Отказвайки се от децата си заради съпруга си, жената скоро изгуби и децата, и съпруга!
Преди много години, Мария беше омъжена два пъти, като от всеки брак имаше по едно дете. Никога не успяваше да задържи брака си повече от две години. Имаше две прекрасни момичета на 2 и 4 години. Бащите им не поддържаха връзка с тях и не помагаха финансово. Мария се чувстваше нещастна, защото не ѝ вървеше в любовта. Имаше сестра Елена, която беше три години по-млада, без семейство и деца. Елена живееше свободно, мечтаеше да срещне своя човек и да му роди дете. Но съдбата ѝ се промени рязко, когато Мария я постави пред труден избор.
Елена беше романтична и своенравна, обичаше забавленията и не се задържаше дълго с никого. Беше взискателна само към себе си, другото не я интересуваше. Помагаше на Мария с децата, когато сестра ѝ трябваше да излиза а това се случваше често, защото Мария непрекъснато търсеше нов партньор, вярвайки, че е важно да го намери веднага.
Един ден Мария се запозна с Георги в едно софийско кафене, където често ходеше. Веднага се влюби в него. Той беше с две години по-млад на 24, програмист в международна фирма. Връзката им вървеше добре, Георги я глезеше с красиви подаръци и планираше да заживеят заедно. Но имаше един проблем когато се запознаха, Мария не му каза за децата си, а той още в началото беше категоричен, че не иска деца, поне засега. Страхувайки се да не го загуби, Мария започна да мисли къде да остави момичетата. Когато Елена разбра, че сестра ѝ иска да ги изостави, категорично отказа и предложи да живеят при нея. Когато поискаш, ще си ги вземеш, каза тя, но Мария настояваше Елена да поеме официално грижата за тях. След дълго обмисляне, Елена реши да стане настойник децата я обичаха, тя се справяше добре с тях. Беше трудно, но се справяше. Наложи се да работи допълнително децата тръгнаха на детска градина, а тя работеше от вкъщи като маркетолог.
Мария се омъжи за Георги и след пет месеца заминаха за Америка, където той получи работа по договор. Живееха добре, не им липсваше нищо, а в България децата ѝ имаха нужда от помощ, но тя напълно ги забрави. Момичетата растяха без да я виждат или чуват. Постоянно питаха Елена къде е майка им. За шестнадесет години Мария не се върна нито веднъж при тях. Децата не искаха да чуят за нея и смятаха Елена за своя истинска майка. Елена нямаше свои деца, нито съпруг отдаде живота си на момичетата, които я обичаха и станаха най-важното за нея.
Мария се върна в България едва когато Георги я напусна след шестнадесет години съвместен живот намери си по-млада жена там. Мария не искаше да работи, не успя да намери друг мъж. Така се наложи да се върне. Повече деца нямаше, а собствените ѝ дъщери не я простиха и не пожелаха да общуват с нея.
