Отива пак при нея?
Калина гледаше Иван с пронизващ поглед, докато той се опитваше да завърже връзки на обувките.
Към децата, Калино. Към децата, а не към нея пробълвана Иван, докато късо връзваше шнуровете. Колко пъти ще се връщаме към това?
Калина оставаше мълчаливa, устните ѝ се стягнаха в тънка линия. Искаше да каже толкова много, но думите се задържаха в гърлото, образувайки болезнен ком.
Преди сватбата ти харесваше, продължи Иван, вдигайки се и хващайки якето от вешалото. Знаеше, че имам деца. Разкрих ти всичко от самото начало. Ти каза, че разбирам. А сега какво? Истерики? Претенции?
Калина стегна зъбите още по-силно. Иван хвърли якето на раменете си и, без да чака отговор, излезе през вратата. Ключалката щракна, а тя остана сама.
След няколко секунди Калина успя да се изправи. Краката ѝ бяха като ковано олово. Тя се спусна на дивана в хола, включи безсмислена сериа, за да заглуши мислите.
Тримата години с Иван включваха две в брака. Тя знаеше от самото начало, че ще има развод, двама деца Мартин и Ели. Иван ги сподели на третото им срещане. Тогава Калина се усмихна и казваше, че това не е проблем, че разбира, че децата не са пречка.
Сега тези думи звучаха наивно и глупаво.
Калина затвори очи с дланите и вдиша дълбоко. Сълзите се стичаше все по-трудно да се задържат. Гърдите ѝ се стягаха, сякаш невидима плоча натискаше.
С течение на времето търпението ѝ се изчерпваше. Два пъти седмично винаги вторник и събота Иван се втурваше в дома на бившата си, Силвия, под предлог да види децата. Но той оставаше там за вечеря, прекараваше време с нея.
Калина разбираше, че това е глупаво. Доверяваше се на мъжа си, или поне се опитваше да се убедява в това. Вътре обаче усещаше предчувствие за беда, което я кълнеше.
Когато Иван заминаваше, Калина оставаше сама в апартамента. Тя се оттегляше в самоунищожение, критикуваше себе си, че не успява да защити твърдо своята позиция, че се поддава на обещанията му.
Тя хвана телефона и мигновено изпрати съобщение до приятелката си:
Той отново е при нея.
Телефонът вибрира входящо обаждане. Мариана.
Алло, каза Калина, опитвайки се гласът ѝ да не трепери.
Калино, какво правиш? Мариана не се стигаше. Колко дълго ще толерираш? Той те изневерява, ясно е.
Не, Мар, не разбирате започна Калина, но приятелката ѝ я прекъсна.
Разбирам перфектно. Той два пъти седмично отива при бившата. Остава там до късна нощ. И ти ми казваш, че там играят с Лего?
Калина погали лицето си. Знаеше, че Мариана е права, но да го признаеш на глас означаваше да изразиш, че брака им е фарс.
Той казва, че между тях няма нищо, прошепна Калина. Само за децата.
О, колко си наивна, въздъхна Мариана. Калино, моля те, отвори очи. Нормален мъж не би прекарал половин вечер в бившата. Той би взел децата при себе си, разхождал ги, после ги връщал. А твоят седи в кухнята ѝ, яде нейната шопска салата и вероятно държи ръка, когато децата не гледат.
Достатъчно, затегна Калина телефона.
Достатъчно? Добре. Запомни думите ми. Ще останеш с него. Когато дойде мигът, не ме обвинявай, че не те предупреди.
Разговорът свърши. Калина се вгледа в тавана, докато на екрана на телевизора някой се смееше на глас, но ѝ беше безразлично.
Иван се върна близо до полунощ. Калина чу как той се преоблича в коридора и се придвижва към банята. Той легна до нея и ароматът на чужди парфюми сладки, натрапчиви я удари.
Тя не попита защо се забави, нямаше сили. Иван обаче сам заговори, удобно се усаждайки.
Съжалявам, че закъснях. Дъщерята трябваше да направи поделка за детска градина. Помогнах ѝ пробъркваше Иван, затваряйки очи. С направи един торн от шишарки. Смешна беше.
Калина кима в тъмното, дори Иван да не я видя.
Така продължи още няколко месеца вторник, събота, заминаване, завръщане, аромат на чужди парфюми, извинения.
