Дневник, 14 август
Откакто се ожених за Иван Петров, се научих да слушам шепота в стените на къщата ни в Пловдив. Днес обаче вратата на съвестта се отвори с онова познато бучене, което знам само от години в семейните ни спорове заподозрах новия съпруг на Ралица, Георги, в целенасочена игра с нашия фамилен капитал.
Той ми веднага не е харесал! изрекох аз, докато гледах как Ралица се прехвърля от една идея към друга. На лицето му имаше написано, че е дошъл в София за левове, а не за работа. Очакваше да се прибере в нашия хип-стил, да се задържи в богатата дъщеря и да я изпразни до последен дент.
Татко, защо не каза преди това? извика Ралица, сърцето й трептеше от шок. Две години сме женени!
Мислех, че самата ще се справи! размахнах ръце, а в ума ми прозвуча: Ти си слепа като мишка, когато става дума за Георги! Не виждаш очевидното!
Тя се опита да се защити: Какво трябваше да видя?
Непокътната простота! крикнах, докато си спомних, че Георги бе дошъл от Русе, като обикаляше цяла България, за да стигне до столицата. И защо? Защото в София за него беше достатъчно да се хвърли в офис, където бащата му Пламен Петров, собственик на голямата фирма имаше нужда от податоци за новоученика. И точно там, в този подземен кръг, Георги се превърна в любимец сладко-горещ, но без сърце.
Тате, аз не съм крокодил, се защити Ралица.
Няма значение! Главное е, че имаш достъп до бащините пари и за него ти си най-скъпото в целия свят!
Докато Ралица се задръмваше в съмнения, аз хвърлих още една молба в ума си: След вашата сватба той отиде при Пламен и поиска да ви купи апартамент. Пламен, като истински добродетелен, я уреди, без да се замисли. Аз настоях да бъде записан в името ти, а не на него, иначе можеше да изчезнеш от къщата ни, както и преди.
Той вече планува развод и ще отнеме половината от квартирите, виках, докато сърцето ми трептеше от гняв.
Но ние не сме се съгласили да се разделяме, отвърна тя, безмълвно.
Нищо, той още не е надпълнил джобовете си! Колкото повече изтегли, толкова по-бързо ще те изостави.
С тези думи усещах лицето му безмилостно, но същевременно сигурно в себе си да излъчва арогантност.
Той никога не изисква нищо, сам работи, печели, изпадна Ралица в объркване.
Не знам какво прави, но ти спомни къде работи!, настигнах го. Тя сподели, че след сватбата той напусна фирмата на Пламен.
Точно така! Плахо се е страхувал от злите язви на конкурентите, одобрих. И все пак, по молба на баща ти, се върна в фирмата на приятеля на Пламен на по-добра позиция.
Ако бащата ти не би бил попитал, Георги нямаше шанс да се изкачи. Виждам го с бяла и пухкава външност, но в сърцето му се крие златен гръб.
Не мисля, че ще открия истината…, прошепна тя.
Не се изненадвай, ако научиш, че има жена настрана, изрекох, усмихвайки се злобно.
Защо му е нужно?, попита тя.
За любов! Тя иска само парите, отговорих решително.
Ралица се разскъса, гърмеше: Тате!
Тъй като бе нашият голям къща в Пловдив, където се криеха коридори и тишини, Ралица обикновено викаше на цялото жилище, за да намери следващото си убежище. Тя се втурна към вратата, където Иван Петров едва се възстанови от две години безшумни крики, докато изскочи с лице бледо, дихание спряно, с очи, обвити в мъгла.
Дъще, какво се случва?
Тате! Трябва да го унищожиш! Трябва да го смъкнеш!, извика тя.
От кого? замръзна Иван Петров.
От Георги! викна тя.
Какво е направил? се усмихна несигурно старецът.
Той ме предаде! И се ожени за мен само за парите!
Сериозно? Това е новина! Как си го разбра?, попита той.
Майка ми каза! Тя го вижда как истински!, рязко отговорих, усещайки как гнева ми се разлива в гърдите.
Ах, мамо, пробра Иван Петров, а ти какво виждаш?
