Бизнес клас. Дълъг полет. Бях си купила билета предварително и избрала място до прозореца просто исках спокойно да пътувам, да поработя малко и да си почина. Всичко вървеше както обикновено: пътниците се качваха, багажът се нареждаше, кабинен екип предлагаше вода.
Вече бях седнала, когато в кабината влезе мъж в скъп костюм. Държеше кожено портфолио и се придвижваше с уверена стъпка направо към седалката си точно до моята. Погледна мястото, после мен, сгърчи носа и каза високо, така че всички да чуят:
Какво е това? Платих за бизнес клас, а усещам се като в метрото в час пик!
Демонстративно преобърна очи и ме измери с презрителен поглед.
Отивам на важна конференция и трябва да се подготвя, а сега дори не мога да седна удобно! изхвърли той и се повали тежко в седалката.
Веднага разбрах къде или по-точно към кого биеше топката.
Защо изобщо продават места тук на такива като нея? промърмори той, достатъчно високо, за да го чуя.
Седна и веднага започна да ме блъска с лакътя, сякаш искаше да подчертае недоволството си. Не беше само физически болно беше и ужасно обидно. Обърнах се към прозореца и се борих със сълзите. Никога не бях си представяла, че един възрастен, уважаван човек може да е толкова жесток.
По време на целия полет той се въртеше, шуреше с хартии, въздъхваше но не каза нищо повече. По търпях. Свикнала съм с осъждащи погледи. Но не и с толкова откровена злоба.
Но накрая на полета се случи нещо неочаквано и мъжът наистина съжали за поведението си.
Когато самолетът кацна и започнахме да слизаме, помощникът ми от икономическата класа се приближи. Кимна учтиво и каза:
Госпожо Петрова, удобно ли е да тръгнем направо за конферентната зала след настаняването в хотела? Всичко е готово.
Мъжът до мен замръзна. Усетих неговия поглед. Помощникът ми си тръгна, и изведнъж незнайният започна да говори съвсем различен тон:
Извинете вие също отивате на конференцията? Чух, че ще говори много уважаван учен Тя също се казва Петрова.
Да, отвърнах спокойно, докато си вземах чантата, това съм аз.
Той се вкочани, пребледня и започна да запъва думи, разправяйки как дълго е следял работата ми и е чувал за лекцията ми за когнитивните технологии.
Аз само се усмихнах учтиво и излязох първа. Той остана като издухан, сякаш всичкият въздух го беше напуснал.
Надявам се, че този непознат след това ще спре да съди хората по външния им вид.