След време Иван се стана по-мрачен, затворен. Може да прекара цяла вечер, задалицан в телефона, мръщейки се. Калина се опитваше да го разпита какво се случва, но той отмахваше, мърмореше неясно и се оттегляше в друга стая.
След няколко седмици той съобщи:
Слушай, в петък имаме двойно събиране.
Калина се изправи, вдигайки вежди.
С кого?
Със Силвия и новия й мъж.
Калина почувства как се спуска тежка каменна маса от раменете ѝ. Значи Силвия има човек? Значи Иван не е с бившата? Не е изневерил? Всичките ѝ страхове се разтваряха. На лицето ѝ се появи усмивка. Тя се наведе към Иван, гърна го за рамо.
Разбира се, ще отидем.
Петъкът дойде бързо. Калина си купи нова рокля светло синя, прилепваща, за да изглежда добре пред Силвия и да покаже, че е достойна за Иван.
Те отидоха в малко уютно кафене в Младост 1. Силвия вече седеше с мъж, около четиридесет години, висок, спортен, с приятелска усмивка.
Здравейте, вдигна Силвия, за да ги посрещне. Това е Кристиян.
Той кимна, ръкостисна Иван. Седнаха за масата.
Калина имаше добро предчувствие. Вечерта трябвало да мине спокойно, да се запознаят и после да се разпратат.
Но двойното събиране се превърна в кошмар.
През цялата вечер Иван се дърпа, сякаш се опитваше да отмени Силвия от привърженика на Кристиян. Той постоянно прекъсваше, демонстративно доказвайки, че познава Силвия по-добре.
Кристиян предложи пица с чушки. Иван се намеси:
Силвия не обича люти.
Знам, отвърна Кристиян спокойно. Вече говорихме за това. Ти прекъсна, не ми даде шанс да кажа, че поръчваме за нас. Нека вземем нещо друго за Силвия.
Иван не се успокояваше.
А помниш ли, Силвия, как отидохме с децата на морето? продължи мъжът, игнорирайки Кристиян. Мартин донесе медуза на брега, мислейки, че е играчка.
Силвия кимна, но бе видимо раздразнена.
Иван, това беше преди години, каза бившата, опитвайки се да промени темата.
Но Иван продължи да разказва история за история за децата, за съвместното им минало, за избора на количка за Ели, за нощните безсънни часове, когато Мартин имаше колики.
Калина седеше мълчаливо, стиснала чаша вода. Думите на Иван пробождаха я, а Силвия също изглеждаше неудобно. Силвия се опитваше да го спре със поглед, но Иван сякаш не забелязваше.
Тогава Калина разбра. Иван все още не беше пуснал Силвия. Той се държеше за миналото, за децата, за спомените. А тя Калина беше просто остатък, резервен вариант.
Телефонът ѝ звъна глас от банката. Тя се преструваше, че говори с майка си, защото имаше спешен повод.
Извинете, трябва да тръгна, важно е.
Никой не я спря. Иван дори не се обърна. Калина излезе от кафето, хвана такси и се завръши към дома.
В апартамента извади голям куфар и започна да пъколи вещи. Търпението й към Иван беше изчерпано.
Иван се върна след час, раздразнен, гняв. Видя Калина с куфара до краката си.
Какво става?
Калина вдигна поглед. Очите ѝ бяха сухи, сълзите изчезнаха между суитчъри и дънки.
Тъй като се разбра, каза тя спокойно. Свалям се.
Какво? Къде? Иван се намръщи.
Където и да е, далеч от тук, Калина се облече. Днешната вечер ми отвори очите. Ти все още обичаш Силвия или поне не можеш да я пуснеш. Не знам кое е по-лошо.
За какво говориш? започна Иван, но Калина го прекъсна с вдигната ръка.
Не лъжи. Видях как се държиш. Опитваше се да спечели Силвия пред Кристиян, цялата вечер показвайки, че е нейният. Аз бях просто излишна.
Иван мълчеше.
Не искам да бъда резервен вариант, Иван, продължи Калина, хващайки дръжката на куфара. Още няма да се връщам.
Калино, почакай, избухна той.
Не, отрече Калина. Обичам те, но тази любов ще изгори, ще се изгори. Поне ще запазя част от достойнството си.
Тя премина прага. Иван стоеше, гледайки я безмълвно, без да я спре, без да се опита да обясни.
Калина повика такси и се насочи към родителите си. В таксито погледна нощния София от прозореца и мислеше само за едно: най-после съм свободна.
