Възраст без граници
Баба Мария е станала баба, когато навърши 44години, и в същия миг започна да се чувства такава. Не, разбира се, не се придвижва със шарена шапка и клюка до късна старост изглежда винаги подредена и достоен. Спомням си как една сутрин с нея сшивахме яркочервено рокляче за кукла. Аз, развълнувана, я попитах дали й е нужно такова. Тя се засмя и каза: Ама, аз съм баба! Това аз съм баба се отразява навсякъде. С появата на първото внуко тя се вмества в рамките, нарисувани от обществото и от нейните собствени представи, и живее в тях до края, както и почти всички жени около нея.
Чувам често от поколението 40plus, че им е паднало всичко, и че е трудно да се живее в епохата на постоянни промени. Но именно това поколение разчупва старите схеми, традициите и твърдите представи за възрастта. Можете ли за миг да наречете жена, която е малко над четиридесет, баба? Тя все още е млада, красива девойка. Да, може би не е напълно юна, но все пак е девойка, защото мисли като млада, а не като старица.
Сега, в съвременната София, жената може да бъде каквото иска. Аз обичам да се зареждам с кафе в малката книжарница Кафе & Книга на ул. Граф Игнатиев. Баристата Елена вече познава моите вкусове и винаги обменяме няколко редки реплики. Тя е дребна, изящна, изглежда като вчера завършила университет. Вчера влязох и видях до нея огромен мъж високо почти два метра, широки рамене. Помислих си: Той е ли нейният приятел? Тя ли е Дюймовочка за него? Той се наведе, целуна я. Със сигурност е така. И изведнъж той прошепна с нисък глас: Мамо, можеш ли да ми дадеш 200лв.? Ако ми бяха казали, че той е нейният син, щях да се изненадам помалко.
Найголямото предимство днес е, че всяка жена сама избира как да изглежда и каква възраст да носи. Иска косички и татуировки над бикините, искат лаконични обувки и дълбоко деколте, искат спортни кецове и рван деним, искат лимонови блузи, тесни поли и шапки за всеки сезон. Червените рокли, дори мини, с цип по цялата гърба, са напълно нормални. Никой не се чуди и не се притеснява. Дори ако някой се притеснява, й й безразлично.
Има и едно израз, което вече почти не се чуват: Ако младостта знаеше, ако старостта можеше. Поколението средна възраст го изтри с бял препарат, защото знаем и можем. Това поколение не се закача към никой бряг старците се отдръпват, младежите се оглеждат подозрително. Корабът пътува сам, изпитвайки адреналин от новите си приключения.
Сега разбирам, че възрастта не поставя граници, а разширява възможностите. Не търсим себе си, защото вече сме открили кой сме, и с удоволствие усъвършенстваме уменията си или пробваме нови техники в посоката, която ни радва. Не е нужно да се свързваме с всички, а да пазим близките по сърце и дух. Позволяваме си лукса на приятелството, а не само необходимостта от него. В любовта и интимността търсим качество, знаейки, че количеството не замества това, което истински искаме, и че можем да дадем на младостта 100 точки напред.
Не настойваме децата да пораснат твърде бързо, защото вече видяхме колко бързо минава времето. Наслаждаваме се на техните детски години, пълнейки ги с онова, което ние сами пропуснахме. Разбрахме, че парите не купуват щастие, здраве или вярност, и че пътят към целта често е поценен от самата цел. Кой не се радва на процеса, трудно ще се радва и на резултата. Научихме се от грешките си, усетихме летящото време. Животната картина е начертана, а сега е време да я украсим с малки детайли и изящни щрихи, които превръщат художника в майстор, а платното в шедьовър.
Когато всичко това се схване, осъзнава се, че точно сега възможностите са безкрайни. Можеш да учиш танци, да пееш, да свириш арфа, да учиш езици, да гмуркаш с акула, да яздиш кон, да караш ски или ролери. Можеш да издухваш стъклени вази, да шофираш кола, да рисуваш коледни топки, да спускаш каяк по река, да правиш мозайка, да отглеждаш пчели, да боядисваш площадки, да правиш керамични глинени съдове, да бижутирваш с бисер или с плетиво, да печеш вкусни сладки, да киснеш зелка или да правиш домашни тестени изделия. Можеш да пътуваш и да видиш с очите си това, за което си чувал толкова много. Можеш да осиновиш куче например Боби, или да вземеш трети котарак Мърка. Можеш да снимаш свой филм или да се изявиш на сцена, да се преместиш в къща в планината или найнакрая да започнеш с онова, за което мечтаеш от години, но отлагаш заради заетост. Можеш да се гмурнеш в нов роман без да се оглеждаш, можеш да раждаш още едно дете. А можеш и просто да разхождаш самотен по алеите на парка, да се разтваряш в тишината, да пиеш ароматно кафе с лешници или чай с лайка, наслаждавайки се на всяка глътка на напитката, есента, живота
Сега разбираме, че времето не е безкрайно, затова ценим този възрастов етап възраст без ограничения.
