**Свекърва**
Галина Генова бе родена да бъде свекърва. Не просто строга и резервна, а именно свекърва безцеремонна, упорита и винаги на първа глас. Майка ѝ Люба споделяше с приятелките си впечатленията си от новородената дъщеря:
“Лежи в легенчето и се мръщи, устенцата ѝ са свити, вежди навътррени, юмруци стиснати чиста свекърва.”
За щастие, свекървата на Люба, Валентина Димитрова, живееше в съседен град и не посещаваше сина си често. Но когато идваше, цялата пекарня, където работеше Люба, знаеше. Тестото ѝ не втасваше, бъркаше ванилия с лимонена киселина, сладкишите излизаха криви и бледи, а самата сладкарка трепереше от всяка постъпка.
“Слушай, вземи си отпуск,” ѝ каза началницата ѝ раздражено. “А като си отиде свекървата ти, ела пак на работа.”
“Неделя Иванова, помилвайте!” Люба свали капа си и го притисна към гърдите. “Тук поне се скривам от нея. А така ще трябва цял ден да я угаждам и да се кая.”
“Да се каеш? За какво?”
“За всичко! Не готвя както трябва, не чистя както трябва, не се държа с нейния син както трябва… Дори завесите не ги дърпам според нея!”
“А как трябва?” учуди се началницата.
“Не знам. Но не така!”
Когато се роди момиченцето, Валентина Димитрова дойде веднага на помощ. Накара да го кръстят Галина в памет на покойната ѝ майка, демонстративно го кръсти, въпреки че родителите-комунисти можеше да имат проблеми, уплаши педиатъра и медицинската сестра, доведе снахата си до нервна криза и си тръгна с дълбоко убеждение, че тази безмозъчна глупачка ще погуби детето.
Люба плаче още седмица. Затова съпругът ѝ Гено извади спестяванията си за лодка с мотор и ѝ купи златна гривна с кълнче.
Вопреки зловещите прогнози на бабата, бебето не само оцеля, но и процъфтяваше. Галенце започна да ходи навреме, бързо свикна с гърнето и заговори рано ясно и разсъдливо. На възрастта на “защо” тя смайваше всички с философски въпроси:
“Какво обичаш? Какъв човек си? Защо ни трябва усмивка?” Приятелките на Люба от пекарнята и приятелите на Гено от машинния завод хора сърдечни, но прости се затрудняваха и ѝ предричаха голямо бъдеще.
Между другото, със строгата си баба тя се справи за минути.
Един ден Валентина Димитрова дойде с традиционния си визит и още след пет минути започна да крещи заради новия диван, с който двойката се гордееше. Обивката била прекалено светла, непрактична. Петгодишната Галенце слушаше истериката, после грабна чантите на баба си и ги влачи към портата.
“Ей, къде влачиш нещата ми?” възмути се тя.
“Ти дойде без любов. Крещиш на мама. Сипи си.”
“Настроили сте детето срещу мен!” прострича бабата.
Но внучката ѝ показа куклата, която току-що ѝ беше подарила, и каза строго:
“Вземи я. Не ми трябват подаръците ти. И научи се да се държиш добре.”
“Еха, майчице, хванаха те?” засмя се Гено. “Галка ни е сериозна мома. Аз веднъж с приятели премия опихме и прекалих. Та тя, вярваш ли, цяла седмица ме възпитаваше.”
Оттогава Люба в дните, когато идваше свекървата, не завеждаше дъщеря си на детска градина и я прибираше по-късно. Валентина Димитрова си тръгваше, без да е казала всичко, което искаше.
Разбира се, разсъдливото момиче с лидерски качества беше находка и за училището. Ръководител на октомврийческа “звездичка”, председател на класа, член на пионерския съвет, комсорг… Галина малко не стигна до златен медал. Само заради рационалността си. Н
