Съжалявам, че не оправдах вашите очаквания! Всичко се случи като в онези весели вицове или мелодрамите по българските сериали: вечерта мъжът ми седеше на компютъра, аз въртях домакинството, алармата на колата писна, и той изхвърча навън по тениска (добре, че беше лято!). Докато бършех праха, преместих мишката – и изгасналият екран светна наново. Не беше в стила на Ярослава да проверява телефона на мъжа си, да рови из джобовете му или да наднича зад рамото му пред компютъра – смяташе го за неприлично, но този път всичко стана съвсем случайно. Поглеждайки бегло към монитора, Ярослава видя чат – разговор на някакъв сайт. Засрамена, погледна настрани, но окото ѝ вече беше хванало думата „любима“. Надявайки се да става дума за „любимата жена каза, че…″ или дори „любимата ми луканка”, Ярослава пак погледна екрана. „Да, любима – писал нейният мъж, използвайки собствената си снимка в сайт за запознанства, – разбира се, ще се видим утре, както се уговорихме. Всеки час се сещам за последната ни среща. Ти си ми като огън!” – „А ти си истински звяр, мой мечок – отговаряше кльощавата рижа непозната, – още ме боли цялото тяло.” Когато той изхвърча от къщата, чатът вече бил неспокоен: „Мечко, къде си? Омръзна ми вече самичка! Къде се изгуби?” Ярослава се отпусна на дивана с парцала в ръка. Нали той я предупреждаваше, че утре имал служебно събитие, неизбежно, заради работата… Тя цял ден гладеше панталони, избираше вратовръзка, перфектно изглади риза – а сега вече знаеше за какво „мероприятие” е подготвяла обичания си съпруг… …Мъжът се върна разказвайки възмутено за хулиганските тийнейджъри, уцелили колата с топка. Викаше, размахваше ръце, а Ярослава го слушаше и кимаше, но мыслено беше далеч. За щастие, тази вечер той нямаше „романтично настроение” и си легнаха да спят. „Ще мисля за това утре“, реши Ярослава като Скарлет О’Хара, но цяла нощ се въртя, неспособна да заспи. На сутринта той замина за работа, а Ярослава се хвана за чистенето – майка ѝ щеше да докара Стаси, който беше цяла седмица на гости при баба си в Костенец. Ярослава яростно търкаше пода и банята, но напрегнатата мисъл „какво да правя???” не я напускаше. Още не можеше да осъзнае напълно, но в паметта ѝ изплуваха стари факти, фрази, постъпки на мъжа ѝ, които сега имаха нов смисъл. Светът ѝ се срина. Само едно беше сигурна – никога няма да прости. Дори да поиска прошка, дори да се кълне, че повече няма да се повтори – фактът на изневярата си остава. Сигурно дори болката с времето ще отмине, но предателството – никога. Знаеше обаче и друго – Стаси е на две и половина. Място в детската градина обещават най-рано наесен, значи работа няма. Да тежи на родителите си ли? Да се бори за издръжка? Да тръгне на болезнен развод сега, докато още е в шок? Дали ще има сили? Дали няма да се поддаде на молбите „помисли“, „не бързай“, „разбери, прости” и после да съжалява? Не! Развод – но не веднага. И Ярослава стана сянка: грижеше се за дома и детето си, переше и гладеше на мъжа, избираше вратовръзки, дори се усмихваше на шегите му в редките мигове, когато ѝ обръщаше внимание като на човек, не като на домашна помощница. Единствено не можеше да превъзмогне погнусата – всячески избягваше „тези“ задължения, а съпругът ѝ видимо се радваше. Изведнъж разцъфтя – усмихнат, носи ѝ цветя без повод, уж заради командировки и обучения, а тя се правеше, че вярва. През октомври се отвори място в детската. Ярослава започна работа и веднага подаде молба за развод. Мъжът беше шокиран, защото бе убеден, че тя не знае нищо за забежките му. Когато разбра защо, направи скандал: „Алчна кучко! Подла! Затова жените като теб ги наричат битови проститутки! Седи на шията ми, изчака детето да тръгне на градина, пък айде сега – прощавай! Мислех, че си различна, а ти си като всички!” Общите приятели заеха негова страна, дори майка ѝ гледаше с укор – „Ако ще се развеждаш, развеждай се веднага, не да чакаш и да се правиш!” „Съжалявам, че не оправдах вашите очаквания” – това казваше Ярослава на всички, без да промени решението си.

Извинете, че не отговорих на очакванията ви!

Всичко започна като безсмислен сън, смес от анекдот и стар мрачен сериал: вечерта, докато мъжът ѝ Георги цъкаше на компютъра, жена му Ладислава шеташе насам-натам из апартамента им в Пловдив, морно лято тежеше във въздуха и изведнъж прозвуча аларма от колата на двора. Георги изхвърча навън по тениска и къси гащи добре, че беше топло. А Ладислава, забърсвайки праха от масата, докосна с крак компютърната мишка и потъмнелият екран проблесна отново.

