Апартамент без свекърва: Избягване на кошмара на споделено тристайно жилище

Ние не купуваме апартамент, за да живеем с моята свекър! Отказвам се от тристаен, за да избегна това кошмарно съжителство.
Моят съпруг и аз мечтаем за собствен дом, взехме ипотечен кредит и дори заимстваме пари от моята свекър. Тя не е зла, но постоянното й нахлуване ме изтощава. След смъртта на съпруга си, се е посветила да се грижи за всички, а това ни захапва. Тя притежава просторен апартамент в сърцето на Лион, но решихме подобре малко жилище, което да е само наше. Не искам сянката ѝ да се хвърля върху дома ни.
Намерихме тристаен в нова жилищна сграда. Едната стая е късмет, идеална за гардероб, за който винаги съм мечтала. Но свекър ми, Едит Тереза, се възпротиви. Тя заяви, че е глупаво да се прави гардероб там. Къде ще спят гостите? Ако семейството ни посети? повтори тя с пронизващ поглед. Веднага разбрах, че мисли за себе си. Последно време тя остава при нас до късно, сякаш отказва да се върне в празния си апартамент. Нейните думи звучат като заплаха: ако вземем тристаен, тя ще се наложи да живее с нас, дори да се насели постоянно.
Не съм слепа виждам къде ще завърши. Едит Тереза е сама и нейният контрол става задушаващ. Тя се обажда три пъти на ден, за да провери как сме, дава нежелани съвети и дори се опитва да ни диктира как да подредим бъдещия ни дом. Не искам да споделям къщата с нея! Съпругът ми, Антоан, и аз купуваме жилище, за да изградим собствен живот, а не да се поддадем на нейните капризи, каквото и да е милостивото ѝ.
Поставих краен срок: без тристаен. Искам да видя майка ти само по време на празници, казах на Антоан. Ако ѝ е толкова важна гостната стая, нека я направи у дома си. Той се опита да ме убеди, казвайки, че тя просто иска да е близо до нас, че се старее и самотата ѝ тежи. Но аз останах твърда. Не ще жертвам спокойствието си за нейните задушаващи грижи. Подобре да се откажа от гардероба, отколкото да превърна дома си в продължение на нейния апартамент.
Ако има гости, ще спят на въздушен матрак. А ако свекърта настоява да остане нощем, намеря хиляда причини да я върна у дома. Това е нашият дом, нашият живот и никой дори тя няма да ни отнеме правото да бъдем господарите му.

Оцініть статтю
Додати коментар

;-) :| :x :twisted: :smile: :shock: :sad: :roll: :razz: :oops: :o :mrgreen: :lol: :idea: :grin: :evil: :cry: :cool: :arrow: :???: :?: :!:

sixteen + twelve =

Апартамент без свекърва: Избягване на кошмара на споделено тристайно жилище
Марина се влюби в съпруга на приятелката си и животът ѝ се превърна в мъчение: мислите за него не й даваха мира нито денем, нито нощем. Защо изобщо трябваше да ходи на гости? Преди няколко години Марина реши, че тази дружба е излишна и постепенно спря да поддържа връзка. Но случайна среща на изложба съживи контактите и, от любопитство, Марина прие поканата за гости — и ето ти беля… Заспиваше с мисълта за него, а събудеше ли се — пак той й беше в главата. Как една обикновена, без особени таланти Валя успя да омае такъв мъж — вече съпруг? Успешен адвокат, с триетажна къща, няколко коли: джип — за лошо време, купе — за града, дълга лимузина — за семейни пътувания и малко червено ауди — за жена си. Как така се случи това? Валя видимо не пасва на неговия статут — тя е „никоя“, дори в университет не влезе, беше продавачка в магазин за обувки. Защо на Марина не ѝ върви, какво не е наред с нея? Само загубеняци около нея! Разбира се, искрено се радва за Валя, но повече кракът ѝ няма да стъпи там — иначе не би устояла и би започнала да съблазнява. Марина си спомни как като деца ѝ открадна гаджето, и си зададе въпроса — какъв е смисълът на всичко това? Днес е на прага на 30, работи администратор в банка, време е за брак, но подходящ кандидат няма никакъв. След години на откъсване Валя неочаквано я кани на гости — този път не в панелката, а в къща извън София, с прислуга и охрана. Марина е потресена… Невероятна история: Анатолий стъпва в локва, влиза в първия срещнат обувен бутик, Валя подбира обувките — влюбват се от пръв поглед. Но той? Марина винаги си е мечтала за такъв мъж — успешен, уравновесен, умен. „Принцовете“ се падат на други, а на нея… уж не глупава, има си двустаен апартамент, стабилен доход, грижи се за себе си. Защо готините мъже не я забелязват, а избират „нищо особено“? Валя отново я кани на гости — мъжът ѝ е в командировка, ще могат да си поговорят. Марина е на ръба дали да отиде — едно посещение беше достатъчно да разклати емоциите ѝ: неуправляемо влечение и любопитство как приятелката й е постигнала такъв брак. Интересът надделява и тя се решава на среща — може пък Анатолий да има някой свободен приятел. Двамата си говорят в просторната гостна, а по стените Валя е нарисувала замъци, дракони, принцеси — всичко като в приказка. Марина открива неочакван талант у Валя, а разговорите ги водят към детски спомени, разбити мечти и тайните как се печели достоен мъж. Валя разказва истинска история за тайна любов към съпругата на приятел… И накрая й разкрива — може би тайната да намериш точния човек е първо сам да станеш щастлива и вдъхновена, да обичаш себе си и живота си, за да може любовта да те открие, когато си готова.