На пода лежаха купчини от дамски рокли, а когато се промъкнах в спалнята, видях го прегръщащ се с друга жена
Георги и аз бяхме заедно повече от три години, щастливи и изпълнени с доверие. Представихме си родителите, а в плановете ни вече се намесваше и сватбата в църквата Св. Николай в София. Всичко се струваше безупречно и аз вярвах, че с този мъж ще имам деца и ще остаряваме заедно.
Този ден той се завърна от делова командировка до Берлин, без предварително уговорка. Взех си свободен ден, реших да го изненада, изпечех торта червено кило и тръгнах към неговото жилище в квартал Витоша. За късмет имаше, че притежавах свои копчета, така че докато той спеше, имах време да приготвя кафе за десерта.
Тихо отворих вратата на спалнята, но почти се спънах върху няколко предмета, разпилени като странни сънища. Тъмен беше, затова извадих телефона, за да разсея мрака. На пода се натрупаха множества от дамски дрехи, а по-надолу видях ги Георги, объет с друга Ралица Димитрова в прегръдка, сънливи и безмълвни.
Не направих шум, затворих внимателно вратата зад себе си, оставих торта и копчетата, и се оттеглих. Навън беше хладно, а аз не исках да се прибера при родителите си, затова се заседнах на пейката в Борисовата градина и започнах да плача. След малко до мен се спря мъж, облечен в кафяв шал, и ме попита какво се случва. Не разкрих предателството, но разговорът се разви сам, като реката в сънищата. Поука, че в едно състояние се озовахме при него в малкото му кътово, където си изпихме чай от лавандула.
Сега живеем заедно в същия апартамент, споделяме сметката за електричество 300 лв. на месец и плановете ни отново водят към сватбата. Убеден съм, че самото съдбо ни е подредило този странен сън, защото нищо в живота ни не се случва без причина.
