Това се случва и при нас…
Родителите на Йордан чакат малкия с нетърпение. Бременността е била тежка, а детето е излязло преди срока, в кърлежка. Системите му са били незрели, е трябвало ИВЛ, две операции и отслойка на ретината. Два пъти ни пускаха да кажем сбогом, но Йордан оцеля.
Скоро се оказа, че почти нищо не вижда и почти нищо не чува. Физическото развитие се наредини седна, хвана играчка, опря се на пръчка но мозъкът не се развиваше.
Първоначално и двамата се надявахме, но баща му, Георги, се оттегли тихо, а майка Ружа продължи сама. Тя намери държавна квота и на три и половина години поставиха импланти за слуха. Сега той почти всичко чува, но напредъкът е скъпостъден. Бяха занятия с дефектолози, логопеди, психолози и други специалисти. Ружа носеше Йордан в моето студио от време на време.
Аз им предлагайки: «А какво ще кажеш да опитате това, а това да пробваме нещо друго», а тя пробваше всичко. Нямаше резултат. Повечето часове Йордан седеше тихо в манежа, въртеше някаква дреболия, ударяше я по пода, хапе ръката си и понякога викаше с едно нота, понякога модулирано. Ружа казваше, че той я разпознава, вика я със специално кудкудене и обича когато му гушкат гърба и краката.
Накрая стар психиат казва: Какъв диагноз вече искате? Това е ходеща зеленчук. Вземете решение да го оставите в дома за стари хора или да се грижите за него. Няма смисъл да се надявате на голямо подобрение. Това беше първият, който отворено изкажа мнение. Ружа сложи Йордан в специален детски център и отиде на работа.
След време си купи мотоциклет винаги е мечтала за него. Започна да кара из София и извън града с приятели, а ревът на мотора изтегляше тревожните мисли. Георги плащаше издръжка, а Ружа изхарчваше всичко за гледачки през уикендите Йордан не е труден, стига да се свикнеш с неговите навици.
Един от мотоциклетните им приятели, Стефан, казва на Ружа: Знаеш, имаш нещо интереснотрагично в себе си.
Хайде, ще ти покажа, отвърна тя.
Той се усмихна, мислейки, че я кани на легло, а Ружа го заведе при Йордан. Той беше жив и викаше модулирано, кудкудеше сигурно е познал майка си или се вълнува от непознатия.
Ох, нищо си не е!, вика Стефан.
А какво си мислеше?, отговори Ружа.
Скоро те започнаха не само да карат, а и да живеят заедно. Стефан се съгласи, че няма да се приближава до Йордан (договориха се предварително), а Ружа не искаше това. После Стефан предложи: Да имаме дете.
Ружа, без да мисли, отговори: А ако е още един такъв, как ще се справим? Стефан мълчеше почти година, после пак каза: Добре, нека.
Родиха Иванчо здраво момче. Стефан се пошегува: Ще пуснем йордан в интерната сега, щом имаме нормален син? Ружа му в отговор: По-скоро аз ще те пусна. Стефан се отдръпна: Аз само попитах
Когато Иванчо навърши девет месеца, той открил Йордан, който се тъпчеше по пода. Стефан се притесняваше: Не пускай момчето до него, опасно е. Но Стефан е почти винаги на работа или на мотото, а Ружа го пускаше. Когато Иванчо пролича до Йордан, той спря да вика; изглежда, че слуша и чака.
Един уикенд Стефан се разболя и остана у дома. Видя Иванчо несигурно да се движи из апартамента, като бормочи нещо, а до него, привързан, бе Йордан, който досега седеше в ъгъла. Стефан избухна, искаше да оградините детето си от идиота ти. Ружа просто посочи към вратата. Той се уплаши, те се помириха.
Ружа дойде при мен:
Той е като Буратино, но го обичам.
Разбира се, че е така, казах аз. Любиш детето си без значение
Всъщност говорих за Стефан, уточни Ружа. Какво мислиш за Йордан опасен ли е за Иванчо?
Отговорих, че Иванчо е водещият в двойката, но все пак е нужна надзор.
На еднегодишна възраст Иванчо научи Йордан да подрежда пирамидки. Самият Иванчо говореше изречения, пяше прости песни и разказваше приказки за кобра и гъска.
Той е наш вундеркинд ли?, попита Ружа.
Стефан иска да провери. Погледни как се гордее при приятели на тази възраст децата все още не говорят.
Мисля, че това е от Йордан, предположих. Не всеки дете на полгодишна възраст е мотор на чуждото развитие.
Ей!, се радва Ружа. Така ще му кажа на това дърво с очи.
И така, нашето семейство ходеща зеленчук, дърво с очи, жена на мотоцикл и вундеркинд се справя. След като Иванчо се научи да ползва тоалетна, за половин година успя да научи брат си. Ружа постави пред Иванчо задачата да научи Йордан да яде, да пие от чаша, да се облича и съблича.
На три и половина години Иванчо зададе въпрос: Какво е точното състояние на Йордан?
Първо, той почти нищо не вижда.
Вижда, възрази Иванчо. Само слабо, в светлина. Най-добре е лампа в банята над огледалото там той вижда най-много.
Офталмологът се учуди, когато му обясниха, че тримесечният съпровод е Йордан, но го изслуша, натърси още изследвания и предписа специални очила.
С детска градина Иванчо не се справи Трябва му училище, такъв умник!, се оплака учителката. Аз настоявах: нека Иванчо продължи в клубовете и да работи с Йордан. Стефан изненада се и се съгласи, казвайки на Ружа: Остави ги до школата, какво ще върши това в детската градина? И виж, дето вече почти година не вика.
Шест месеца по-късно Йордан каза: Мамо, татко, Иванчо, дай, пий и мяумяу. Двете момчета отидоха на училище едновременно. Иванчо се тревожеше: как ще се справя без него? Дали специалистите в специалната школа ще го разберат?
Днес, в пети клас, в уроките той започва заедно с Йордан, а после продължава сам. Йордан говори простички изречения, чете, работи на компютъра, обича да готви и да чисти (помага му Иванчо и Ружа), обича да седи на пейка във двора и да гледа, слуша и усеща ароматите. Познава всички съседи, винаги поздравява. Обича пластилин, конструктори и да ги разглобява.
Но най-много на света обича когато цялото семейство минава по селския път на мотоциклетите мама с Йордан, Иванчо с татко, и всички викаме навесни към вятъра.
