**Дневник на Димитър**
Случайно чух как съпругата на моя брат планира да ми отнеме апартамента и й подготвих изненада
Весела бързо втъкваше мърсният съд в мивката и натисна бутона за бързо миене. Вечерята в петък беше успешна: Ивори изядеха с апетит нейната фирмена гъбена печенка. Дори Радка, която винаги сърбяла нос на всяко ясти, което тази изскочица готвеше както така ме наричаше зад гърба ми изглътна две филии.
Ще се изкъпя, извика Иво от коридори. Утре имаме футбол с момчетата; трябва ми хубавно почиване.
Давай, махна аз и започнах да изтривам плотния плот.
Радка седеше в хлебната, залепена за телефона си. Пристигна вчера вечерта както всичко, без предупреждение, с куп торби за пари и обичайния кисел израз. Само за уикенда, както винаги.
Ще искаш ли чай?, попитах, подавайки глава в дверната рамка.
Не, отвърна рязко, без да вдига очи от екран.
Свих рамен и се върнах в кухнята. Вече свитчих към таква прегръдка. Три години брак ме научиха да не обръщам внимание на иглите на зълвата. Иво винаги казваше: Радка е трънлива, ама ако ѝ да дойде времето. Не го приемай на сърце.
Звукът на течаща вода се носеше от банята. Включих чайника и отворих горния шкаф за любимата си чаша. Тогава чух гласа на Радка от хлебната:
Мамо, как си? Да, у този Не, тази пак сготве някакви недомислици Слушай, говорих с адвоката.
Стихнах с чашата в ръка. Радка понижи гласа си, но в тишината апартамента думите ѝ се чуваха ясно до кухнята.
Да, чрез съда Тъй защото апартаментът дойде от баба на Иво, а не и на двамата Не, този глупак не знае, че може да бъде отписана от регистрацията Иво ще подпише всичко, ако го попиташ правилно
Чашата се изплъзна от ръцете ми и се разби на пода.
Какво става там?, гласът на Радка стана рязко по-силно.
Изпуснах чаша, успях да кажа, като лед се разпростре вътре в мен.
Апартаментът Тристайният в центъра, в който живеехме с Иво вече три години. Подарък от баба му. За младото семейство, беше казала старица. И сега тази змия искаше да ме изхвърли?
Както винаги, Радка се появи в кухненската врата. Всичко ти пада от ръце, нали?
Съжалявам, разсеях се, нахалях се да събирам парчетата, доволен, че не може да види лицето ми.
Защо разхвърляш? Вземи лопа и метличка.
Послушно взеха лопатата и четката. Ръцете ми трепереха.
Защо трепериш?, Радка ме изгледа. Изпусна я, голяма работа.
Само се
