Чуждо нещастие
Стоян Иванов се чувстваше зле още от сутринта. Главата му се въртеше странно, а в очите му понякога се появяваше мъгла. Разбира се, той се надяваше изобщо да не се събуди, но упоритото му тяло категорично отказваше да си тръгне. А Радка Радка вече го нямаше.
Той издихна тежко.
На опашката в супермаркета вече се бяха натрупали няколко души, а една жена бавише Стоян се раздразни.
Жената зряла, ухожена, дори красива стоеше съвсем спокойна. Дъщеря ѝ я беше помолила да купи соево мляко, затова и беше зашла. Лека усмивка с горчивина докосна хубавите ѝ устни. Не си лъжи, всъщност не ти се прибираше. Последно време у дома беше станало неудобно. Не че нямаше уют те бяха създали прекрасен интериор, спечелили пари, купили луксозен апартамент Но спряха да говорят. А преди винаги им беше весело с Божидар, като оная млада двойка зад нея, която си приказваше шепнешком
Пъстрият бунтар с нежна детска линия на врата прегръщаше своята половинка. Момичето беше хубаво, но беше изчернило всичко, до което можеше да достигне: черни нокти, черни коса, черни устни, избрисан слепоочие революционен протест, така да се каже. Но влюбеният не обръщаше внимание гледаше я безоткъснато, отчупваше ѝ парченца от пресния багет, а в очите му светеха звезди.
Каква глупост, помисли Стоян. Нито има хора в магазина, нито касиерки. Деловият чичко с папка, кисело мляко и кифлички беше последен на опашката и си ръмжеше нетърпеливо.
Всичко това Стоян забелязваше с някакво странично зрение стара военна навика. Разузнавач. Но ръцете му не го слушаха бъркаше се в коженият си портфейл, преброяваше монетите и не можеше да се съсредоточи.
Касиерката изкрещя срещу стария дървар Цял дент се разхождат, пъшкат, забавят хората!
Стоян побърза да си тръгне. Бог с него, с този хляб всеки ден по-скъп, някакъв пълнозърнест, на такива цени ще фалираш! Горчиво се усмихна.
С Радка живееха много скромно, дори бедно. Получаваха малка пенсия стари хора, издръжка. Но апартаментът им напоследък се разпадаше ту кран течеше, ту тръба се пукаше. Разходи. На него вече не му стигаха силите деветият десеток беше наближил. А Радка Радка не го дочака.
Стоян и Радка се запознаха по време на война
