Специална връзка
Витко беше сигурен, че ще го чакат на гости с ремък, и не от някой хулиган, а от родната си майка.
Вървеше по улицата, подсвирквайки, но сърцето му се свиваше ще го накажат, ох, как ще го накажат.
Леля Радка, майчината приятелка, го беше видяла с цигара. Можеше да се измъкне, да каже, че я държал за някой, но! Леля Радка го беше видяла точно как пуши. И какво ще каже на майка му?
“Набутаха ми цигара в устата”, ли? Ей, такива работи…
Витко не показваше, че я е забелязал, а тя, слава богу, не се развика и не му залепи шамар просто го погледна внимателно и си продължи.
Но Витко не е глупав. Той знаеше, че леля Радка вече е “докладвала” и майка му го чака с ремъка. Вървеше вече трети кръг около блока, когато видя баба си.
Еее, сега ще тръгне тежката артилерия. Това е забранен прием. Баба ще започне да реве, ще му разправя как е била уважаван учител, как е отгледала стотици деца, а собствения си внук изпуснала. Ще му каже колко е срамно, как дядо му се преобръща в гроба, как всички предци са разочаровани.
Като малък, Витко се плашеше от тези моменти. Представяше си как земята се надига, когато предците се въртят в гроба. После пък осъзна, че това всъщност е добре поне няма да им се направят легенки, като на бабата на Сашо…
Баба му хвана сърцето, майка му се изсмя, забрави да го накаже, а после и тя получи едно кърпичко от баба.
Сега Витко гледаше как баба му бърза към него.
“Какво правиш тук? Защо не си у дома?” попита тя, а очите й бягаха, сякаш не той беше пушил, а тя. “С майка си се скара ли?”
“Нее… още не съм бил у нас.”
“Как така не си бил? Къде си бил цялото време?”
“От училище на тренировка, после… вървя си…”
“Хайде де…” започна баба му, и Витко знаеше какво следва. “Какво е това? Ръцете ти защо са червени? Без ръкавици ли си? Къде са ръкавиците ти? Къде?”
“Забравих ги у нас, бабо.”
“Как така у нас? А майка ти защо не те контролира? Какво става? Защо не те гледа? Покажи ми краката!”
Баба му вдигна панталона и възкликна.
“Какво е това?”
“Какво, бабо?” уплаши се Витко.
“Защо глезените ти са червени? И без долни гащи ли си? И къде е шалът ти?”
На Витко му стана ужасно срамно. Освен това видя, че от арката го гледа Шишарко червената му шапчица се подаваше. Ех, бабо, кой ти е молил? Какво ти е станало? Може би има… как се казва… …менопауза? Но не каза нищо. Само стоеше и гледаше земята, докато баба му вадеше от чантата шал, ръкавици и чифт долни гащи, навити като за спешен случай. После тя го зави като малко бебе, докато Шишарко се кикотеше зад арката. Витко въздъхна, почувства как топлината от всичките й връзки го обгръща и разбра наказанията минават, но бабиното грижене остава.