Не забелязвах нищо, докато майка не ми отвори очите!, вдухах.
Той се обърна към съпругата:
Благодаря, Ангелина Михайлова, че ни подправихте!, кланяйки се.
Не ме наричай по бащино име!, крещя аз, защото ми се стягаше душата.
Бих искал да те нарека така, за да се окаже мъдра, отвърна той, потънал в отчаяние.
Татко, какво означава това? попита Ралица, без сигурност.
Дъще, мамата ти отново измисли нова приказка и се превърна в богиня! Тя ни кани, но вие не знаете истината за съпруга си!, обясних, усещайки как се разпадаш в тъга.
***
Георги, от Русе, пристигна в София пълен с енергия. Има диплома по икономика и мечта да покори столицата. Знаеше, че всеки може да дойде тук, но само малцина успяват. Първата му цел беше да не се изгуби в хаоса на големия град.
Той нае малка стая, започна работа като младши мениджър в една фирма, за да натрупа опит. През шест месеца се адаптира, но изкушенията бяха безброй. Силата му за воля бе непоклатима, макар и да не се влюпа във всяка вечеря. Заплатата му беше скромна, а спестените левове от разходен режим си останаха за по-големи планове.
Той се изкачи на следващото ниво, станал старши мениджър, но оставал в най-долната част на йерархията. Този напредък го радваше и му отваряше нови възможности. Приключи се корпоративен празник за Нова година тридневен излет до спа-център, където имаше бар, ресторант, боулинг, сауна и караоке. Той се запозна с Ралица, красива и срамежлива, но със сърце, което не се нуждае от скъпи подаръци. Тя беше дъщеря на Пламен, собственикът на фирмата.
Ще ме прогони, ако се опитам, нали?, си помисли той, но Ралица го увери: Ако статусът ми е важен, ще помоля баща си, за да стане ти ръководител.
След една година те се приближиха, а Ралица, с мъдрост, характерна за родените в нашите планини, не изискваше луксозни жестове. Тя знаеше, че заплатата на старши мениджър е ограничена и че бащата й все още не е предоставил пълната подкрепа.
Когато наближи сватбата, Иван Петров повика Георги за разговор.
Какво мислиш за разходите?, попита той.
Трябва да ги споделим поравно. След сватбата ще напусна, отвърна Георги, подчертавайки, че парите от майка му ще покрият част от сметката.
Ти искаш да докажеш, че успехът ти е благодарение на протекцията ни?, се подигра Иван Петров.
Не, искам да се издигна сам, заяви Георги, и Петров кима, обещавайки да помисли за ваканция в друга фирма.
На сватбата Иван Петров се срещна с майката на Георги Мариана Иванова и я попита от къде идват парите й, защото тя, вдовица от Пловдив, плаща половината от скъпата торта. Тя се усмихна: Тато, той постигна всичко сам, но здравето му е на преден план.
Тогава Ангелина Михайлова, която не беше в стаята, но чу няколко реда от разговора, събра всичко, което чу, и реши, че Георги е обикновен алфонс, който се оженил за пари. Не каза нищо на дъщеря, защото беше заетa с наблюдението на съпруга си, който според нея беше влюбен в друга.
Иван Петров обяви, че е разкрил истината за зятя, а доказателствата потвърдиха обвиненията. Той заключи, че жаждата за чужди пари е изчезнала. За другите жени той имаше различни предчувствия, но все пак те бяха само негови съмнения.
Дъще, майка ни съди всички по себе си! Тя искаше нашите пари, иначе защо имаше ограничена кредитна карта? Ако й дадеш достъп до всичко, ще избяга в топлите страни!, предупреди Иван Петров.
Георги е добър човек, разумен. Когато дойде времето, спокойно ще му предам фирмата, завърши той.
Ангелина, изпълнена с омраза, се отдръпна, но остана в стаята, без да каже нищо.
Виждаш ли, даже не се е ядосала, кимна Иван Петров. Добър си съпруг, не го наранявай.
Скоро ще бъдеш дядо, завърши Ралица с усмивка.
Това е добра новина!, съчета Петров, прегръщайки я. И все пак, не слушай майка!».
