**Поради едно пилешко, изтласках съпруга си и не съжалявам.**
Този ден Елодий беше изтощена. През цялото утро подреждаше хола, разгъваше сушилото, събираше детските играчки и миеше плочките. Накрая погледна във фурната: пиле на въртела с картофи се запечуваше, изпълвайки кухнята с аромат, който почти я клати.
Още десет минути, прошепна тя, като настрои таймера и се опита към банята, за да почисти фуги. Всичко вървеше гладко докато входната врата не се захвърли.
Децата сигурно са се върнали, помисли си. Но в прага стоеше не Лукас и не Камила, а съпругът й Жулиен, който днес трябваше да е в гаража.
О, каква миризма! възкликна той, разтривайки ръцете. Твоето печено пиле винаги ме завладява!
Позови децата за вечеря, казва Елодий, връщайки се към мивката.
Минута по-късно боси крачета започнаха да трептят по пода, кецове се втурнаха в хола и се разнесе смях. Чувайки крик, Елодий излезе, забравяйки таймера.
Какво се случва? попита тя, ръцете й все още бяха в ръкавици.
Искам бутче! викна Камила, на десет години.
Аз също! прибави Лукас, осем.
Има ли две? попита Елодий, объркана.
Не! Останало е само едно! вика Камила, стъпвайки с крак.
Елодий се приближи до масата. Наистина половината от пилето беше изядена. Останаха само гърдите и няколко самотни картофа.
А татко?
Той вече е тръгнал. Взе половината от пилето и излезе, възкликна Лукас.
Елодий хвърли телефон и се обади на Жулиен без отговор. Грабна ключовете и излезе като буря. Яростта й се вдигаше: отново той се е нахранил с найдоброто. Този път обаче не за него, а за приятелите му. Не беше просто егоизъм, а предателство.
На площадката в селото, на пейка, Жулиен седеше с приятелите си. В ръце имаше бири, а пилето на коленете им. Смяха се, ядоха и си лъскаха пръсти.
Твърде ли е тежко? вдигна Елодий, огънят в очите й.
Върни се вкъщи, ще говорим покъсно, отвърна Жулиен, смутен пред приятелите.
Не, говори сега! Откраднаш това, което приготвих за децата ни! Не ти е ли срамно? Достатъчно е да задържаш найдобрите късове за себе си, а сега ги споделяш с приятелите си, които не са ти?
Стъпи навън, преди да се ядосам, му каца, хващайки го за ръка.
Какво правиш? вика Елодий. Не си само егоист, Жулиен, ти си крадец. Крадец, който открадва храна от собствените си деца, за да нахрани своите пияници!
Спрени този театър, Ело, пробря, срамен пред присъстващите. Това е само веднъж.
Веднъж? А плодовете? А каварата, която изядоха майка ми в една нощ? А барбекюто, където остави децата с изгорени парчета, докато ти се угаждаше с найдоброто?
Елодий се обърна и излезе.
Вечерта, когато той се завърна, тя беше на прозореца.
Трябва да се виждаме, подигра Жулиен. Развод за пилешко. Трябва да те поканят в телевизионно предаване.
Искам развод, отвърна тя студено. Не разбра ли? Пилешкото е само повод. Грубостта ти, жадността ти и самоцелеустремлението ти са истинските причини.
Къде ще отида? се подигра той. Ти преминаваш границата.
При майка ти. Тя, която ти е внушила, че всичко добро принадлежи на теб. Нека сега сподели с теб.
Жулиен замина, мислейки, че Елодий прелъстява. На следващия ден тя подаде иск. Той прекара нощта в къщи на майка си.
Две седмици по-късно звъни телефонът.
Ти беше права, изцъпа се, каза бившата му майка. Той поглъща всичко у мен. Купувам шоколади, взимам само един, останалото изчезва същата вечер. Мислех, че преувеличаваш, но вчера отне последната капка вода от чайника без да попита.
Искате ли да го върна? се учуди Елодий.
Не просто исках да се изкажа, мисля.
Успех тогава. Аз вече съм приключила с този гладен. И знаете как? Дишам свободно отново.
**Урокът: Любовта може да покрие много, но когато егоизмът доминира на масата, душата на дома се задушава.**
