срокове. Трябваше ли всичко точно сега? Утре щеше да е също толкова добре. Искаше само малко спокойствие, гръцка салата и кафе, за да забрави за всичко.
Влезнала, забеляза, че локалът е почти празен. Тя се насочи към обичайната си маса, когато внезапно видя познат профил. Нейният съпруг, Кирил. И не беше сам. До него седеше жена прекалено гримирана, с платинена коса и копринена рокля, блестяща от бижута. Разменяха шеги, той ѝ шепнеше нещо на ухо, а тя се смееше, докосвайки го по ръката.
Ралица замръзна. Сякаш я полиха със студена вода. Е, сега разбирам, помисли си. Първият й импулс беше да завърти скандал, но се въздържа. Не, трябваше по-хитър подход.
Оттегли се и седна на друга маса, откъдето ги наблюдаваше. Поръча си салата и кафе, но не ядеше. Взе телефона и набра Кирил. Гумен звънец прозвуча от неговата джобна. Тог погледна екрана и изключи звънене. Не иска да вдига? Интересно какво толкова важно обсъждат, подума тя, свивайки юмруци.
Кирил се наведе към блондинката, шепнейки ї нещо. Тя се засмя, покривайки устата с ръка. Пръстен с голям диамант блещеше на нея. Ралица преглътна. Спокойно, си каза, не се паникьосвай.
Спомени за срещите им, първата година заедно, обещанията всичко изплува. Изневяра ли беше? Забрави ли за тях? Стисна зъби, но продължи да ги гледа.
Тогава забеляза мъж, минаващ покрай нея висок, с лека заченатост, приличащ на актьор. Вдигна ръка. Извинете, позова го. Той спря. Имам странна молба, започна тя. Виждате ли онзи мъж там? Това е съпругът ми. И явно не е верен. Искам да го накарам да усети същото.
Мъжът се замисли, после се усмихна. Защо не? Аз съм Владимир.
Седеха вече заедно, прегърнати в оживен разговор. Ралица хвърляше погледи към Кирил. Забеляза го объркан, смутен. Той отново погледна в нейната посока, този път по-дълго.
Владимир, страхотен актьор си, прошепна тя.
Гледай го как се напъва, отвърна той. Мислиш ли, че е достатъчно измъчен?
Да минем покрай тях.
Станаха, Ралица се опря в ръката му. Минавайки покрай масата на Кирил, тя се обърна с невинен поглед: А, здрасти, скъпи! Кой е твой приятел?
Кирил се премръзна. Блондинката го погледна с въпрос. Това е колега, протръпна той.
Колега? Ралица повдигна вежди. Интересно. Мислех, че си на среща с клиенти.
Блондинката намръщи чело. Ти си женен?
Кирил хвана яд. Доволна ли си? изръмжа. Тя беше важен клиент! Това беше бизнес, а не изневяра!
А този? показа към Владимир.
Ти можеш, а аз не? пресече го Ралица.
Значи изневеряваше?
Да!
Владимир се отдръпна. Мисля, че това е ваш проблем, каза и излезе бързо.
Кирил хвърли левовете на масата и тръгна към изхода.
Дома го завари на дивана. Ралице, погледна я болно, наистина ли?
Не, призна тя. Видях те и исках да те нараня.
Той потисна глава. Толкова съм глупав. Прости ми. Трябваше да ти кажа. Нищо не стана между нас.
Ралица млъкна, после се облегна към него. Все още ядеше яд, но и усещаше облекчение.
Обещай ми, че няма да ме лъжеш.
Обещавам.
Гръбнакът й се отпусна. Всичко беше наред.
