Георги я напусна с малката си дъщеря и си тръгна. Но когато свекървата й дойде да се радва на нещастието й, Лили
Лили не можеше да си намери място. В ръцете й спеше малката Марийка, а тя все още не можеше да се откъсне от прозореца. Вече час гледаше към двора.
Преди няколко часа любимият й съпруг Георги се прибра от работа. Лили беше в кухнята, а той не влизаше при нея. Когато излезе в хола, видя, че той събира багажа си.
Накъде? попита тя объркано.
Тръгвам. Напуснах те за любимата си жена.
Георги, шегуваш ли се? Нещо се е случило на работа и отиваш в командировка?
Какво не разбираш? Омръзна ми. В главата ти има само Марийка, не ме забелязваш, за себе си не се грижиш.
Не крещи, ще събудиш Марийка.
Ето. Пак само за нея мислиш. Мъжът ти те напуска, а ти
Истински мъж не би изоставил жена си с малко дете. Лили проговори тихо и отиде при дъщеря си.
Познаваше характера на Георги. Ако продължи разговора, ще избухне скандал. В очите й вече блестеха сълзи, които не искаше да му покаже. Взе Марийка от леглото и излезе в кухнята. Там нямаше да дойде, нямаше какво да вземе.
Видя през прозореца как се качи в колата и си тръгна. Дори не се обърна, а Лили не можеше да се откъсне. Може би се надяваше, че колата му ще се появи в двора и Георги ще каже, че всичко е просто глупава шега. Но нищо не се случваше.
Цяла нощ не можеше да заспи. Нямаше на кого да се обади и да разкаже за мъката си. Майка й отдавна не я търсеше. Радвала се, когато дъщеря й се омъжи, и почти веднага я забрави. За Лариса винаги е имало само едно дете по-малкият брат на Лили. Имаше приятелки, но всички бяха същите като нея майки. Сега вероятно си почиваха. И какво можеха да й помогнат?
Лили заспна едва на разсъмване. Опита се да се обади на Георги, но той отхвърли повикването и изпрати съобщение да не го безпокои повече.
В този момент Марийка заплака и Лили се приближи до нея. Нямаше право да се предава. Тръгнал си и добре. Имаше дъщеря, за която трябваше да се грижи. Трябваше да мисли как да живее напред.
Проверила колко пари има в портфейла и по картата, Лили се ужаси. Дори ако помоли наемодателката да изчака пет дни до получаване на помощта, пак нямаше да стигнат. А трябваше и да ядат. Можеше да работи от вкъщи, но Георги си взе лаптопа.
Оставаха й още две платени седмици, за да измисли нещо. А трябваше да действа бързо.
Но когато обади на всички познати, разбра, че нищо няма да излезе. Никой нямаше да я наеме с малко дете. Дори за да бърше пода, трябваше да остави Марийка с някого за час-два. А нямаше с кого. И смяната на жилището вървеше на нищо. Те вече наемаха евтин апартамент. Единственият изход беше да отиде при родителите си. Но тя беше закъсняла със семейния живот, а брат й се беше оженил рано и живееше с майка си заедно със своето семейство, в което растеха близнаци. Общо пет човека в двустаен апартамент ако тя и Марийка се нанесат, как ще се наредят?
Лили каза на наемодателката, че ще се изнесе след платения срок. Не можеше да си намери покой. Да, можеше да наеме стая в общежитието, дори ги огледа. Но съседството беше такова, че и на враг нямаше да го пожелае. Писа на Георги да помогне финансово за дъщеря им, но той не отговаряше. Дори не четеше съобщенията. Вероятно я беше сложил в черен списък.
Остават
