Утре ще преведа парите на майка за нов апартамент. Решението е взето, заяви Кольо, без да ме попита за мнение.
Купуваш на майка апартамент? запита Марина, озадачена, като се приближи до масата в кухненската ъглова стая, където Кольо седеше с леко виновен поглед.
Кольо кимна, избягвайки очите й.
Да, реших. Липсват й едно стотинити, а ние почти сме ги спестили.
Какво означаваш с реших? Марина вдигна глас. Спестяваме за наш собствен апартамент от четири години! Вече разглеждаме квартали, сравняваме цени!
Марина, помисли си. Майка цял живот живее в споделен хибриден апартамент. Съседите пият, викащи нощем. Тя заслужава достоен дом.
Марина се сложи срещу съпруга си, ръцете й трепереха от ярост.
А какво с нас? Нима ние не заслужаваме? Млади сме, искаме си деца, а живеем в къщастудия! Казах на приятелите си, че скоро ще се преместим!
Майка е сама, скоро ще се пенсионира, заплатата й е копчета. Ние сме млади, можем да спестяваме покъсно.
Спестяваме повече? Марина скочи. Разбираш ли колко време ще отнеме? Поставяме по 3 000 лв. на месец, отказвайки си от всичко!
Кольо найнакрая вдигна глава, очите му блестяха с твърда решимост.
Утре ще преведа парите на майка за апартамента. Решението е направено.
Следващите дни в къщичката им бяха тежки от мълчание. Марина не говореше с Кольо, само кимаеше в опитите му да започне разговор. Кольо се преструваше, че всичко е наред, но тя усещаше нервността му.
В петък вечер тя не издържа и се обади на сестра си Светла.
Света, мога ли да дойда? У дома е ужасно.
Разбира се, какво се е случило?
След час Марина седна в кухнята на Светла и разказа случилото се. Светла клатеше глава.
Не може да е! Той дори не ти се консултира! Постави ти пред готово решение!
Какво казва Александра Михайловна?
Щастлива е, разбира се. Не очакваше такава грижа от сина си, но мълчи за проблемите, които създава.
Светла изсипа чай в две чаши и се настани срещу Марина.
Може би е прав? В края на краищата, това е майка му
Ти ме подкрепяш ли? Марина почувства как се стиска гърлото.
Не, не. Опитвам се да разбера логиката му. Но се съгласявам такова решение трябваше да се обсъди със съпругата.
Точно тогава Игор, съпругът на Светла, влезе в кухнята.
Какво се случва?
Светла накратко обясни ситуацията. Игор потупа глава размислено.
Ако бях на мястото на Кольо, щях също така. Родителите са светилище. Те ни отгледаха, сега наш дълг е да се грижим за тях.
Но имахме планове! вика Марина. Мечти!
Плановете могат да се променят. Имате едни родители.
Марина почувства как бездната я поглъща. Дори роднините не я разбираха.
У дома я очакваше нов разговор с Кольо. Той седеше на дивана, явно чакаше.
Къде беше?
При Света. Разказвах й за чудесния си съпруг.
Марина, достатъчно! Не сме бедни, ще спестим отново.
Кога? След пет години? Десет? Какво ще правим, ако имаме деца? Тогава няма какво да спестяваме!
Ако имаме деца, ще решим жилищния въпрос тогава. Ще помолим родителите за помощ.
Чии родители? Твоите, които ще купят апартамент с нашите пари? Или майчини, които живеят от пенсия?
Кольо се изправи и отиде до прозореца.
Само ти мислиш за себе си, Марина.
А ти само за майка! Забрави, че имаш жена!
Не съм забравил. Жена трябва да подкрепя мъжа.
Подкрепа за какво? За това, че плановете ни се разпиляват?
Кольо се обърна, в очите му блесна студено.
Майка прекара целия си живот за мен. След като татко ни напусна, тя работи на две места, за да мога да учим. Сега е мой ред.
А аз какво съм? Непозната? Пети години заедно, три години брак!
Майка е майка. А съпругите спря, но Марина вече разбираше.
Какво за съпругите? Довърши изречението!
Нищо. Утре ще преведа парите. Край.
Събота сутринта Кольо излезе без довиждане. Марина се настани пред компютъра, отвори банковото приложение. Съвместната им сметка показваше 150 000 лв. резултат от четири години спестявания.
Тя се сетила как са започнали: живееха в още помалка стая в споделен блок, пресмятали всяка стотинка, отказвали се от кафе, кино, нови дрехи. Мечтали за собствено жилище. Кольо ги наричаше екип, но сега решаваше сам.
Обядна обаждане от майка.
Маринко, как си? Гласът ти е тъжен.
О, мамо, просто съм уморена.
Как е Кольо? Не съм го виждала отдавна.
Марина не разкри проблемите. Майка се тревожеше за малките неща.
Кольо е добре. Работи много.
Добре. Кога ще купиш апартамент? Помня, че казваше скоро.
Още спестяваме, мамо.
След разговора Марина се почувства полошо. Тя разказа плановете си навсякъде и сега трябваше да об
