Никога не обичах жена си и се досещаше за това. Не беше нейна вината: живеехме добре, без лишения. Тя никога не вдигаше скандали, не ме упрекваше, винаги беше мила и нежна. Но проблемът оставаше: любовта липсваше.
Всяка сутрин се събуждах с мисли да напусна. Мечтаех да среща жена, която наистина да обичам. Но не можех да си представя как съдбата ще се обърне толкова неочарвано.
С Радка бях на спокойствие. Не само поддържаше дома безупречно, но и беше ослепително красива. Познатите ми ме завиждаха и не разбираха как съм успял да спечеля сърцето й.
Дори аз не знаех защо заслужавам нейната любов. Аз бях обикновен човек, нищо особено. И тъй тя ме обичаше Как беше възможна такава несправедливост?
Нейната преданост не ми даваше мир. Най-голямата ми мъка беше мисълта, че ако си тръгна, някой друг ще заеме мястото ми някой по-богат, по-красив, по-успешен.
Когато си я представях с друг, изпитвах ярост. Тя беше моя, въпреки че нито веднъж не я обичах. Чувството на собственост беше по-силно от разума. Но може ли човек да прекара цял живот с някого, когото не обича? Мислех, че ще успея но сбърках.
Утре ще й кажа всичко реших, преди да легна. На сутринта, докато пиехме кафе, намерих смелост.
Радка, седни, трябва да поговорим.
Разбира се, слушам те, мили.
Представи си, че се развеждаме. Аз си тръгвам и живеем по отделно
Радка се засмя:
Какви странни мисли? Игра ли е?
Слушай до края. Сериозно е.
Добре, представям си. И какво следва?
Отговори искрено: ще намериш ли някой друг, ако аз си тръгна?
Борислав, какво ти става? Защо мислиш да напуснеш?
Защото не те обичам и никога не съм те обичал.
Какво?! Шегуваш ли се? Не разбирам нищо.
Искам да си тръгна, но не мога. Мисълта, че ще си с друг, не ми дава мир.
Радка се замисли и отвърна спокойно:
Няма да намеря по-добър от теб, тъй че не се притеснявай. Тръгвай, няма да съм с никой друг.
Обещаваш ли?
Разбира се увери ме тя.
Чакай, но къде да отида?
Нямаш ли къде?
Не, цял живот сме заедно. Вероятно ще трябва да остана близо до теб казах тъжно.
Не се притеснявай отговори Радка. След развода ще разделим апартамента на два по-малки.
Наистина ли? Не очаквах такава помощ. Защо го правиш?
Защото те обичам. Когато обичаш някого, не можеш да го държиш против волята му.
Минаха няколко месеца и се разведохме. Скоро разбрах, че Радка не спази обещанието си. Намери си друг мъж, а апартаментите, които беше наследила от баба си, изобщо нямаше намерение да ги сподели. Останах без нищо.
Как мога да вярвам на жените сега? Не знам. Но още повече как мога да си призная, че я обичах, едва когато я загубих завинаги. Сега, когато минавам покрай стария ни блок, виждам светлината в нейния прозорец и чувствам болката на нещо, което никога не съм имал наистина а може би съм имал, но не съм знаел как да го позная.