Не беше в стила на Ладислава да му рови в телефона, да претърсва джобовете му или да му наднича през рамото, когато е на компютъра считаше това за лош вкус, но нещата този път се случиха напълно случайно, като случайни шарки в съня.

Механично хвърли поглед към екрана и зърна чат, някакъв диалог в сайт. Смути се, обърна се бързо, но вече беше прочела думата любима. Засрами се пред себе си, като си помисли, че може да става въпрос за любимата жена каза така или дори любимият ми суджук. Но вътрешният глас я накара пак да надникне и да прочете Да, любима, пишеше Георги, усмихнат с профилна снимка, утре ще се видим, както се разбрахме. Всеки час си спомням последната ни среща. Ти си уникална!. А ти си като истински чудовищен мечок, мой Мечо, връщаше му с очи, остри като игли, русата и кльощава жена. Още ме боли цялото тяло.

След това, докато Георги явно беше изхвърчал сутрешно, на екрана плувнаха притеснени съобщения: Мечо, тук ли си? Чакам Къде се загуби?.

С парцала в ръка Ладислава се отпусна на дивана. Всичко се изясни. Георги от вчера повтаряше как има събрание в офиса, неотложно мероприятие, на което трябва да присъства задължително, и тя цяла вечер му глади перфектните ръбове на панталона, избираше му вратовръзки, гладила ризата му така внимателно, че по маншетите да не се види и гънка. Сега вече знаеше към какво събитие така старателно го подготвяше.

…Георги се върна развълнуван, разказваше как кварталният тарикат му бил ударил колата с топка. Жестикулираше, викаше, обиждаше невидими хулигани, а Ладислава кимаше и подмяташе думи, но беше далеч някъде в дълбочините на кошмар, където чувствата се гмуркат без въздух.

За нейно облекчение, тази нощ Георги нямаше желание за близост и си легнаха без глъч. Ще мисля за това утре, реши Ладислава като героинята на Априлският вятър, но през цялата нощ стотици невидими мисли я въртяха нервно в леглото и сънят бягаше.

На другата сутрин Георги отпраши на работа, а Ладислава запретна ръкави с чистенето майка ѝ трябваше да докара малкия Стамен, който цяла седмица беше летувал на село при баба и дядо им в Първомай. Ладислава търкаше плочките с яростна енергия, но като рефрен в съня ѝ звучеше Какво да правя??? и ритъмът на мисълта ѝ препускаше без спиране.

Истината тепърва си проправяше смътна пътека през спомените всички думи и жестове на Георги поемаха нов, горчив смисъл. Светът ѝ се разпадна на ослепени стъкълца и трябваше да почиства останките.

Само едно бе сигурно: Ладислава знаеше, че няма да го прости. Никога. Дори да падне на колене, да казва, че е било случайност, че никога няма да се повтори. Може би с времето болката щеше да намалее, но предателството щеше да остане.

Осъзнаваше и друго: Стамен беше само на две и половина. Детската градина обещаваха чак наесен, а за работа кога? Да стане върху плещите на родителите си ли, да ги тормози? Да събира останките от себе си заради издръжка ли?

Да започне болезнен развод веднага, докато стипчавите сълзи са още пресни? Или да чака, да го премисли? Щеше ли да има кураж? Да не се поддаде на приказките на Георги: Помисли си, не избързвай, опитай да разбереш, прости, за да не съжалява после? Не, разводът беше единственото решение, но не сега.

И така, Ладислава се сви вдън съня си. Продължи да се грижи за дома и детето, гладила ризите на Георги и търсеше кой шал подхожда на костюма. Дори се усмихваше на негови шеги, когато от време на време той си спомнеше, че у тях живее човек, а не просто тиха домашна помощничка.

Единственото, което не можеше да преодолее, беше отвращението. Измисляше все по-измамни причини да отбягва разните им там семейни задължения, а Георги изглеждаше облекчен. Всъщност, дори беше някак в разцвет често си тананикаше, носеше ѝ цветя без повод, разказваше за командировки, семинари и фирмени курсове, а тя се преструваше, че вярва.

Дойде октомври получи място в детската градина. Ладислава се върна на работа и моментално подаде молба за развод. Георги остана стъписан като зашеметено куче на пазар в Карлово беше убеден, че жена му не подозира нищо. Когато научи истината, избухна див скандал, наричайки я меркантилна:

Продажна жена! Жалка и долна! С право такива като теб ги наричат домашни леки жени! Седеше на врата ми, чакаше детето да поотрасне, а сега, като мога да го гледам, си отиваш? Мислех, че не си като другите, а ти си същата като всички!

Общите познати също се наредиха зад Георги и обърнаха гръб на Ладислава пресметлива лисица нямах място сред нормалните хора. Майка ѝ я гледаше с укор, думите ѝ като ситни оси Как можа? Щом ще се развеждаш, да бе се развела веднага, а ти Мълчеше, чакаше, държеше камък във пазвата. Мислех, че дъщеря ми не е толкова сметкаджийка!

