Когато съвсем се изпариха дървени късове, гредите се разпаднаха, а от избухналият снаряд се унищожи цялото семейство Изотови, Фимка се оказа точно в сърцето на експлозията. Старите в селото разказват, че останките се събираха със сълзи, а Фимка излезе жив, без нищо над цялото си тяло освен черен прах от гари и малко кръстче, зашиено в гърдите. Сняли кръстчето бе от грях. Тогава Ефим бе едва на пет.
Той беше взет под грижите на далечна роднина баба Аглая. Десет години по-късно, след войната, в селото избухна ужасен пожар: мълния удари мачтата на електростанцията, а огънят се разпространи от дясната страна на улицата. Хората избягаха, но къщите и скотото почти всичко се изгори.
Пожарникарите успяха да задушат пламъците, но половината от улицата остана в черна сажа. Когато последните искри се утихнаха, пожароучениците, навиване шланговете в кутията на камиона, се зачудират: Защо един къщар, нисък и къс, не се изгоря? Тогава се разпространи слухът, че Фимка е заговорен.
Баба Аглая, вярваща старичка, научи малкия момче на молитви, скрити зад завеси икони в ъгъла на къщата. Тя печеше просфори за църквата в съседното село, а Фимка й помагаше. От църковния фонд получаваха малко паричка, на която живееха и малка папагалка, с която се радваха.
Ефим влезе в училището, но не издържа: седеше тихо на последната редица, гледаше учителя с широко отворени очи, усмихваше се, сякаш гледа спектакъл, но не се съсредоточаваше. Ефим беше светленосен, с кудряви коси върху главата. Баба Аглая се шегуваше: Бог се гледа през тази кудрява светлина.
Един летен ден, по време на празника на реката, незавършен плот се отдели и отнесе пет момчета. Майките викат, мъжете се мъчат да спрат плота. Баба Аглая вика: Тихо, Татяна, молете се, а не викайте! Плотът се преобърна, а Ефим, докато потъваше, видя образа на майка си, усмихната, и се захвана за ръка. Спасиха всички.
Баба Аглая почина рано. Фимка остана в селото, работеше първо като пастир, след това като пазач. Заплатата в лева пръскаше купуваше сладки и хляб за всички. Ходеше при болните, купуваше им каквото искат, и често им даваше от своите пари. Когато го питаха какво ще яде, отговаряше: Бог ще ми даде, гладен няма да бъда. И Бог се грижи, защото хората му поднасяха храна.
След време партиите отчасти спряха счетоводителката му сама купуваше продукти и им ги предаваше. Фимка раздаваше от тях, докато работата му вървеше.
Тъй като познаваха добрата му душа, местният комбайнер Иванчев нае Фимка за помощ в строежа на къща, платейки храна. Работата беше тежка, Фимка изсъхна, потъмня, наведе се. Иванчев викаше: Ще му платя по-късно, той сам иска. После Фимка изчезна. Баба Нюра донесе в полицейския участък и откриха изтощен, болен човек. Скорая го върна. Иванчев се оправдаваше: Найнакрая го излекувах.
У Фимка откри перитонит, бяха му направили операция и чудом го спасиха. Няколко месеца покъсно Иванчев, докато поправяше събирачка, се заплете в жътварка, остана жив, но инвалид за цял живот.
Друг случай местният пияница Кольо решил да подкапи Фимка, викайки го да пие, а после се подиграва. Накрая Кольо потъна в собственото си пиене.
Фимка работеше като пазач и една пролет, когато зелени полета станаха морски вълни, отказа да пропусне делегация от района. Той се ядоса, започна да маха с клека, да удря колата, създавайки скандал. Директният управител на совхоза избухна: Извеждам го! Заместникът Валентина Кудрявцева се намеси: Той е заговорен, колкото и добър, но не можем да го задържим. Фимка бе уволен, а след една нощ студени морози убиха късните жита.
Без работа, жителите разказаха за него на селския батюшка Васил. Той възстановяваше полуразрушена църква в съседното село, покани Фимка за покаяние и исповед. След това му даде помощник в храма и го нарече чист като дете.
Той започна като помощник в строежа, а когато храмът почти се завърши, Фимка се зае със почистването изми стените, почисти стълбата, изглади пода до огледално блестене. Батюшка Васил се радваше: такава чистота не се е виждала от освещаването на храма.
Молитвите на Фимка бяха искрени, хората го гледаха с широко отворени очи, шепнеха. Ръцете му се мърдосаха като пухкави гълъби, вихърът на главата му отблъскваше съмненията.
Скоро слухът за заговорения се разнесе из селото, за него се говори, че Бог го пази, а всеки, който го обиди, е наказан. Хора от цялата област започнаха да се тичат към църквата, да докоснат ръката му, да го благословят, дори богати дами и меценати.
С течение на време храмът се превърна в туристическа атракция ремонтирахте го, поставихте осветление, създадохте алея, паркинг. Не можеше повече да се разпознава старият храм.
Камера на местната телевизия дойде за репортаж. Батюшка Васил благодари пред камерата, а репортерката настояваше да говори и Фимка. Тя попита: Евфимче, кажи ни нещо на микрофон. Той, с къдрава коса и къдраво лице, погледна към клумбата, на която копаеше, и радостно вика: Тук ще засея лилии, ще растат за радостта на хората. После се върна към работа, докато репортерката се замръзна в недоумение.
Майка му се появи в съня му: Ще бъдеш радост за хората. И той се изпълни с желанието да бъде точно такъв.
