Вие направихте луксозна реконструкция за майка ви и сега искате от мен 300000 лв? викаше Вио́лета, вдигайки пред съпруга си разпечатка с банкови транзакции.
Андрей седеше на кухненския масив, затворен в телефона си. Носеше мръсна тениска с логото на някаква излязла от мода рок група, а под очите му се виждаха тъмни кръгове, а брадата му растеше неравномерно явно не е спал добре.
Вио́лета, защо започваш така? Това са нашите общи пари пробърка той, без да вдигне поглед.
Общи? издиша Вио́лета и се спусна на противоположната страна на масата. Андрю, скъпи, кога за последен път внасяше дяла си в общия бюджет? Първо преди три месеца? Четири?
Тя се облегна назад, ръцете й прескръстиха гърдите. Косата й бе събрана в небрежна опашка, а пръстите й изплуваха по лицето, което бе уморено. На нея беше облечена къща с малък флорален десен подарък от свекърва за 8ми март.
Казах ти, че съм в режим не пипай вдигна Андрей поглед. Знаеш как са фрийлансъри.
Знам, кима Вио́лета. Затова не докосвах нашия резерв. А ти какво направи? Изтегли всичко и го похарчи за майка ти!
Не всичко възрази Андрей. Освен това, тя е майка ми, трябва да й помагам.
Трябва повтаря Вио́лета. Но аз не съм трябва. Не за мен? Не за нашето бъдещо дете?
Андрей се изплаши и гледаше съпругата с широко отворени очи.
Какво дете? попита той.
Вио́лета безмълвно извади тест за бременност от джоба на робата и го постави посред масата.
Този.
Тишината се сплоти в кухнята. Навън мърчеше кола, в двора куче лаеше. Андрей гледаше теста като на часовник с тиктакаща бомба.
Защо защо не ми каза веднага? изрече той, почти без глас.
Защото разбрах миналата нощ. Исках да те изненадам днес, дори купих малки чорапички гласът й трепнеше. Събота видях, че от картата са изтеглени триста хиляди лв. Всичко, което спестихме за първоначален депозит за апартамент.
Андрей масира челните кости с дланите.
Майка ми се обади, казваше, че тръбата се спуза, навлязоха вода в съседите от долу Не можех да откажа.
Не можеш да откажеш отекна Вио́лета. А защо не ме попита?
Нямаше да ми позволиш.
Разбира се, че няма! Спестихме тези пари две години! Две години се лишавах от всичко, купувах дрехи в секондхенди, отказвах си от ваканции
Майка ще върне парите прошепна Андрей.
Кога? Как? Тя е пенсионирана!
Ще продаде вилата.
Вио́лета се засмя остра, но не радостно.
Вилата? Тази вила, която се опитва да продаде от три години? Андрюш, събуди се! Майка ти никога няма да върне парите, ние знаем това.
Не смей да говориш така за майка ми!
И не смей да харчиш нашите пари без да ме информираш!
Те стояха един срещу друг като боксьори в ринг. Вио́лета дишаше тежко, ръцете й трепереха леко. Андрей стисна юмруците, челюстта му се стегна.
Знаеш какво каза Вио́лета, гласът й стана студен като стомана. Ако смяташ, че имаш право да разпределяш нашите общи пари сам, аз също ще взема едностранно решение.
Какво имаш предвид?
Премествам се при родителите си. Ще реша дали искам да отглеждам дете с мъж, който поставя майка си пред семейството ни.
Вио́лета, не казвай така
Но тя вече излизаше от кухнята. Андрей чу как се затваря спалнята и шумът от чанти съпругата му опакова.
Той остана седнал, гледайки теста. Двете розови линии му се размиваха пред очи.
Апартаментът на родителите на Вио́лета беше в другата част на София, в старо жилищно кварталче. Пететажна къщакрушовка, третият етаж, прозорци към шумен булевард. Вио́лета стоеше пред входната врата с две чанти, а майка й я гледаше с тревожен поглед.
Скъпа, какво се случи? Галина Петровна беше къса, пухкава жена с добро лице и вечно тревожни очи.
Майко, мога ли да остана при вас за малко?
Разбира се, влизай! Татко! извика тя в дълбокия апартамент. Вио́лета е тук!
Татко й излезе голям мъж със сиви брада, в широка риза и домашни чорапи.
Вио́лета? Къде е Андрей? вдигна вежди, виждайки чантите в ръцете й.
Имаме кавга, татко.
Родителите се погледнаха. Майка взе чантите от Вио́лета, татко я прегърна и я заведе в кухнята.
Разкажи ни, заповяда той, сядайки я на масата. Майко, сложи чайник.
Вио́лета им разказа всичко: парите, ремонта на