Извинете, че не оправдах очакванията ви, тихо отговаряше Ладислава на всички и никога не промени решението си.

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

five + 3 =

Съжалявам, че не оправдах вашите очаквания! Всичко се случи като в онези весели вицове или мелодрамите по българските сериали: вечерта мъжът ми седеше на компютъра, аз въртях домакинството, алармата на колата писна, и той изхвърча навън по тениска (добре, че беше лято!). Докато бършех праха, преместих мишката – и изгасналият екран светна наново. Не беше в стила на Ярослава да проверява телефона на мъжа си, да рови из джобовете му или да наднича зад рамото му пред компютъра – смяташе го за неприлично, но този път всичко стана съвсем случайно. Поглеждайки бегло към монитора, Ярослава видя чат – разговор на някакъв сайт. Засрамена, погледна настрани, но окото ѝ вече беше хванало думата „любима“. Надявайки се да става дума за „любимата жена каза, че…″ или дори „любимата ми луканка”, Ярослава пак погледна екрана. „Да, любима – писал нейният мъж, използвайки собствената си снимка в сайт за запознанства, – разбира се, ще се видим утре, както се уговорихме. Всеки час се сещам за последната ни среща. Ти си ми като огън!” – „А ти си истински звяр, мой мечок – отговаряше кльощавата рижа непозната, – още ме боли цялото тяло.” Когато той изхвърча от къщата, чатът вече бил неспокоен: „Мечко, къде си? Омръзна ми вече самичка! Къде се изгуби?” Ярослава се отпусна на дивана с парцала в ръка. Нали той я предупреждаваше, че утре имал служебно събитие, неизбежно, заради работата… Тя цял ден гладеше панталони, избираше вратовръзка, перфектно изглади риза – а сега вече знаеше за какво „мероприятие” е подготвяла обичания си съпруг… …Мъжът се върна разказвайки възмутено за хулиганските тийнейджъри, уцелили колата с топка. Викаше, размахваше ръце, а Ярослава го слушаше и кимаше, но мыслено беше далеч. За щастие, тази вечер той нямаше „романтично настроение” и си легнаха да спят. „Ще мисля за това утре“, реши Ярослава като Скарлет О’Хара, но цяла нощ се въртя, неспособна да заспи. На сутринта той замина за работа, а Ярослава се хвана за чистенето – майка ѝ щеше да докара Стаси, който беше цяла седмица на гости при баба си в Костенец. Ярослава яростно търкаше пода и банята, но напрегнатата мисъл „какво да правя???” не я напускаше. Още не можеше да осъзнае напълно, но в паметта ѝ изплуваха стари факти, фрази, постъпки на мъжа ѝ, които сега имаха нов смисъл. Светът ѝ се срина. Само едно беше сигурна – никога няма да прости. Дори да поиска прошка, дори да се кълне, че повече няма да се повтори – фактът на изневярата си остава. Сигурно дори болката с времето ще отмине, но предателството – никога. Знаеше обаче и друго – Стаси е на две и половина. Място в детската градина обещават най-рано наесен, значи работа няма. Да тежи на родителите си ли? Да се бори за издръжка? Да тръгне на болезнен развод сега, докато още е в шок? Дали ще има сили? Дали няма да се поддаде на молбите „помисли“, „не бързай“, „разбери, прости” и после да съжалява? Не! Развод – но не веднага. И Ярослава стана сянка: грижеше се за дома и детето си, переше и гладеше на мъжа, избираше вратовръзки, дори се усмихваше на шегите му в редките мигове, когато ѝ обръщаше внимание като на човек, не като на домашна помощница. Единствено не можеше да превъзмогне погнусата – всячески избягваше „тези“ задължения, а съпругът ѝ видимо се радваше. Изведнъж разцъфтя – усмихнат, носи ѝ цветя без повод, уж заради командировки и обучения, а тя се правеше, че вярва. През октомври се отвори място в детската. Ярослава започна работа и веднага подаде молба за развод. Мъжът беше шокиран, защото бе убеден, че тя не знае нищо за забежките му. Когато разбра защо, направи скандал: „Алчна кучко! Подла! Затова жените като теб ги наричат битови проститутки! Седи на шията ми, изчака детето да тръгне на градина, пък айде сега – прощавай! Мислех, че си различна, а ти си като всички!” Общите приятели заеха негова страна, дори майка ѝ гледаше с укор – „Ако ще се развеждаш, развеждай се веднага, не да чакаш и да се правиш!” „Съжалявам, че не оправдах вашите очаквания” – това казваше Ярослава на всички, без да промени решението си.
Bohatý podnikateľ si všimol, ako matka delí hamburger so svojimi deťmi, predstierajúc, že je sýta – o 10 rokov neskôr sa ich život navždy zmenil