Защо ме не намери по‑рано?

28 юни, 2025г.

Днес отложих работа дълго след обедната почивка. Директорът беше в командировка, а секретарката ще се върне от болничен утре, затова сам трябваше да подготвя документите за нов, изключително изгоден договор. Съпругата ми, Ирина, вече два пъти ми се обади, викайки с леко упрек къде съм и дали ще трябва да вечеря сама у дома, а после и да готвя. Днес не ми беше настроение за ресторант. Помислих си: Нищо, Ирина, понякога е полесно да се приготви нещо у дома не се натоварваш с безполезни задължения.

Офисните коридори вече бяха празни, вратите на кабинетите заключени, освен една в края на коридора. Някой ли е закъснял? помислих и отидох да проверя. Вратата се отвори и вътре стоеше чистачка в синя роба. Тя се обърна към мен, задържайки мопа:

Добър вечер. кихнах и се усмихнах, готов да изляза, но нещо в израза й ме спря.

Добър вечер. отговори тихо чистачката, опряла се на мопа.

В главата ми се пръсна една идея, а устните изрекох:

Зорница?

Зорница. потвърди тя, без да отстрани погледа си.

***

Зорница, какво се къпа? Спри да се правиш важна. хвърлих я, хванах я за талията и се опитах да я целуна.

Пусни ме, Борис! се опита да избяга, вдигайки глава и обръщайки се от мен. Пусни, моля! вцепи се с нокти в ръцете ми.

Ти разбираш какво пропускаш? изрекох ядосано, отдръпвайки ръка. Пари, дрехи, всичко, което искаш.

Не искам нищо от теб. Не ме обичаш, разбери това! прекъсна Зорница и се втурна към вратата на стаята си.

Така е. Ще съжаляваш. изрече аз, след което се оттегли към другия кабинет, откъдето се чувеше смях и китара.

Там, в студеното студено помещение, бяха събрани студенти те живееха в общежитие, докато аз живеех в апартмeнта си в София и понякога се присъединявах към тях за парти. Видях Зорница за пръв път миналата година, когато започна първия си курс. За разлика от другите момичета, които се радваха на вниманието ми, тя ме игнорираше. Когато я поканих за кино, отказа учтиво. Това не беше нещо, към което бях свикнал от детство получавах всичко, защото родителите ми, успешни бизнесмени, можеха да си позволят. По-късно разбрах, че момичетата се интересуват от обещаващи женихове, а аз се възползвах от това. Но Зорница продължи да отказва, дори когато я каних в луксозни ресторанти, които, според мен, само селските момичета виждат на екран. Тя се отказваше, а аз започнах да я преследвам. Днес, на студентското парти, тя избяга, но аз я настигнах в коридора на общежитието.

Зорница не беше за романси тя беше тук, за да учи. Родителите й, макар и скромни, я насърчиха, че образованието е нейният път. Борещият се и нахален Борис я дразнеше.

Когато се връщаше от киното с приятелките, те решиха да се разходят в парка, а тя искаше да завърши контролно и да се прибере. Моят автомобил спря до нея внезапно:

Карай, ще те закарам? предложих с усмивка.

Благодаря, ще стигна сама. отговори тя спокойно.

Е, разбирам, че не искаш да се срещаш с мен. се опитах да изглеждам приятелски. Тъмно е, не е безопасно сама.

Тя се колеба за момент, после се съгласи.

Трябваше да отидем направо до правото. се изненадах, когато завъртяха в грешната улица.

А ти се бързаш? Пътуваме. усмихнах се.

Бързам. Свали ме. вдигна телефона от чантата и каза: Ще се обади

На кого? Смееш! изхвърлих телефона от прозореца и му подмигнах: Ще ти купя нов.

Тя се опита да се противопостави, но колата ми продължи към извънградския парк. Съпротивата й беше безполезна.

Ето, купи си нов телефон. хвърлих й пари в коленете, когато сутринта машината спря пред общежитието. Зорница се обърна към мен, очите й изпълнени с омраза.

Не се опитвай да ме заплашваш с бащини връзки. вдигнах глас. Тя се отвърна, отвори вратата и парите, които не докосна, паднаха върху леда, покриващ есенната кал.

Нямаше с кого да сподели, нито какво да скрие. Събра се в себе си и се потопи в учене.

Зорница, трябва да си почивкаш, учението няма да изчезне. казваха приятелите й, но тя само кимаше.

След време разбра, че е бременна. Планът й беше да скрие това, да продължи изпитите, да не каже нищо на никого, да се роди, да се откаже от детето и да продължи учебния си път. Състоянието й се разви без видими промени до края на бременността. През август роди малка

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

four × two =

Защо ме не намери по‑рано?
«Момчето за атака: Битка до последната капка»