Удобно настанена на дивана в малко софийско кафене, Цветелина чакаше поръчката си, наслаждавайки се на любимото си капучино и еклер преди началото на работния ден.
Цветелина често идваше тук, за да отпие от ароматното си кафе и да си позволи малък сладък лукс, който разведряваше сутрините ѝ. Навън снегът тихо се спускаше по булеварда, а топлината на чашата в ръцете ѝ ѝ вдъхваше спокойствие. На съседната маса бяха седнали две млади жени, изглежда близки приятелки.
Чуй, наскоро срещнах новата на бившия ми каза едната Честно, нито лице хубаво, нито кой знае каква фигура. Какво пък толкова е намерил в нея?
Може готви перфектна мусака? Или пък е незаменима в леглото? засмя се приятелката ѝ.
О, я стига! Виж ѝ снимките във Фейсбук, не е нищо особено на вид.
Двете се изкикотиха, а Цветелина застана на място. Спомни си думи от детството, които майка ѝ често казваше на баща ѝ: Нашата Цвети не е красавица, но дано се украси с трудолюбие.
С порастването Цветелина започна да обръща голямо внимание на външния си вид, но усещането, че все не е достатъчно красива, не я напускаше. Майка ѝ добавяше: Справяй се, дъще. Ако не с хубост, с ум пленявай. Учи, старай се, за да не останеш сама.
В училище се срамуваше от своята семпла външност и малко по-мъжка фигура. В университета се научи да се облича стилно и да се гримира. Намери си и приятел. Но, кой знае защо, той често си позволяваше шеги за плоското ѝ дупе и големите ѝ ходила. Така Цветелина започна да вярва, че дори с ум не всеки ще я обича. Примирена, живееше с това усещане.
След като изпи кафето и изяде еклера, побърза за работа. По обяд реши да мине през приятелката си Мария да нахрани нейния котарак Мурко и да полее цветята ѝ. Мария бе заминала за две седмици в Египет, а съпругът ѝ Антон почти не се прибираше у дома. Дори случайно да го срещне, едва ли ще ѝ обърне внимание, успокояваше се Мария и спокойно замина.
В дома на Мария, Цветелина първо изсипа гранулите на примъркващия Мурко, после се зае с цветята. От стената се носеше музика. Позна мелодията и запя тихо: Свири, свири, щурче, песен твоята ми е позната. В този миг всичко ѝ се стори спокойно и хубаво тук, сред цветята, с любимата песен. Усети лекота, усмихна се и неусетно започна да танцува, загледана в зеленината и цвета на себе си.
Изведнъж се чуха мъжки гласове.
Цветелина се обърна и видя двама мъже на вратата Антон и негов приятел. И двамата изглеждаха изненадани. О, Боже, какъв срам! премина през ума ѝ.
Здрасти, Цвети. Това е приятелят ми Константин. Дойдохме да вземем едни документи. Много красиво танцуваше, не можахме да откъснем очи. Извинявай, ако сме те стреснали.
Аз просто Мария ме помоли
Цветелина се затича към вратата, но не видя Мурко по пътя. Спъна се в котарака, изгуби равновесие и падна на пода. Всичко пред очите ѝ потъмня.
Събуди се в болнична стая.
Здравейте. Как сте? Аз съм Виктория, вашата съседка по легло. Имате леко сътресение, но лекарят каза, че всичко е наред. Бяхте посетена от куриер и един млад мъж с цветя усмихна се жената.
Благодаря прошепна Цветелина.
Тя стана внимателно, приближи се до прозореца и отвори плика. Вътре имаше плодове, сок и любимите ѝ еклери. Явно от Мария и Антон.
Достигна цветята и забеляза бележка: Цвети, бързо оздравявай! На така чаровна дама не ѝ отива да е в болница. Каня те на изложба на цветя. Не приемам отказ. Косьо.
Цветелина притисна лице към белите хризантеми, притвори очи от щастие и веднага прегърна съседката си
Красотата не винаги е ярка и видима. Всяко момиче крие своята хубост. Понякога тя е топлина, излизаща отвътре и точно това я прави несравнима.
Уютно настанила се на дивана в любимото кафене, Лилия чакаше поръчката си, наслаждавайки се на ароматно капучино и еклер преди натоварения работен ден.
