Единственият ни син ни изненада напълно, когато заяви, че иска да се жени а той е едва на 22 години. С мъжа ми решихме да не се противопоставяме, защото и ние самите се оженихме млади. Той беше едва навършил 22, а аз бях на 19. Явно такава ни е съдбата. Освен това, харесвахме и бъдещата си снаха: Гергана учеше с нашия син в университета, в една и съща специалност. Когато стана ясно, че нещата са сериозни, започнахме да се подготвяме за сватбата. Решихме, че щом Виктор е единствен син, трябва да му направим сватба, както си му е редът.
Както се прави, с мъжа ми тръгнахме към родителите на Гергана, нашата бъдеща снаха, на гости. За нея не знаехме почти нищо, само сме я виждали няколко пъти с нашия син. Гергана беше разказвала, че живеят с майка ѝ в едно село недалеч от Пловдив, нашия град. Затова поехме към сватосването. Естествено, предупредихме бъдещата си сваха предварително за посещението ни.
Съпругът ми купи цветя, аз изпекох баница и потеглихме да се запознаем със семейството на Гергана. Първото, което ни направи впечатление, когато пристигнахме, беше изрядният и поддържан двор.
Самата къща, макар и стара, беше чиста и спретната. Още на вратата ни посрещна бъдещата ни сваха госпожа Пенка. Останахме очаровани от нея: красива, приятна жена, с топла усмивка. Пенка веднага ни покани на трапезата. Угощението беше наистина вкусно, личеше, че се е постарала. Прекарахме чудесно, Пенка се оказа невероятно земна и добросърдечна жена, но за сватбата така и не се разбрахме нищо конкретно. Причината беше, че сваха ни предупреди още в началото, че не разполага с пари за сватба. След тези думи се видя, че Гергана се почувства много неудобно. И нашият син беше разочарован, не за себе си, а защото знаеше колко много Гергана мечтае за тази сватба. С мъжа ми решихме да не се отказваме. Обещахме на Виктор, че ще финансираме сватбата изцяло сами, а бъдещето ще покаже как ще се развият нещата.
Казахме на Пенка, че може да покани най-близките си роднини и приятели, които са ѝ най-важни. Все пак, като дойдат, няма да дойдат с празни ръце. А това, което ще носят в пликовете, ще отиде за покриване на разходите за куверти в ресторанта. Пенка се колеба дълго дали да приеме нашето предложение, но накрая я убедихме, че най-важното е децата да са щастливи. В сряда, малко преди сватбата, някой почука на вратата ни. На прага стоеше сваха Пенка. Поканихме я вътре на чай, изненадани от нейното посещение. Тя дълго не можеше да си намери думите, после извади бял плик и оттам пари. Оказа се, че ѝ било много неловко да приеме нашата помощ, та е отишла до банката и е изтеглила заем. Молихме я да върне парите обратно в банката не искахме да се товари с кредит, особено след като бяхме видели в каква простота и скромност живеят с дъщеря ѝ. Но тя настоя, че вече го е решила. Сватбата ни се получи невероятна.
Децата бяха толкова щастливи. На самата сватба Пенка ни изненада отново: видяхме не само колко е умна, а колко хубава жена е всъщност. Беше само на 45, отдавна разведена, сама възпитаваше Гергана. На празненството не можахме да я познаем прическата, гримът, роклята я преобразиха. Това го забелязаха и гостите, и между тях беше и по-малкият брат на мъжа ми, Любомир. Той е на 46, разведен и от десетина години живее и работи в Чехия, но сега беше дошъл специално за сватбата на племенника си. Любомир цяла вечер не сваляше поглед от Пенка, а след сватбата каза, че смята да остане още малко в България. Причината беше ясна… Още следващата неделя пак се качихме в колата и потеглихме към селото на Пенка този път да я сватосваме за Любомир. Между тях всичко потръгна прекрасно, ожениха се и след няколко месеца Любомир взе съпругата си с него в Чехия. Така сваха ми стана и моя роднина. Тя наистина е прекрасен човек и заслужава щастие.
